Изявление на Президента на Република Азербайджан Гейдар Алиев на съвместната пресконференция с Президента на Република България Желю Желев - София, 29 юни 1995 година


Уважаеми господин Президент, уважаеми дами и господа!

Уважаеми представители на пресата и средствата за масова информация!

За съжаление нямам възможност да говоря пред вас на държавния език на Азербайджан. Защото в момента не разполагаме с достатъчно подготвен, професионален преводач. Макар че сред нас, в състава на нашата делегация, има един поет. Вече дълги години той превежда на азербайджански език стиховете на български поети и успешно работи с българските литератори и би могъл сега да превежда. Но по време на моето изказване разбрах, че той се затруднява. Затова, за да бъдат мислите ми по-ясни и разбрани, ще говоря на руски език. Освен това, вие имате добър преводач. Госпожата много добре превежда от руски на български език и от български на руски език.

Надявам се, че ще проявите разбиране, Азербайджан само преди три години и половина придоби своята държавна независимост. При общуването си с представители на други държави ние основно използваме руски език. Но нашата независима република днес използва азербайджански, който е наш роден и държавен език. Не успяхме да подготвим достатъчно преводачи от всички езици. Разбира се, че разполагаме с много преводачи, добре владеещи английски, френски, немски език. Сигурен съм, че следващия път ще имаме добър преводач от български и азербайджански език.

Преди всичко, искам да изразя благодарността си към Президента на Република България господин Желю Желев за поканата и за завършващата вече официална визита на Президента на Азербайджан в Република България. Доволен съм от днешния ден, от свършената от нас работа, преди всичко от нашите преговори с господин Президента Желю Желев, за предоставената ми възможност да говоря пред Българския парламент. Срещнах се и с министър-председателя на България. А най-важното, както отбеляза господин Желев е, че днес подписахме много важни документи, преди всичко документ за приятелство и сътрудничество между България и Азербайджан. Това е основният документ, който залага добра основа за нашето бъдещо сътрудничество. Напълно съм съгласен с мнението на Президента Желев, че първата стъпка от страна на България към Азербайджан беше направена през 1992 година, тоест от признаването от страна на България независимостта и териториалната цялост на Република Азербайджан. Знаете, че както и другите републики от Съветския съюз, Азербайджан също придоби държавната си независимост в резултат на разпадане на СССР, макар че Азербайджан още през 1918 година е имал държавна независимост, той е бил първата източна демократична република - Азербайджанска Демократична Република. Тя е просъществувала 23 месеца. Обаче след това, в резултат на установяване на съветската власт в нашата страна, тази република е била свалена. И ето, 77 години по-късно, ние възстановихме своята държавна независимост и естествено имахме нужда да бъдем признати от други държави. България е сред най-първите, признали държавната независимост на Азербайджан, което е особено важно. Когато получихме държавната независимост, за съжаление се намирахме и сега също се намираме в условията на война с Република Армения. Нарушена е териториалната цялост на Азербайджан. Затова признаването от страна на България на националната свобода, държавната независимост, суверенитета на Република Азербайджан, териториалната й цялост именно в такъв труден период, несъмнено беше голяма подкрепа за нашата република.

И сега продължаваме работата си на тази основа. Подписаният от нас договор, според мен, е сигурна база за по-нататъшно сътрудничество.За другите подписани документи разказа господин Желю Желев и, повтаряйки казаното от него, няма да ви отнемам от времето. Само ще кажа, че тези документи имат голямо значение, определят конкретните насоки на нашето сътрудничество. Затова съм сигурен, че тяхната реализация на практика ще даде конкретни резултати за развитие на сътрудничеството и укрепването на приятелството между нашите държави и народи.

Съгласен съм с изказаните от господин Желю Желев мисли за някои области, по които сме постигнали съгласие или някои, намиращи се в стадий на постигане на съгласие. Действително, тези области са много важни, те имат голямо икономическо значение както за България, така и за Азербайджан. Правим всичко възможно за практическо сътрудничество помежду ни по посочените от господин Желев конкретни въпроси.

