Iiene

ПРОИЗВЕДЕНИЯ / ИНТЕРВЮТА

 Въпрос: Господин Тер-Петросян, защо не можете официално да признаете териториалната цялост на Азербайджан според принципите на ООН и ОССЕ, чийто член е и Армения? Точно това е пречка за подписването на декларацията от лидерите на трите кавказки държави. Какво е отношението ви към заявленията на Кочарян относно необходимостта да се даде независимост на Нагорни Карабах, което всъщност означава да се създаде втора арменска държава?

Левон Тер-Петросян: Ще отговоря на първия ви въпрос – защо Армения не признава териториалната цялост на Азербайджан. Имам контра въпрос: защо Азербайджан не признава правото на Нагорни Карабах на самоопределение? 

Отговор на журналиста: Азербайджан признава правото на Нагорни Карабах на самоопределение в състава на териториалната цялост на Република Азербайджан в съответствие с принципите на ООН. 

Въпрос: Господин Тер-Петросян, Армения отказа да подпише декларацията за спазване на суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеността на границите от държавите участнички в общността. Как ще обясните позицията на Армения по въпроса за териториалната цялост на държавите от ОНД, включително и на Азербайджан? Както ви е известно, посредниците смятат, че за да спре конфликтът между Армения и Азербайджан, страните трябва да постигнат компромис. Президентът на Азербайджан неведнъж е заявявал, че неговата страна е готова да направи компромис и че Азербайджан предоставя на Нагорни Карабах най-висок статут на автономия. Готова ли е Армения като член на ООН да признае териториалната цялост на Азербайджан? Друг въпрос към президента Гейдар Алиев и към президента на Армения: във вчерашното официално съобщение е отбелязано, че прекратяването на конфликта трябва да се базира върху спазването на международните принципи. Какво имате предвид, когато го казвате?

Левон Тер-Петросян: Отговорих на първия въпрос. Що се отнася до втория мога за кажа, че когато казваме международни права, имаме предвид десетте зачитани от всички принципа. Всички те имат еднаква сила. Колкото до Нагорни Карабах, въпросът трябва да се решава от населението на Нагорни Карабах.

Гейдар Алиев: Когато говорим за спазване на нормите на международното право, имаме предвид всички международни норми. Тук влизат много понятия и нито едно от тях не е изключение.

Въпрос: Как гледате на опитите, предприемани от Москва за възстановяване на Съветския съюз в рамките на бившите му граници?

Едуард Шеварднадзе: Смятам това за недопустимо. Сигурно имате предвид решението на Държавната дума, наречено от президента Елцин срамно решение. Мисля, че това е много точна оценка. Ще добавя още, че с това свое решение Държавната дума спомага за ускоряването на процеса на разширяване на НАТО на Изток.

Левон Тер-Петросян: Знаете, че има опасност комунизмът да се завърне в страните от бившия Съветски съюз, по-точно в Русия. От името на своята страна искам да заявя, че Армения никога няма да се откаже от своя суверенитет и никога няма да влезе в никакъв съюз в границите на бившия Съветски съюз. Но връщането на комунистите представлява опасност не само за републиките от бившия Съветски съюз, а според мен и за Европа, и за целия свят. Засягайки въпроса, повдигнат от господин Шеварднадзе, искам да отбележа, че за сигурността на Европа запазването на демокрацията в Русия е по-важно, отколкото разширяването на НАТО. Главно условие за сигурността в света сега е да не се допусне комунистите да се върнат  на власт в Русия.

Гейдар Алиев: Говоря открито и смятам, че с това изразявам мнението на целия азербайджански народ. Аз като президент се отнасям крайно отрицателно към възстановяването на Съветския съюз и към проявяващите се в Русия тенденции за възстановяване на комунистическия режим. Азербайджан никога няма да се откаже от своята независимост. Независимостта на Азербайджан е негово историческо постижение и никога няма да си позволим да влезем в какъвто и да е съюз, подобен на Съветския съюз. Смятам, че ако авторите на тези намерения се надяват да постигнат нещо, те много се лъжат. В Русия съществува опасност от завръщането на комунистите и аз мисля, че демократичните сили трябва да вдигнат преграда срещу това. Развитието на демократичните процеси в Русия имат голямо значение не само за нея, но и за всички страни, които в миналото са били в състава на Съветския съюз, а сега следват своя път на демокрация.

Въпрос: Господин Алиев, вие заявихте, че в Азербайджан са били проведени демократични избори, имате 30 партии и свободен печат. Международните наблюдатели от ОССЕ характеризираха парламентарните избори, проведени в Азербайджан, като недемократични и несвободни. Политическите партии са забранени, няма свобода на печата. Къде е противоречието?

