ПРОИЗВЕДЕНИЯ / АРМЕНСКО-АЗЕРБАЙДЖАНСКИЯТ НАГОРНО-КАРАБАХСКИ КОНФЛИКТ / Срещи в Баку

Реч на Президента на Република Азербайджан Гейдар Алиев на срещата с Генералния секретар на ООН Бутрос Бутрос Гали в Президентския дворец на 30 октомври 1994 година


Уважаеми господин Генерален секретар, доктор Бутрос Бутрос Гали,

Още веднъж искрено ви приветствам в Република Азербайджан, на Азербайджанска земя. Изразявам искрената си признателност за интереса и вниманието Ви към Република Азербайджан и за посещението Ви у нас.

Независима Република Азербайджан е създадена преди 3 години и е член на Организацията на обединените нации. Посещението на Генералния секретар на ООН в Азербайджан несъмнено трябва да изиграе съществена роля в решаването на проблемите, пред които е изправена Република Азербайджан. Ние, обществеността на нашата република, много се надяваме това да стане.

Всеизвестно е, че Организацията на Обединените нации постоянно се занимава с проблемите на Азербайджан. Вече повече от шест години Република Азербайджан е подложена на военна агресия от страна на Армения. От деня, в който Република Азербайджан получи независимост, и до днес - вече три години ООН и нейният Съвет за сигурност се занимават с решаването на този въпрос. Направено е много. ООН, нейният Съвет за сигурност и господин Генералният секретар положиха големи усилия в тази насока. От името на Република Азербайджан Ви благодаря, господин Бутрос Гали, за направеното и за взетите решения.

Като държава, която наскоро стана независима, Република Азербайджан се сблъска с много проблеми. Също както и другите републики, които доскоро бяха част от Съветския съюз и станаха независими едва сега, Азербайджан преживява период на преход. През тези три години ние се стараехме да осигурим и укрепим независимостта на Азербайджан, а от друга страна се стараехме да поведем републиката си по нов път, по пътя на демокрацията.

Азербайджанският народ, Република Азербайджан, която дълги години беше част от Съветския съюз, намирайки се под влиянието на социалистическата, на комунистическата идеология, вече се отказа от тези принципи. В Азербайджан протича процес на изграждане на независима държава. Нашата цел е да построим правова, демократична държава, да създадем цивилизовано правово общество.

Предвижда се в икономиката на Азербайджан да настъпят големи промени. Нашата република започна да развива своя икономика на базата на принципите на пазарната икономика. Да извършим икономически реформи, да разкрием път към свободната икономика, да създадем условия за инициативността и предприемачеството - това е нещото, към което се стремим в областта на икономиката. С тази цел ще започнем да реализираме принципите на приватизация в икономиката. С две думи, в икономическата област Азербайджан върви и ще продължи да върви по пътя на свободната икономика и той иска да създаде връзки със световната икономика, да се интегрира в нея и да стане част от световната икономическа общност.

Периодът на преход в живота на Азербайджан безспорно създава големи проблеми и трудности у нас. Разбира се, преминаването от една обществена, икономическа и политическа система към друга, а така също предприемането на сериозни стъпки изисква определено време. Но колкото и да ни е трудно, ние вървим и ще продължим да вървим по този път. Защото искаме да осигурим независимостта на Азербайджан точно по този начин.

Понастоящем Република Азербайджан е в състояние на социално-икономическа криза. Както вече казах, това от една страна е свързано с преходния период, а от друга - с факта, че през последните шест години Азербайджан се намира в условията на война. Но независимо от всички тези трудности Азербайджан продължава да укрепва своята независимост. Азербайджанският народ в продължение на години и векове е живял с мечтата за национална свобода и държавна независимост. Това, че Азербайджан си отвоюва държавна независимост, е историческо събитие за нашия народ. Нашата цел, нашият път е постоянно да пазим своята независимост и аз съм сигурен, че ние ще постигнем успехи в това отношение.

Външната политика на Азербайджан е насочена към създаването на равноправни взаимоотношения с всички страни. В изказването си на 29 септември по време на сесията на Общото събрание на ООН аз заявих за позицията на Азербайджан по този въпрос.

Още веднъж искам да отбележа, че през тригодишния период на независимост и особено през последната година Азербайджан предприе сериозни стъпки в тази сфера и създаде добри взаимоотношения с много страни. Вървейки по този път, Азербайджан заяви, че е отворен за целия свят. Ние се обръщаме към цялата световна общност, към международните организации, компании и фирми, заинтересовани от това, с предложението си да правят инвестиции в Азербайджан, да си сътрудничат с нашата република и да създават връзки с нас.