Азербайджан изгражда демократична правова държава, провежда реформи в икономическата сфера, върви по пътя на пазарната икономика. На 12 ноември тази година ще проведем първите напълно демократични парламентарни избори на независимата република. С национален референдум ще приемем първата конституция на независимата Република Азербайджан. Текущата година е много важна за нас и е сигурно, че на преден план ще излязат укрепването и развитието на демократичните принципи в нашата република.

В нашата страна се установи политически плурализъм. Ние отдаваме голямо значение на въпросите, свързани със защитата на човешките права. Нашата републиката е многонационална. Всички граждани на Азербайджан, независимо от националността, езика, религиозните вярвания, политическите убеждения, имат равни права, вземат активно участие в държавния и обществен живот.

Състоянието на конфликт, в което се намират Армения и Азербайджан, за нас е много тежък проблем. Този конфликт започна през 1988 година като агресия от страна на Република Армения с цел да си присъедини Нагорни Карабах, който е съставна част от територията на Азербайджан. Вече седем години, откакто се води война и се пролива кръв, около 20 процента от нашите територии са окупирани от въоръжените сили на Армения. От окупираните територии са прогонени повече от един милион наши граждани. Те живеят в палаткови лагери, в много тежки условия. Естествено, че всичко това усложнява социално-икономическата и политическата ситуация в Азербайджан.

През май миналата година бе постигнато важно споразумение между Армения и Азербайджан за прекратяване на огъня. Всичко това се случва в рамките на ОССЕ, Минската група ОССЕ, с посредничеството от страна на големите държави в света. В резултат от тези преговори на 12 май миналата година подписахме споразумение за прекратяване на огъня. Вече тринадесет месеца спазваме режима за прекратяване на огъня, и в бъдеще от наша страна ще прилагаме всички усилия за това. Изхождаме от това, че през този период трябва да се стремим да постигнем устойчив, дългосрочен мир между Армения и Азербайджан. Искаме да живеем в мир с всички съседи, в това число и с Армения. Ние нямаме никакви претенции към нашите съседи, не си поставяме за цел да завладеем част от някоя съседна република. Но не можем да се съгласим и с това, че едната част от територията ни ще бъде анексирана.

Затова с помощта на Минската група ОССЕ искаме да постигнем мир, но справедлив мир. Такъв мир, който напълно би осигурил териториалната цялост на Азербайджан, неприкосновеността на границите ни. Разбира се, ние взимаме за основа това, че арменското население на Нагорни Карабах ще има в състава на Азербайджан сигурност, автономия, съответен статут. При това този статут несъмнено ще бъде по-висок от онзи, който регионът е имал по-рано. Но всичко това трябва да се случи в състава на Република Азербайджан. Пък това е справедливо, и отговаря на нормите на международното право. Сепаратизмът никак не може да бъде оправдан. Ние винаги ще се противопоставяме на сепаратизма, войните и агресията.

Ние сме миролюбива страна и искаме да живеем в мир с нашите съседи, искаме в целия Кавказки регион да има мир, на Балканите да има мир и във всички точки на земята, където сега има военни конфликти. Затова благодаря на господин Желев за казаните от него думи, че България като членка на ОССЕ активно участва в обсъждането на въпросите за установяване на мир в нашия регион, създаване на миротворчески сили за постигане на териториалната цялост на Република Азербайджан. Това за нас е много важен въпрос и ние се обръщаме към цялата световна общност, към всички хора с добра воля с молба да ни помогнат и да ни подкрепят.

Повтарям, ние не искаме да продължаваме военните операции, искаме този въпрос да бъде решен по мирен начин. Радвам се, че от страна на България, която е активен член на ОССЕ, получаваме подкрепа по тези въпроси.

Доволен съм от извършената сутринта работа, особено от подписаните документи, размяната на мнения, постигнатото споразумение и ви уверявам, че от наша страна, от страната на Азербайджан, за сътрудничеството ще бъде направено всичко. Не искам да се спирам по-подробно, защото господин Желев разказа за конкретните въпроси. Съгласен съм с всички конкретни проблеми, тъй като той коментира нашата съвместна позиция.

Благодаря ви за вниманието.