Гейдар Алиев: Вашият въпрос има враждебен характер. Аз казах, че 30 регистрирани партии действат свободно, в парламента, избран по демократичен път, са представени 9 партии и някои от тях  са опозиционни. Във всички области в Азербайджан е утвърдена демокрацията. Осведомете се от източниците, на които се позовавате, защо те правят такива изявления.

Въпрос: Подписаното днес споразумение предвижда сътрудничество с Европа и интеграция в нея. Но на мен ми се струва, че сега интеграцията е не по-малко значима в самото Задкавказие. Вярвате ли в една евентуална интеграция в Задкавказието? Как подписаното днес споразумение може да спомогне за това? 

Левон Тер-Петросян: Мисля, че на този въпрос първо ще отговорят инициаторите за създаването на „Кавказки дом”, после аз ще се присъединя към тяхното мнение.

Едуард Шеварднадзе: Ние смятаме, че днешният ден е исторически ден за Грузия, за всички държави от Задкавказието. Първо, защото ние започваме интеграция в Европа и второ, защото Европа сама започва да осъзнава значимостта на Кавказ както за самата нея, така и за целия свят. Европейският съюз е прекрасен пример за претворяване в живота на процесите на интеграция в съвременния свят. Това е опит, натрупан  през десетилетията. Затова, подписвайки споразумението с Европейския съюз, ние без съмнение предвиждаме, че в рамките на задкавказкия регион е възможна интеграцията в Европа на тази основа. В тази връзка искам да добавя, че подписаното с Европейския съюз споразумение изобщо не противоречи на поетите от нас задължения в рамките на ОНД и сътрудничеството на страните от Черноморския икономически регион.

Гейдар Алиев: Несъмнено, днешното събитие има историческо значение. За задкавказките република интеграцията в Европа е много важна от гледна точка на интеграцията като цяло в световната икономическа система, на развитието на демократичните процеси, на претворяването в живота на демократичните реформи. Съдействието, хуманитарната помощ, а също така помощта, оказвана за провеждането на различните пазарни реформи, говорят, че интеграцията ще бъде ефективна и полезна. Естествено, тази интеграция предвижда реализирането на интеграция в задкавказкия регион. Искам да отговоря на конкретния въпрос за интеграцията на задкавказките републики. Разбира се, че интеграцията на задкавказките републики е възможна. Например, между Азербайджан и Грузия съществува много тясна интеграция. Наскоро в Тбилиси подписахме редица документи. Господин президентът Шеварднадзе, аз и други представители на Грузия и Азербайджан са подготвили голяма програма по интеграцията. Без съмнение, между Азербайджан и Армения също е възможна много тясна интеграция. Във връзка с това при срещата ни с господин Тер-Петросян късно снощи ние заявихме, че трябва да спрем конфликта, да постигнем мир, да сключим мирно споразумение. Аз не се съмнявам, че вследствие на това икономическите ни връзки ще се развиват стремително. Убеден съм.

Левон Тер-Петросян: Аз също искам да добавя, че вярвам в тясното сътрудничество на задкавказките републики. Като историк трябва да кажа, че това е необходимо. Задкавказието е регион на историческото формиране на три народа, в продължение на векове съдбите на тези народи са били преплетени, взаимосвързани. Нашата трагедия е, че в момента в региона няма единство. Но, слава Богу, всичко според мен зависи, от един малък въпрос. Гейдар Алиевич каза, че между Азербайджан и Грузия съществуват прекрасни взаимоотношения. Мога да кажа същото и за отношенията между Грузия и Армения. Остава един малък въпрос – въпросът за уреждането на отношенията между Азербайджан и Армения. За целта трябва да се реши единствено нагорно-карабахският проблем. Засега има една-единствена пречка. Даже абхазкият конфликт – конфликт, който е тежък проблем за Грузия, слава Богу, не накърнява отношенията между задкавказките държави. Можете да смятате, че тази интеграция ще започне от онзи щастлив ден, до който ние ще доживеем, когато ще бъде решен карабахският проблем. Защото без нея ние няма да можем да съществуваме. Наскоро в едно свое изказване в Армения  казах, че и Азербайджан, и Армения в действителност са се лишили от най-естествения си икономически партньор. Армения загуби Азербайджан, а Азербайджан загуби Армения като икономически партньор. Необходимостта от това партньорство е доказана в продължение на цялата история. След като партньорството се възстанови, и двете ни държави ще получат източник на големи ресурси за икономическия си възход. С една дума, аз не само вярвам в това, но и смятам, че трябва да се борим в името на тази цел.

