Уважаеми дами и господа,

От три дни се намирам във Франция, в Париж. Изключително доволен съм от протичането и резултатите от срещите и се радвам, че днес имах макар и малка възможност отново да видя Париж и да се запозная с бурния живот в съвременна Франция и съвременен Париж. Най-важното обаче е, че понастоящем имахме много полезни и ползотворни срещи и разговори. Срещата с президента на Франция господин Митеран и Договорът, подписан в резултат от нея – договорът за дружба, взаимно разбирателство и сътрудничество между Франция и Република Азербайджан, има особено значение.

Днес се срещнах с министъра на външните работи на Франция господин Ален Жупе. Ние проведохме много ползотворен разговор. И с Президента, и с министъра на външните работи обсъдихме въпросите за по-нататъшното разширяване на взаимоотношенията между Франция и Азербайджан, за премахваненто на конфликтните ситуации в нашия регион, особено въпросите, свързани с агресията на въоръжените сили на Армения в Азербайджан и положението на Република Азербайджан във връзка с това. Стигнахме до общото мнение, че Франция, включително господин президентът Франсоа Митеран и министърът на външните работи господин Ален Жупе ще използват възможностите си, за да съдействат за мирното уреждане на този конфликт.

Ние сме привърженици на мирното решаване на въпроса и на спирането на военната агресия срещу Азербайджан, но при условие, че арменските въоръжени сили бъдат изведени от окупираните азербайджански територии, ако се спазва неприкосновеността на границите и териториалната цялост на републиката. Наред с това ние не избягваме необходимостта да бъде разгледан нагорно-карабахският въпрос. Важно е да отбележим, че както Президентът на Франция, така и министърът на външните работи отново потвърдиха международните принципи за неприкосновеност на границите, за недопускане на присвояването на чужди територии със сила и военни действия, за спазване на териториалната цялост на всяка държава, включително и на Република Азербайджан.

Днес се срещнах с представители на деловите кръгове от Франция. Както и на Президента на страната, така и на тях аз заявих, че Азербайджан е отворен за целия свят, включително и за Франция, когато става дума за взаимно сътрудничество във всички области и най-вече в областта на икономиката, търговията, науката, техниката и културата. Всъщност това е отразено в подписания вчера договор помежду ни. По време на срещата с представители на деловите кръгове дадах подробна информация за икономическия потенциал на Азербайджан, за природните ресурси на републиката, за промишления й потенциал. Това създава възможност за сътрудничество с Франция, възможност тя да инвестира на взаимно изгодна основа в икономиката на Азербайджан.

Днес имах среща в Академията по дипломация, вчера се срещнах с представители на дипломатическия печат. Аз отдавам голямо значение на тези срещи, защото те ми позволяват да информирам френската общественост за по-нататъшните пътища за развитие на Азербайджанската държава и общество, за тежкото положение на републиката.

Намирайки се тук, все повече се убеждавам, че връзките между Азербайджан и Франция са били изключително слаби, че във Франция знаят твърде малко за Азербайджан. Понякога необективната информация създава невярно впечатление за страната ни, за мерките, които предприема Азербайджанската държава. Затова смятам, че посещението ми във Франция допринася не само за тесните взаимовръзки между ръководителите на двете страни и създава основа за по-нататъшно развитие на двустранните ни отношения, но има и голямо значение за това Франция да добие по-добра представа за Азербайджан. На мисля, че през тези дни успяхме да го постигнем. Но явно сме създали основа за делото, което смятаме за много необходимо за нас.

Днес и утре предстоят още срещи. Утре например ще се срещна с председателя на Френския Сенат. После ще отпътуваме за Родината си. Но аз съм сигурен, че всичко, което направихме през тези дни, ще даде своите плодове. Ние и в бъдеще ще правим всичко, за да може максимално ефективно да се използват създадените възможности за развитие на многостранното сътрудничество между Азербайджан и Франция и за да може Азербайджан да бъде представен пред Франция още по-добре.

