Реч на Президента на Република Азербайджан Гейдар Алиев на церемонията по откриването на международната конференция на тема: "Ролята на религията и убежденията в демократичното общество: търсене на пътища за противопоставяне срещу тероризма и екстремизма" - 10 октомври 2002 година


Уважаеми участници в конференцията,

Дами и господа,

Международната конференция на Бюрото по демократичните институции и правата на човека на ОССЕ, провеждана днес в Баку с подкрепата и помощта на азербайджанското правителство, е едно знаменателно събития. Приветствайки от името на азербайджанската държава всички участници в тази конференция, която има извънредно голямо значение на съвременния етап, пожелавам на конференцията успех в нейната работа.

Събитията от 11 септември, които доведоха до фундаментални промени в световната политическа среда и геостратегическите процеси, още веднъж демонстрираха на всички ни чудовищната същност на тероризма, който представлява огромна заплаха за всяка страна. Историята познава много периоди на засилване на тероризма, при които понякога той е бил издиган до нивото на държавна политика и е заплашвал съществуването на цели народи. Събитията от 11 септември, нямащи аналог като трагедия, завинаги ще останат в историята на човечеството. Днес смятам за свой дълг още веднъж да почета паметта на жертвите на този ужасяващ терористичен акт.

Завладялата целия свят глобализация ни сближи още повече. Тъкмо по силата на това днес все по-голямо значение придобива диалогът между народите, диалогът между културите, диалогът между религиите. Като развиваме този диалог и всякак го подкрепяме, ние в известен смисъл се опитваме да разкрием източниците за формирането на тероризма и се стремим да ги изкореним. Днес тероризмът в много от случаите се проявява под прикритието на религията, под нейната маска. Но това не бива да ни заблуждава относно истинската му същност.

Навремето си тероризмът се опитваше да маскира истинските си намерения с прекрасните лозунги, подарени на човечеството от Великата френска революция. Комисарите, извършващи "червения терор", го реализираха в живота под знамето на комунистическата идеология. А днес в редица случаи, за да постигнат злонамерените си политически цели, терористичните сили използват почитаните от всички общочовешки ценности и за да защитят интересите на една или друга групировка, се опитват да реабилитират тероризма. Днес тероризмът се опитва да постигне деструктивните си и разрушителни цели с все по-изтънчени методи, като се прикрива под различни религиозни обвивки. Този външен облик, тази маска, това прикритие не бива да ни заблуждават. Под обвивката на всички тези лица прозира истинската зверска същност на тероризма.

Цялото човечество казва "не" на тероризма, опитва се да мобилизира всичките си усилия, за да изкорени духовните, икономическите и политическите му източници. Уверен съм, че и вашата конференция ще стане една от сериозните стъпки в тази насока и ще постигне успехи в търсенето на пътища за борба с тероризма и екстремизма в демократичното общество.

Бих искал още веднъж да уведомя уважаемите участници в конференцията, че след събитията на 11 септември Азербайджан се присъедини към антитерористичната коалиция, и като страна, която води сериозна борба с международния тероризъм, взе непосредствено участие в различни административни и организационни акции. Извършеното от нас през последните години присъединяване към международните конвенции и приемането на важни юридически документи свидетелства, че в страната ни вече напълно се е формирала съответната законодателна база за борба с тероризма. Извършени са редица промени в Наказателния кодекс на Азербайджан, добавен е специален член за отговорността за финансиране на тероризма. През май 2002 година със специално разпореждане аз утвърдих план от мероприятия за борба с тероризма в светлината на съответните решения на Съвета за сигурност на ООН.

Разбира се, практическата дейност на азербайджанското правителство за борба с тероризма и екстремизма не се изчерпва с изброените от мен конкретни факти. В страната ни бяха предприети мерки за засилване на граничния режим, за разкриване и пресичане на каналите за незаконна миграция, за откриване и блокиране на финансовите и другите икономически ресурси, които могат да бъдат насочени към финансиране на терористичната дейност, и бяха предприети съществени стъпки в редица други насоки.

Обезпечаването на сигурност при реализирането на редица проекти, които играят голяма роля в живота на азербайджанския народ и на нашия регион като цяло, включително що се отнася до петроло- и газопроводите Баку-Тбилиси-Джейхан и Баку-Тбилиси-Ерзурум, са неотменна част от борбата, която водим с тероризма.