Гейдар Алиев: Ще добавя, че за решаването на нагорно-карабахския въпрос трябва да сложим край на военния конфликт, да изведем въоръжените сили от окупираните азербайджански земи, да върнем милионите бежанци в техните домове. Ключът за решаването на карабахския проблем е в това. Аз още веднъж заявявам, че Азербайджан е готов да предостави на Нагорни Карабах най-висок статут в рамките на Република Азербайджан с условието да не се нарушава териториалната цялост на Азербайджан.

Въпрос: Господа президенти, какво е отношението ви към чеченския конфликт? Как, според вас може да се реши този конфликт?

Едуард Шеварднадзе: Мисля, че отговорът е лесен. Чечения е част от Руската федерация. Ние всички сме за запазването на териториалната цялост както на своите страни, така и на Русия. Що се отнася непосредствено до конфликта, ние, включително и аз, винаги сме били привърженици на неговото бързо уреждане с мирни средства. Мисля, че в последните инициативи на президента на Русия е предвидено именно мирно уреждане на конфликта. 

Левон Тер-Петросян: Моят отговор на този въпрос е стандартен: заради своята неспособност досега да реша карабахския проблем, смятам че ще е безнравствено и неетично от моя страна да отговоря на този въпрос. Когато се реши карабахският проблем, ще мога да давам съвети за решаването на чеченския въпрос.

Гейдар Алиев: Ние винаги сме се обявявали и сега се обявяваме срещу сепаратизма, ние сме привърженици на териториалната цялост и неприкосновеност на границите, в дадения случай на териториалната цялост и суверенитета на Русия. Онова, което става в Чечения, е резултат от осъждания от нас както в миналото, така и сега сепаратизъм. Разбира се, води се война, пролива се кръв. Всичко това буди голямо безпокойство. Смятам, че правителството на Русия, което се ръководи от принципа за национална цялост на своята страна, е способно да намери най-приемливия начин за решаването на този въпрос. 

Въпрос: Господин Шеварднадзе, доколко европейските структури и Русия могат да повлияят върху процесите за уреждане на конфликтите в Кавказ?

Едуард Шеварднадзе: Днес в изказването си отбелязах, че в решаването на грузинско-осетинския конфликт вече има известен прогрес. При това тук голяма роля играят структурите за сигурност в Европа, особено Европейският съюз. Заедно с Русия те извършват посредническа дейност. Което е нагледен пример, че особено след подписването на такова важно споразумение Европейският съюз може да изиграе по-важна роля в уреждането на всички конфликти в Задкавказието и като цяло в целия Кавказ.

Въпрос: Господа президенти, днес вие се срещнахте с министъра на външните работи на Германия Клаус Кинкел. Това не е ли знак, че подчертавате особената роля, която играе Германия в Кавказ?

Левон Тер-Петросян: Ако ни беше поканил на работен обяд външният министър на друга страна,  пак ли щяхте да говорите за особената роля на тази страна? Това е просто случайност.

Едуард Шеварднадзе: Аз съм доволен, че между ръководителите на всички държави, в това число и на европейските страни, и мен са изградени много топли и добри взаимоотношения. Що се отнася за Германия и в частност за Клаус Кинкел, възможно е тук да има известни особености, роля на особено съдействие, особена помощ на тази страна по отношение на развитието на Грузинската държава, особено в икономическото й възраждане.

Гейдар Алиев: Ние приветстваме всяка една държава, която може да ни окаже реална помощ в отстраняването на арменско-азербайджанския конфликт и възстановяването на териториалната цялост и суверенитет на Азербайджан. Германия е една от най-големите държави в Европа. Аз изпитвам голямо уважение и симпатия към Германия и към нейния външен министър.

Въпрос: Господин Алиев, какво имате предвид под „широка автономия”, която обещавате на Карабах?

Гейдар Алиев: Най-високият статут на автономия, който съществува в световната практика. В различните страни има автономни структури, които си имат свои държавни атрибути, но тези атрибути трябва напълно да съответстват на атрибутите на държавата, в която влиза тази автономна структура. Това имам предвид. Но за да е ясно и конкретно, аз имам предвид най-високият статут на автономия, съществуващ в световната практика. Намерете която искате автономия и ми я покажете на картата и аз ще дам съгласието си.
Въпрос: Този въпрос е към президента на Армения. Готви ли се Армения да се присъедини към Тбилиската декларация в името на спокойствието в Кавказ? Следващият въпрос е към президента Шеварднадзе.  Може ли да се разглежда разширението на Европейския съюз в сравнение с разширението на НАТО на Изток като по-здрава основа за регионална сигурност?