Въпрос: Господин Президент, Вие сте човекът, който дойде на власт по време, когато от пет години в страната Ви продължаваше конфликтът между Азербайджан и Карабах, вие също сте човекът, който се съгласи на диалог с всички страни, включително със страните в Нагорни Карабах. През септември се срещнахте с Тер-Петросян. Някои арменски политически дейци са ми казвали в тесен кръг, че приветстват тази среща с Тер-Петросян. Те ми казаха също, че след два месеца войната ще свърши. Според думите им това ще стане както по икономически, така и по политически причини. Защото всяка страна, която е въвлечена във война, понася икономически трудности и преживява социална криза. Подписването на мирен договор беше в полза на Азербайджан. Но срещата Ви с Тер-Петросян, която трябваше да се проведе през октомври, беше отложена след бунта в Москва. Сега се създава впечатлението, че политическите кръгове от властта в Армения не са настроени оптимистично. Бих искал да знам, смятате ли, че подписването на мирен договор сега вече няма да е в полза на Азербайджан?

Гейдар Алиев: Не съм съгласен с втората част на въпроса. Защото срещата с Президента на Армения Левон Тер-Петросян не е отложена. Аз станах привърженик на диалога. Наистина прокарах път за създаването на връзка и диалог между Азербайджан и управляващите сили в Нагорни Карабах. През септември се срещнах с Левон Тер-Петросян и бях готов да се срещам с него и по-нататък. Но срещата не се проведе по независещи от мен причини от една страна, а през октомври въоръжената агресия на Армения срещу Азербайджан стана още по-мащабна. Арменските въоръжени формирования преминаха в настъпление във Физулински, Джабраилски, Губадлински и Зангилански район на Азербайджан и ги окупираха. По време на бойните действия аз на няколко пъти разговарях по телефона с Левон Тер-Петросян. Той обеща да спре настъплението. Но обещанията му останаха неизпълнени. Не знам, може би защото не е могъл да го направи, а може да има и други причини. Затова диалогът ни продължава.

Аз не съм отстъпил от тези позиции. Но когато се водеха преговори, след като беше подписано Споразумението между Азербайджан и Нагорни Карабах за прекратяване на огъня, беше предприето поредното настъпление, което завърши с окупирането на Зангилански район. Посред зима жителите на този район бяха принудени да преплуват река Араз и да се прехвърлят в Иран. Представяте ли си, близо 60 хиляди човека от Зангилански район преминаха през Араз и през Иран, за да се върнат в Азербайджан, и сега те са в различни райони на републиката. Повечето от тях живеят на палатки. Това не биваше да става. Затова не се отказах от онези свои позиции. Но отново повтарям, че когато се водеха преговорите за спиране на огъня и вече след постигането на споразумението, започнаха нови настъпления. И те, разбира се, усложниха положението.

Въпрос: Разрешете да се представя: аз съм бивш аспирант от историческия факултет на университета, а днес - аспирант в Сорбоната и се казвам Авил Керимов. Бих искал да Ви задам два въпроса. Първият е с политически характер. Азербайджан все още няма политическо представителство във Франция, за да се пресичат претенциите срещу интересите на Република Азербайджан. Затова би било добре да се вземат практически мерки, и по-специално да се открие политическо представителство във Франция. Обсъждани ли са тези въпроси по време на срещата Ви с господин Митеран? Вторият ми въпрос е с културен характер. Доколкото знам, Вие сте подписали също така Договор за културни връзки с Френската Република и за обмен в областта на културата. Интересува ме въпросът за размяната на студенти. Доколко ще се извършва такава размяна на практика? Защото знам, че аз съм единственият студент от Азербайджан, който получава стипендия от френското правителство. Миналата година спечелих един конкурс, вече втора година живея тук, във Франция и мога да кажа, че нямам никаква връзка с нашата страна. Понастоящем работя върху дисертацията си „Азербайджан в системата на следвоенното мирно уреждане през 18-20-а година".

Гейдар Алиев: Откриването на посолство на Азербайджан във Франция е вече решен въпрос. В Азербайджан френското посолство действа. И тук, в Париж, също трябва да провежда своята дейност посолство, но на взаимна основа. Наша е грешката, че то още не е открито. Мисля, че в близко време този въпрос ще бъде решен. Затова нямаше нужда да го обсъждаме с Президента на Франция. Колкото до културния обмен и размяната на студенти, да, подписали сме Договор за икономическо, научно-техническо и културно сътрудничество. Той, естествено, предвижда размяна на студенти. Мисля, че нашите съответни министерства и главни управления ще се занимаят активно с тези въпроси въз основа на договора. Досега нямахме такъв договор. Изглежда, че затова нямахме възможност да се занимаем с тези въпроси. След като открием посолството и започнем да реализираме клаузите от Договора, тези въпроси ще бъдат решени.