Сега ви давам думата за въпроси.

Въпрос: Първо, 77 години сте били под властта на Съветска Русия. Как оценявате този период спрямо вашата държава и съгласен ли сте с това, че сте живели в империята на злото? Второ, как се отнасяте към структурите на НАТО като към гарант на демократичните процеси във всички постсоциалистически държави?

Гейдар Алиев: Да, 77 години сме живели в състава на Съветския съюз, а не сме били под властта на Съветска Русия, както казахте, защото съществуваше Съветски Съюз, а в неговия състав на равноправна основа влизаха 15 републики. Естествено, преобладаващата роля в съюза притежаваше Русия. Това всички го знаят. Но живяхме, да, живяхме, именно в състава на Съветския Съюз. Какво да направим, не можем да зачеркнем този период от историята на нашия народ, от нашия живот. През тези години нашият народ е постигнал големи успехи в развитието на икономиката, науката, културата, напреднал е по много въпроси. Обаче заедно с това не притежавахме най-важното право - правото на независимост, не притежавахме национална свобода. Естествено, това ограничаваше използването на потенциалните възможности. Не даваше възможност да се разкрие целият вътрешен потенциал на Азербайджан, да се използват природните му ресурси, интелектуалният потенциал и всички други възможности.

Много се радваме, че Съветският Съюз се разпадна и се образуваха независими държави. Аз съм един от хората, които през 91 година застанаха зад идеята за разпадане на Съветския Съюз. По онова време все още се правиха опити Съюзът да се запази. Макар че резултат от референдума беше решение за запазване на Съветския Съюз, ходът на обществено-историческото развитие доказа, че възможностите му бяха изчерпани. Затова той се разпадна.

Считам, че така трябваше да стане, и това даде възможност на азербайджанския народ да получи националната си свобода и държавната независимост. Получаването на държавната независимост е най-значимото историческо постижение за Азербайджан и азербайджанския народ. Сигурен съм, че повече няма да допуснем Азербайджан да загуби своята независимост. Във всеки случай, това, което се случи с нашата първа независима държава през 20-та година повече никога няма да се случи на Азербайджан. Както вече отбелязах, Азербайджан вече 7 години е подложен на агресия от страна на Армения. Има и други проблеми. Но ние държим на нашата независимост и ще я пазим като зеницата на окото си.

Що се отнася до нашето отношение към НАТО, Азербайджан е сред първите бивши съветски републики, сега независими държави, която подписа програмата на НАТО "Партньорство в името на мира". Във връзка с този въпрос специално посетих Брюксел, бях в щабквартирата на НАТО и от името на Република Азербайджан подписах тази програма. Ние считаме това за важен фактор на стабилността в Европа, сигурността в целия свят.

Въпрос: Господин Президент, би било интересно да разберем, как се отнасяте към намеренията на българските комунисти да превърнат България в 16-та република? Това е много интересно.

Гейдар Алиев: Сега виждам, че получавам въпроси не само от кореспондентите, но и от президента, моя приятел. За което много се радвам.

В Съветския съюз имаше много деформации. Сигурно, от моята биография знаете, че съм бил един от ръководителите на бившия Съветски Съюз. Но също така, е известно, че през 87-ма година, по-точно в края на тази година, подадох оставка, и след това бях преследван, може да се каже, репресиран и подложен на други начини на въздействие. Но през 93-та година, след продължително изгнание, азербайджанският народ отново поиска моето завръщане в Азербайджан. По този начин, от октомври 1993 година съм всенародно избран президент на Република Азербайджан. В политиката на Съветския Съюз, особено по отношение към държавите от социалистическия лагер, имаше много деформации и недостатъци. Изброяването на всички би отнело много време. Ако някога имам възможност да запиша спомените си, тогава ще напиша за много неща. Защото към националния въпрос, интернационалните отношения, политиката на ръководните кръгове на Съветския Съюз бях, може би и другите също, много чувствителен. Защото в ръководството на Съветския Съюз, в сравнение с другите, бях може би най-чувствителен към това. Но аз, разбира се, не можах да вървя против волята на българския народ, на този или онзи ръководител на България. Но когато някои от бившите ръководители на България неведнъж са заявявали, че искат да станат 16-та република на Съветския Съюз, открито нищо не съм им казвал, но на ухо тихо съм им казвал, че не трябва да го правят, по-добре бъдете независими и самостоятелни. Само така можех да помогна на българския народ по този въпрос. Според мен, добре, че не стана така, както те искаха. Възможно, това бяха лозунги с конюнктурен характер. Не знам. Но заявки за това бяха правени неведнъж.