Левон Тер-Петросян: Може да се каже, че вече ви отговорих на въпроса. Тъй като поддържам идеята за интеграция на задкавказките държави и смятам това за историческа необходимост. Що се отнася до формалното присъединяване на Армения към Тбилиската декларация, тук има два момента:  първо, ние участвахме в подготвянето на документа; второ, Армения ще разгледа този въпрос след решаването на карабахския проблем.

Едуард Шеварднадзе: Мисля, че е напълно неоснователно да се противопоставят разширяването на НАТО на Изток  и разширяването на Европейския съюз. Те имат различни функции, различни цели. Презди малко казах, че разширяването на Европейския съюз на Изток не противоречи нито на интересите на ОНД, нито на страните от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, нито на други регионални организации. Затова ми се струва, че разширяването на Европейския съюз на Изток е важна гаранция за стабилността на всички региони. Включително и на Задкавказието.

Въпрос: Господа президенти, как оценявате ролята на Русия както в миналото, така и в настоящето за уреждането на конфликтите в Кавказ?

Едуард Шеварднадзе: Русия много тясно участва в уреждането на абхазкия конфликт, а също така в грузинско-осетинския конфликт. Мисля, че такова участие, посредничество и в определена степен миролюбивост на Русия, без съмнение ще бъдат полезни, възможно е дори - решаващи; но с условието, че всичко това ще се претворява в живота въз основа на принципите на Съвета за сигурност на ООН и на известни резолюции от страните на общността. Знаете, че нашето географско положение е особено. Ако поиска, Русия може бързо да уреди абхазкия конфликт. Но трагедията е, че в Русия има различни сили, различни течения. Понякога такъв състав на политическия спектър спъва процеса на мирно уреждане, включително и по-бързото уреждане на абхазкия конфликт.

Левон Тер-Петросян: Тясното участие на Русия в уреждането на всички конфликти на територията на бившия Съветски съюз е необходимо условие за успешното им решаване. Тоест, без активното участие на Русия тези конфликти никога няма да бъдат премахнати.

Гейдар Алиев: Русия участва активно в уреждането на арменско-азербайджанския конфликт. Тя е съпредседател на Минската група към  ОССЕ. Ние възлагаме големи надежди на нейната дейност. От тази гледна точка дълги години си сътрудничим с Русия и смятаме, че е необходимо и занапред да продължим това сътрудничество. Мисля, че Русия притежава големи потенциални възможности, за да се сложи край на тези конфликти, особено на арменско-азербайджанския конфликт заради Нагорни Карабах. Надявам се, че тя ще използва тези свои възможности.

Въпрос: Защо когато се срещнаха, президентите на Армения и на Азербайджан не използваха възможността  да обсъдят въпросите по уреждането на нагорно-карабахския конфликт?

Левон Тер-Петросян: Президентите на Азербайджан и на Армения използваха своето пребиваване в Люксембург и късно снощи се срещнаха. Срещата продължи повече от час. Може да се каже, че вчера ние направихме равносметка на днешната ситуация по въпроса за уреждането на този конфликт и съгласувахме мероприятия, които ще осъществим в близките месеци. Ние имаме намерение твърдо да запазим сегашния режим на прекратяване на огъня, интензивно да продължаваме диалога между Азербайджан и Армения, да решим хуманитарните проблеми, на първо място да освободим всички пленници и заложници на страните. Мисля, че това е голямо постижение за една среща. Въз основа на равносметката от срещата ние разпространихме съвместна официална информация, в която влизат изброените от мен точки.

Гейдар Алиев: Напълно съм съгласен с информацията, предоставена от господин Тер-Петросян, затова няма да я повтарям. Искам само да добавя, че щом пристигнах вчера в Люксембург, веднага се поинтересувах дали е тук господин Тер-Петросян. Щом той пристигна в Люксембург,  изпратих при него своя съветник Вафа Гулузаде. Те се договориха, и както каза господин Тер-Петросян, ние се срещнахме късно вечерта и разговаряхме много дълго. Резултатите от срещата и нашите споразумения намериха своето отражение в съвместно изявление. Левон Акопович изложи съдържанието му.

От азербайджански текстът е преведен на руски език по изданието „Гейдар Алиев. Нашата независимост е вечна” (изказвания, речи, заявления, интервюта, писма, обръщения, укази) – „Азернешр”, Баку – 1998, т. 6, стр. 148

© aliyev-heritage.org