Азербайджан участва активно в редица акции за борба с международния тероризъм и аз бих искал на тази конференция още веднъж да уверя представителите на страните от ОССЕ, че в борбата срещу всички форми на тероризъм азербайджанската държава е техен сигурен съюзник. Ние се надяваме, че понеже тероризмът служи за реализиране на жестоки деяния и замисли, насочени срещу човечеството, борбата с него трябва да бъде последователна, организирана и безмилостна.

Наред с това бих искал специално да отбележа, че азербайджанският народ, който участва активно в борбата на световната общност срещу тероризма, вече петнайсет години е жертва на него и на кървавите акции, извършвани от различни терористични организации. Като се започне от 1987 година, по време на събитията около Нагорно-Карабахската автономна област от Азербайджан, хиляди хора, включително деца, жени и старци бяха убити, превърнати в бежанци и принудителни преселници. Тяхната вина е само, че са били азербайджанци.

Същевременно ръководството на СССР избра пътя на открита разправа с азербайджанския народ, дръзнал да се възправи срещу целенасочената политика на Центъра за отделяне на Нагорни Карабах. Извършеното на 20 януари 1990 година без да е обявено извънредно положение превземане на Баку от голям контингент съветска армия, от поделения със специално предназначение и вътрешни войски, се придружаваше с особена жестокост и невиждани зверства. 137 невинни човека бяха убити, 611 получиха различна степен осакатявания.

Трагедията на 20 януари, извършена с цел да се сломи вярата и волята на азербайджанския народ и да се демонстрира силата на съветската военна машина, беше едно чудовищно престъпление на тоталитарния комунистически режим против нашия народ.

Като един от най-кървавите актове на тероризъм, извършвани от тоталитаризма в историята на ХХ век, трагедията от 20 януари всъщност беше насочена срещу цивилизацията, хуманизма и човечността. За жалост, както организаторите, така и изпълнителите на това престъпление и до днес остават ненаказани.

След събитията на 20 януари се засили процесът на изпращане на терористични групировки от Армения към територията на Азербайджан, беше създаден военен плацдарм за извършване на въоръжена агресия срещу Азербайджан.

Това, че арменските бойци изтребваха мирното население в редица села от Газахски район, че нападнаха селата от Нахчивански регион на Азербайджан, вече говори, че всъщност терористичните групировки извършват разправа с мирното население на Азербайджан по цялата граница с Армения.

От самото начало на нагорно-карабахския конфликт по 130-километровата железопътна отсечка, свързваща Азербайджан с Нахчиван, започнаха непрекъснати терористични актове и в резултат на това железопътната връзка беше прекъсната. Нахчиван фактически беше напълно изолиран и се озова в блокада.

С резолюциите си Съветът за сигурност на ООН потвърди, че зачита суверенитета, териториалната цялост и нерушимостта на границите на Азербайджан, че е недопустимо да се използва сила за анексиране на територии, а така също настоя за незабавно, пълно и безусловно оттегляне на всички окупационни сили от завзетите райони на Азербайджан. Въпреки всички настоявания на Съвета за сигурност, Армения както и преди продължава да окупира 20 процента азербайджанска територия и да засилва военното си присъствие там. Повече от 1 милион наши съграждани са в положение на бежанци и принудителни изселници. Фактически всеки от тях е жертва на тероризма. Днес пред участниците в конференцията бих искал специално да подчертая, че ако дейността на тези терористични групировки беше пресечена навреме, двата ни съседни народа нямаше да се сблъскат с проблема по ликвидиране на последиците от една огромна трагедия.

В Нагорни Карабах, който е неразделна част от Азербайджан, и около него, за жалост и днес действат терористични групировки. Съществуването на окупирани и излезли изпод контрол територии създава благоприятна почва за дейността на терористични и престъпни групировки. Както се отбелязва в доклада на Държавния департамент на САЩ за 2001 година, и днес в окупираните азербайджански територии намират подслон членовете на различни международни терористични организации, които се занимават с трафик на оръжие и наркотици и с пране на пари. Наш дълг е да сложим край на това.

Въпреки усилията на Минската група на ОССЕ, на други структури и сили за решаването на арменско-азербайджанския, на Нагорно-Карабахския конфликт, проблемът все още не е намерил своето решение.

 На тази конференция още веднъж бих искал да заявя, че в основата на арменско-азербайджанския, на нагорно-карабахския конфликт не стоят религиозни и етнически проблеми. По геополитическото си положение и разнообразието на етническата и религиозната си панорама Азербайджан е едно от уникалните кътчета в Кавказ, а може би и в целия свят. Именно тук, в Азербайджан, който се намира на границата между Европа и Азия, по Великия път на коприната, са оставили диря такива древни религиозни вярвания като зороастризмът и огнепоклоничеството, в продължение на векове в атмосфера на диалог и взаимно разбирателство съвместно и мирно са съществували мюсюлманската, християнската и юдейската религии, и както виждате, съществуват и днес.