На 20 септември тази година беше подписан големият договор с редица авторитетни петролни компании от чужбина, който предвижда съвместно използване на петролните находища в Каспийско море. Ние и занапред ще създаваме всички условия за инвестиране в Азербайджан от страна на чуждите страни, компании и фирми. С други думи, Азербайджан като независима държава се стреми да заеме достойното си място в световната общност и в Организацията на обединените нации.

Но както знаете, най-трудната, най сериозна и най-важна задача за нашата република е да предотвратим военната агресия, насочена срещу Азербайджан. Трябва да отбележа, че ООН, нейният Съвет за сигурност и лично Вие, господин Генерален секретар, непрекъснато се занимавате с този въпрос и добре го познавате. Според мен голяма част от разговорите ни по време на нашата среща трябва да бъдат посветени на този въпрос. Знаем, че и Вашето посещение в известен смисъл е свързано с него. След Азербайджан Вие ще посетите Грузия и Армения. Това означава, че положението в нашия регион Ви интересува, и ние сме заинтересовани да използваме Вашите възможности за създаването на мир и спокойствие в нашия регион.

Искам да отбележа, че в резултат на шестгодишната война въоръжените сили на Армения окупираха двайсет процента от територията на Република Азербайджан. Окупираните земи са както територии от Нагорни Карабах, който е част от Азербайджан, така и териториите на седем района около Нагорни Карабах. Повече от един милион граждани на Азербайджан станаха бежанци от окупираните райони. Те са в много тежко положение, повечето живеят в палатки, а които не живеят в палатки, нямат дори минимални условия за живот там, където се намират. Всичко това до крайна степен засилва както социално-икономическото, така и обществено-политическото напрежение в Република Азербайджан.

Вие знаете и аз още веднъж искам да отбележа, че не Азербайджан започна войната. Азербайджан просто беше въвлечен в нея. Преди шест години Армения предприе агресия против Азербайджан, за да завземе Нагорни Карабах, който е част от територията на Азербайджан. За жалост поради причини, които не се дължат на Азербайджан и до голяма степен в резултат на помощта, оказвана на Армения от отделни сили, Армения успя да окупира част от азербайджанските земи.

В резултат на тази война Азербайджан изгуби над 20 хиляди свои граждани, които загинаха. Повече от сто хиляди азербайджански граждани бяха ранени и станаха инвалиди. Жилищните сгради, заводите, фабриките и социалните обекти в окупираните земи бяха разрушени и опожарени. Така че тази война нанесе на азербайджанския народ, на Република Азербайджан както морални, така и сериозни материални щети. Независимо от всичко обаче Азербайджан заема миролюбива позиция и се стреми към мирно решаване на тези въпроси. Но предприетите от нас миролюбиви стъпки все още не дават резултат.

Както знаете, въпросът за агресията на Армения против Азербайджан неведнъж е обсъждан в Съвета за сигурност към Организацията на обединените нации. Съветът за сигурност прие четири резолюции по този повод, които са свързани с дадения въпрос. През април 1993 година във връзка с окупирането на Кялбаджарски район беше приета резолюция 822, после във връзка с окупирането на Физулински, Джебраилски, Зангилански и Губадлински район бяха приети резолюции 874 и 884. Във всички постановления, приети от Съвета за сигурност на ООН, се настояваше за незабавно и безусловно извеждане на арменските въоръжени сили от окупираните територии и за освобождаването на тези територии.

Освен, че бяха приети резолюциите, свързани със завоевателните действия на арменските въоръжени сили на територията на Азербайджан, Председателят на Съвета за сигурност шест пъти направи заявление. Лично Вие, Господин Генерален секретар, няколко пъти направихте сериозни заявления. Но за жалост нито едно от постановленията и заявленията не постигнаха резултат. Арменската страна не се подчини на решенията на Съвета за сигурност на ООН, на ООН като цяло и продължава да не им се подчинява. За съжаление нарушаването от нейна страна на международните норми и неподчиняването й на тези норми все още остава безнаказано.

За да постигнем решаване на проблема по мирен път, ние тясно си сътрудничим както с ООН, така и с ОССЕ. Във връзка с този конфликт в рамките на ОССЕ беше създадена специалната Минска група. Република Азербайджан непрекъснато си сътрудничи с Минската група и с ОССЕ и ние от своя страна се постарахме да създадем всички условия, за да може Минската група да провежда сериозната си дейност в тази област.