Въпрос: Вестник „Известия“. Господин Президент, Вие много добре познавате Русия, особено във връзка с предишната си дейност, затова мен ме интересуват резултатите от изборите, проведени наскоро в Русия, Вашият анализ и мнението ви за успехите на Жириновски. Повлияха ли резултатите от тези избори на отношенията между Русия и Азербайджан? Извадихте ли си някаква поука от резултатите от изборите, има ли политически дейци на политическата арена в Азербайджан, чиито възгледи да са близки до възгледите на Жириновски? Благодаря.

Гейдар Алиев: Не бих искал сега да преценявам резултатите от изборите в Русия или да ги анализирам, защото самата Русия трябва да ги анализира и прецени. Колкото до въпроса дали отношенията между Азербайджан и Русия са се променили след тези избори, бих отговорил следното: не, не са се променили, отношенията ни са на предишното ниво. А сега на въпроса дали в Азербайджан има лица, чиито възгледи да са близки до възгледите на лидера на Либерално-демократичната партия на Русия. Понастоящем в Азербайджан са регистрирани около 40 партии. Възгледите на много от тях не са ми известни. Затова не мога да кажа дали има такива лица или не. Трудно ми е да говоря за това.

Въпрос: Господин Президент, в Париж аз представлявам азербайджанската организация за правата на човека и защитата на азербайджанците. Имам към вас четири въпроса. Господин Президент, мислили ли сте за азербайджанците, които живеят в чужбина, мислили ли сте за възможността да им дадете азербайджанско гражданство. Втори въпрос: знаете ли, че във Франция цялата обстановка в Нагорни Карабах непрекъснато се обсъжда, но денонощно се води арменска пропаганда, а нашите радиопредавания се заглушават. Затова искам да знам дали при срещата си с Президента Митеран сте му напомнили за въпроса със заглушаването на тези предавания? Трето, Вие говорите на руски...

Гейдар Алиев: Веднага ще отговоря на последния ви въпрос защо говоря на руски. Ние наистина имаме прекрасен език и аз обичам азербайджанския език. Това е официалният език в Азербайджан, у нас аз винаги се изказвам и говоря само на азербайджански. Но тук, във Франция, първо има много хора, които, както усещам, знаят руски. Значи, те получават информация непосредствено от мен. Второ, преводачът на господин Митеран превежда само от френски на руски и от руски на френски. Затова не исках да нарушавам установения тук ред. Пък и руският език е един от известните езици в света също като английския и френския. Преди малко една симпатична девойка се изказа на френски език и аз също можех да я попитам защо не се обърна към мен на азербайджански.

А сега ще отговоря на втория Ви въпрос – за азербайджанците, които живеят в чужбина. Те не са никак малко. Повечето изобщо никога не са живели в Азербайджан, който днес е независима държава. Въпреки това, ако някой азербайджанец, който живее в чужбина, иска да получи азербайджанско гражданство, мисля, че няма да има никакви пречки.

Колкото до въпроса за това, че привърженици на арменците излъчват тук много предавания във връзка с Нагорни Карабах, а сигналът на предаванията, които искат да излъчват азербайджанците, се заглушава, това не е въпрос, който трябва да обсъждам с господин Митеран. Както знаем, във Франция има много малко азербайджанци, докато арменците са много и при това заемат доста високи постове и в бизнеса, и в държавните органи, и в средствата за масова информация. Изглежда, че арменците използват това положение. Затова азербайджанците, които живеят във Франция, трябва да оказват по-голямо влияние върху обществено-политически живот на Франция. Ако това стане, техните предавания няма да се заглушават. Аз по всякакъв начин ще помагам за тяхното излъчване.

Аз дадох съответното указание на министъра на външните работи във връзка с хуманитарната помощ, която искате да изпратите за азербайджанските бежанци. Днес още веднъж му напомних непременно да поддържа връзка с Вас, за да успеете да изпратите тази помощ.

Днес трябва да се срещна с министъра на външноикономическите връзки. Благодаря за вниманието. Мисля, че връзките ни ще продължат. Изразявам уважението си към служителите от печата и се надявам, че независимо от това от коя нация са, те ще дадат обективна информация. Много благодаря.