Като човек, желаещ всички народи и републики да бъдат независими, като човек, познаващ тези събития, мога открито да кажа, че това можеше скъпо да струва на българския народ. Добре, че България не стана 16-та република на Съветския Съюз, добре, че се разпадна не само Съветския Съюз, но и Варшавският договор и по този начин страните от Източна Европа получиха свобода. Защото, както и другите страни от Източна Европа, България е била независима държава. Те, макар че не бяха в състава на Съветския Съюз, бяха в състава на Съвета за икономическа взаимопомощ, Варшавския договор. Знам, че тези страни са били лишавани от независимостта си, това ги ограничаваше. Затова сега вие също в определена степен сте получили независимост. И аз ви поздравявам с това.

Въпрос: Господин президент Желю Желев, казахте че България е готова да изпрати наблюдатели в региона. Но на срещата на върха в Будапеща беше прието решение за организация на миротворчески сили на ОССЕ. И ако това е така, готова ли е България да изпрати в региона не наблюдатели, а военен контингент? Втори въпрос: Принципът за правото на народите за самоопределяне по какъв начин, според вас, трябва да бъде обвързан с принципа за териториалната цялост на държавите?

Желю Желев: България, като членка на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, заяви за готовността си да вземе участие, с оглед своите възможности, в процеса на установяване на мир в Нагорни Карабах. Заявихме това, обикновено става дума за изпращане на граждански наблюдатели от името на тази организация. Но ние, за да окажем съдействие на справедливото решаване на въпроса, сме готови да вземем участие в тези стъпки и под друга форма. Разбира се под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

По какъв начин може да се свърже самоопределянето на народите, на държавата с държавната независимост? Лично аз не виждам противоречие в тези понятия.

Въпрос: Правото на нациите на самоопределяне и принципът на териториалната цялост…Арменската страна винаги казва: те изхождат от това, че народите трябва да се самоопределят. Това ли е най-висшият принцип или най-важен е принципът на териториалната цялост?

Желю Желев: Това е един от най-сложните въпроси, с които се сблъскваме през посткомунистическия период. Противоречието между първата и втората част от вашия въпрос в определена степен наблюдаваме в бивша Югославия. Разбира се, принципът на самоопределяне на нациите е винаги върховен принцип. Но там е работата, че в такава федерация като Югославия, народът не живее на една територия. Когато настъпва моментът за определяне на границите, възникват реални противоречия между самоопределянето на народите и териториалната цялост на държавата. По принцип няма такава държава, в която да живее само една нация. Като пример давам Балканския регион. Във всички балкански страни живеят различни нации, представители на други народи. Смятам това за нормално явление. Затова възникна въпросът за уважение към правата на човека и спазването на тези права. А това е най-тежкият проблем, с който се занимава Съветът на Европа.

Лично аз също не съм съгласен с мнението, че, народът, държавата, решавайки своите проблеми, трябва да поставя въпроса така: в името на насилствената етническа чистота, националната чистота да гони малцинствата, да ги притеснява. Виждаме това например в Босна. И в същото време, когато в Босна населението е смесено, 60 процента от браковете в градовете са смесени. При това въпросът не касае само територията на страната, този въпрос се пречупва и през семействата. Затова трябва да се върви по пътя на демократичното решение на въпроса. В решенията на този въпрос задължително трябва да се предвиди уважителното отношение към правата на малцинствата, живеещи в тези страни, уважението към правата на човека.

Текстът е преведен от азербайджански на руски език от вестник "Азербайджан", 30 юни 1995 година

Общи исторически справки

/bg/7869865.html

Исторически Справки

Азербайджанско - българските отношения