Азербайджан е многоконфесионална страна. Точно затова тя може да даде своя достоен принос за разширяването и укрепването на връзките между религиите и културите в цял свят. Уверен съм, че настоящата конференция ще се превърне в такава акция. Във връзка с това бих искал накратко на напомня на участниците в конференцията историята за това, как беше взето решението за провеждането на тази конференция.

Проведената през декември 2001 година Букурещка среща за засилване на борбата с терора в крайна сметка беше особено ползотворна. Ще припомня, че в началото на 2002 година по време на срещата си с господин Жерар Щудман в град Баку ние разменихме мнения по повод провеждането на международния семинар на тема "Ролята на религията в демократичното общество" и стигнахме до извода, че в много отношения би било целесъобразно да се проведе такъв форум именно в Баку, който се отличава със своята етническа и религиозна търпимост.

Впоследствие, предвид значимостта на това мероприятие, а също и факта, че тук ще участват високопоставени представители както на страните от ОССЕ, така и на тези, които си сътрудничат с нея, беше решено то да бъде наречено не семинар, а Бакинска конференция на ОССЕ. Струва ми се, че решението да проведем тази конференция в столицата на Азербайджан град Баку е абсолютно правилно.

Азербайджан е мюсюлманска страна, защото абсолютното болшинство от населението му изповядва исляма. Ние се гордеем, че Азербайджан, че неговите учени и мислители са дали своя достоен принос във формирането на величествената ислямска цивилизация, оставила дълбока диря в историята. На проведения през 1998 година в Баку представителен международен симпозиум на тема "Ислямската цивилизация в Кавказ" участниците от различни страни обстойно говориха за това.

Съгласно Конституцията ни Азербайджан е светска държава. Отношенията между държавата и религиозните структури се изграждат въз основа на съответните клаузи от Конституцията на Република Азербайджан, Закона за свободата на вероизповеданията и други законодателни актове. Ние възприемаме религията най-вече като феномен и неизменна част от нашата култура, като историческо наследство и национален манталитет.

Всеизвестно е, че високото ниво на толерантност е проява най-вече на висока култура. Формирането на такава култура в хората трябва да започва още от детството. В страната ни в процеса на обучение на подрастващото поколение в рамките на съвременните научно-педагогически концепции ние се стремим да формираме култура на общуването, култура на религиозна търпимост и взаимно сътрудничество. И общо взето го постигаме. Разбира се, много е лесно да се разсъждава за това, но е доста трудно то да се реализира.

В историята има периоди, когато ролята на религията в живота на обществото е била оценявана неправилно. На съвременния етап, след падането на тоталитарните режими и идеологии, ролята на религията в живота на обществото се променя динамично. Наред с протичащите позитивни процеси някои сили се стремят да използват религиите като средство за подстрекателство към тероризъм и екстремизъм. Трябва да се мобилизират всички слоеве на обществото и особено политиците, учените, дейците на вярата и религията, за да може тези опити да бъдат решително пресечени. Вашата конференция създава прекрасна възможност за всички хора, готови за диалог и сътрудничество.

Уважаеми участници в конференцията,

Днес човечеството е изправено пред редица глобални проблеми. За жалост те са твърде много: от необходимостта да се определят добре проверените стратегии за икономическо развитие до решаването на различни екологични въпроси. При разглеждането на тези проблеми всеки от нас трябва да обърне внимание, че в сложните световни процеси за нас най-голямото съкровище и благо е самият човек.

Човешката общност трябва да може да защити вътрешния свят на човека, неговия мироглед, неговите образователни, научни и културни потребности, с две думи - многобройните фактори, които определят самото съществуване и духовния свят на човека, включително и неговите права. Но на първо място ние сме отговорни за живота на всеки индивид: ако тероризмът подлага на риск живота на човека, значи той подлага на риск цялата ни цивилизация. Точно в името на бъдещето на всички хора, в името на бъдещето на човешката цивилизация всички ние в един взаимен диалог между култури и религии трябва да намерим общ език и да елиминираме всички тъмни, зли и деструктивни сили, които поощряват екстремизма, тероризма и агресивния сепаратизъм.

Пожелавам ви успехи на това трудно, но несъмнено благородно поприще.

Благодаря за вниманието

Вестник "Бакинский рабочий", 11 октомври 2002 година.