Скъпи сънародници,

Обръщам се към вас във връзка геноцида от 31 март, който отбелязваме като ден на скръб и траур, на историческата памет на азербайджанците от цял свят.

Провежданата от арменските шовинисти и националисти политика на геноцид срещу азербайджанците има над 200-годишна история. Целта на тази коварна политика е била азербайджанците да бъдат прогонени от техните исторически земи и на тези територии да се създаде митичната държава «Велика Армения». За да се реализира тази политика, която в определени исторически периоди е отговаряла на плановете на някои от водещите държави по света, последователно са се осъществявали мероприятия с идеологически, военен и организационен характер. Историята на нашия народ е била изопачавана по най-груб начин, арменските историци и идеолози са полагали упорити усилия, за да си припишат нашите топоними и паметници на културата. Продължаващата с десетилетия политика на геноцид се е придружавала от тотална идеологическа агресия и терор, а през отделни периоди – дори от широкомащабни военни операции.

Масовото заселване на арменци по нашите исторически земи след подялбата на Азербайджан между Русия и Иран, кланетата, предприети от арменските дишнаци по отношение на азербайджанците през 1905 и 1918 година, предаването на Зангезур на арменците през 20-те години, създаването на арменска автономия в Карабах, депортирането на наши сънародници от Армения през 1948-1953 година са част от един общ стратегически план. Новите териториални претенции на Армения към Азербайджан от края на 80-е години на миналия век с подстрекателството от страна на съветското ръководство доведоха до широкомащабна война, до окупирането от арменските въоръжени формирования на 20 процента от азербайджанските земи и до това, че близо един милион наши сънародници се превърнаха в бежанци и принудителни изселници. А предприетата през февруари 1992 година трагедия в Ходжали ще остане в историята като акт на невиждан по жестокост и безпощадност геноцид срещу човечността. Такъв е непълният списък с престъпления, извършени от войнстващите арменски националисти и техните идеолози срещу нашия народ. В резултат на продължаващата от столетия шовинистична и войнствена политика агресивните съседи превзеха изконни азербайджански земи, десетки наши сънародници бяха зверски убити, хиляди паметници на материалната и духовната култура бяха варварски унищожени.

През изминалия период широките маси на арменския народ системно бяха възпитавани в дух на омраза към азербайджанците, в тяхното съзнание се насаждаше враждебният образ на «турчина азербайджанец», създаваха се служещи на тази цел «национално-културни общности» и мрежа от терористични организации.

Арменските шовинисти и националисти, опиянени от временните си илюзорни успехи и опитващи се да закрепят юридически създалата се ситуация, се държат предизвикателно по отношение на нормите на международното право, стараят се да накарат държавите по света и международната общност да се примирят с факта на окупацията. Продължават насочените срещу азербайджанския народ и Азербайджанската държава идеологически провокации и коварни политико-дипломатически комбинации, с тази цел непрекъснато се използват широките възможности на структурираната арменска диаспора и арменско лоби. Понастоящем ръководството на Армения и арменската диаспора продължават да мамят световната общност чрез дезинформация, опитват се да изградят в съзнанието на хората образа на «многострадалния арменски народ», да изопачат истината за същинския геноцид, като използват всички приемливи и неприемливи средства в стремежа си да представят агресора за жертва, а жертвата - за агресор.

Като се започне от 1998 година, 31 март се отбелязва всяка година на държавно ниво като Ден на геноцида срещу азербайджанците. На този ден се провеждат траурни мероприятия в памет на жертвите на геноцида, вниманието на световната общност бива насочвано към престъпната политика, провеждана срещу нашия народ. Трябва да отбележим също, че макар насочената срещу нашия народ политика на геноцид да има дълга история, цялата истина за това започна да се свежда до световното обществено мнение едва през последните години, благодарение на решимостта на ръководството на Азербайджан. Най-голяма активност в това проявяват гражданите на Азербайджан, обществеността, азербайджанските общности в чужбина. Колкото и трудно да е да се свежда до държавите по света и авторитетните международни организации цялата истина за извършвания срещу нашия народ геноцид въз основа на реални факти и доказателства, да се променят измамните представи, формирани в резултат на фалшивата арменска пропаганда, да се постигне получаването на правна и политическа оценка, тази благородна и свещена дейност трябва да продължи и днес, и в бъдеще. Това е свещен дълг на сегашното поколение пред паметта на жертвите на геноцида.

За разлика от войнстващите арменски националисти, които неуморно приказват по цял свят, че геноцидът бил «измислица» и използват това, за да получат политически и финансови дивиденти и някакви «компенсации», ние не преследваме подобна цел, като свеждаме до знанието на света цялата истина за геноцида срещу азербайджанците. Ние смятаме, че в съвременния свят са неприемливи териториалните претенции към други държави, идеологията на омраза към цели народи, опитите спорните въпроси между държавите и народите да се решават по военен път. Същевременно целият свят трябва да знае истината за същинския геноцид, корените и същината на днешните събития трябва да бъдат разкрити, а измамните стереотипи – разрушени. Чрез използване на възможностите, които ни дава независимостта, патриотизма на нашите хора, материалните и духовните богатства, които притежава страната ни, ние живеем с решимостта да постигнем напредък за нашето общество и държава, да осигурим благополучие и сигурност в живота на своите граждани.

Прекланяйки с почит глава пред светлата памет на жертвите на геноцида, пожелавам на нашия народ щастие и успехи по пътя на прогреса на нашето общество и решаването на нашите национални задачи. 

Гейдар Алиев,

Президент на република Азербайджан 

Преведено от руски език от вестник «Бакинский рабочий», 1 април 2003 година