През последните години няколко държави в независима форма също проявиха инициатива за решаването на тези въпроси. Подобна инициатива проявиха Съединените американски щати, Русия и Турция. Ние се постарахме да се възползваме и от тези инициативи.

Напоследък Русия по собствена инициатива провежда сериозна дейност, старае се да играе ролята на посредник при решаването на нашите проблеми и проявява сериозен стремеж към това. Ние се постарахме да използваме и използваме посредническата мисия на Русия. Защото нашата цел е въпросът да се реши единствено и само по мирен начин. Затова приемаме дейността на страната, проявяваща инициатива за справедливо и трайно уреждане на този въпрос.

Както знаете, в резултат на посредническата дейност на Минската група и на Русия, в резултат на непосредствените преговори между Армения и Азербайджан от пет месеца насам огънят е прекратен. Ние смятаме това за важно постижение. Но същевременно се стараем рационално да използваме режима на прекратяване на огъня, за да постигнем траен мир. В тази област си сътрудничим с Минската група, а също така и с Русия. Целта ни е да сключим траен мир и да постигнем окончателно спиране на войната.

Няма съмнение, че по този въпрос ние поставяме и своите условия. А те се изразяват в това, че за да се постигне траен мир и войната да спре окончателно, завоевателните военни части на Армения трябва да напуснат територията на Азербайджан. Поставяйки въпроса по този начин, ние смятаме, че първоначално арменските въоръжени сили трябва да напуснат окупираните райони на Азербайджан, включително Лачински и Шушински район. Въпросът за Нагорни Карабах трябва да се решава на по-нататъшен етап. След като окупираните земи бъдат освободени, бежанците трябва да се завърнат по родните си земи. Ако постигнем това, ако Лачински и Шушински район бъдат освободени, след това, на втория етап от преговорите ще можем да обсъдим статуквото на Нагорни Карабах и да предприемем определени стъпки в това отношение.

Правейки тези предложения, ние безспорно се съобразяваме и със сигурността на арменците, които живеят в Нагорни Карабах. Очевидно е, че всички бежанци, които могат да се завърнат по земите си, трябва да се завърнат. Трябва да се обезпечи сигурност за всички азербайджански граждани. Демографската картина в Нагорни Карабах трябва да бъде възстановена. Защото освен арменци, в Нагорни Карабах живееха и азербайджанци. Те също трябва да се завърнат по земите си. Безспорно, в резултат на войната, която трае шест години, са възникнали взаимно недоверие и противоречия. Затова тези въпроси трябва да се решават на етапи.

В резултат на всичко това трябва да се осигури териториалната цялост на Република Азербайджан и неприкосновеността на нашите граници. Като независима и суверенна държава Република Азербайджан трябва да стане господар на своята територия, на своите граници. Ние се надяваме, че решавайки тези въпроси, ООН, Съветът за сигурност и особено Вие, господин Генерален секретар, ще можете да постигнете по-нататък много неща. Поради това, че решаването на тези въпроси е свързано с организацията на ОССЕ и че за решаването на тези въпроси е създадена специалната Минска група, ние предпочитаме те да се решават в рамките на ОССЕ и чрез посредничеството на Минската група.

Оценявайки високо посредническите усилия на Русия и имайки предвид нейните възможности в нашия регион, ние сме привърженици на сътрудничеството между Русия и Минската група от ОССЕ. Според нас това сътрудничество трябва да бъде насочено към рационално решаване на въпросите в нашия регион.

Няма съмнение, че Организацията на обединените нации, която е най-авторитетната организация, върхова институция, решаваща процесите, които протичат в света, и действаща от 49 години насам, провежда много ефективна дейност във всички кътчета на света, във всички региони. Аз се надявам, че до своята 50-та годишнина Организацията на обединените нации, използвайки всичките си възможности, ще успее да реши проблемите и в нашия регион.

Господин Генерален секретар Бутрос Гали, ние и цял Азербайджан Ви познаваме като изтъкнат дипломат, като личност с големи заслуги в световната политика. Дейността, която извършвате за постигането на мир и спокойствие, е очевидна и азербайджанският народ я оценява висока. Искам да изразя надежда, че използвайки личния си авторитет, уважение и възможности, Вие ще помогнете на Азербайджан да излезе от сегашното си тежко положение. Ние Ви очаквахме с тези желания, с тези мисли и с тези пожелания аз пристъпвам към преговорите си с Вас.