Изказване на Президента на Република Азербайджан Гейдар Алиев на 49-а сесия на Общото събрание на ООН, Ню Йорк, 29 септември 1994 година


scotch egg
scotch egg
temp-thumb
temp-thumb

Уважаеми господин председател,

Уважаеми господин Генерален секретар,

Дами и господа,

Най-напред ми позволете да поздравя господин Амар Еси по случай избирането му на поста Председател на 49-а сесия на общото събрание на ООН и да му пожелая успехи в неговата дейност. Искам също да благодаря на Председателя на предишната сесия господин Самюел Инсанели за извършената от него работа.

Изразявам дълбоката си признателност на Негово превъзходителство господин Бутрос Гали, Генерален секретар на ООН, за неуморните му усилия, положени за укрепване на мира и сигурността в целия свят.

Особено съм му благодарен за голямото внимание към проблемите на нашата млада държава, която преживява тежък период в своята история.

Дами и господа,

С чувство на вълнение и гордост се изказвам пред вас от трибуната на най-авторитетния международен форум. За първи път Президент на независим Азербайджан представя пред световната общност страната си, призната от тази общност и влязла в нея с правата на равна сред равни.

Азербайджанският народ векове наред се е стремил към свобода. След разпадането на Съветския съюз той получи национална независимост. Нашата република уверено пое по пътя на изграждането на една правова, демократична и цивилизована държава. Това е сложен процес, който ще трае не един ден, но ние вървим последователно към поставената си цел и за кратко време направихме много, създадохме всички условия, за да формираме правово демократично общество. В нашата република вече съществува многопартийна система, здраво са утвърдени принципите на политическия плурализъм, свободата на личността, на словото, на печата, на съвестта на защитата на човешките права и върховенството на закона. Всички граждани в многонационален Азербайджан, независимо от цвета на кожата си, религиозната и езиковата си принадлежност, се ползват с равни права.

Политическите промени, демократизирането на страната ни създадоха условия да се извършат дълбоки икономически реформи, които осигуряват прехода ни към пазарни отношения. Ние по всякакъв начин насърчаваме развитието на свободното предприемачество и частната инициатива, започваме реализирането на широкомащабна програма за приватизация, като използваме световния опит, почиващ върху общочовешките ценности, опита на най-напредналите страни в света, постигнали вече големи успехи в изграждането на цивилизовано, процъфтяващо и демократично общество.

Намирайки се на важен геополитически кръстопът между Европа и Азия, който предизвиква интереса на много държави, притежавайки огромни природни ресурси и значителен промишлен потенциал, опирайки се на твърдата воля и вярата на азербайджанския народ, ние провеждаме този стратегически курс за укрепване на своята независимост и извършване на демократични пазарни реформи. И днес, от тази висока трибуна, аз твърдо заявявам, че никой няма да успее да накара народа на Азербайджан да се отклони от поетия курс, че ние гледаме към бъдещето на страната си с оптимизъм.

Той е свързан и с историческите процеси в света, със сериозните промени в системата на международните отношения. Нейна бъдеща основа, без съмнение ще стане равноправният световен ред, който вече идва да смени военната конфронтация и идеологическото противопоставяне. Фундаментални принципи в новия световен ред стават партньорството, стабилният мир и сигурността за всички в съответствие с международното право, принципите и клаузите в Устава на Организацията на обединените нации. Ние виждаме светлина в тунела, който води от света на враждебност, основан върху силата, към ерата на сътрудничество и разцвет, и сме готови да вървим по този път заедно, ръка за ръка с всички страни и народи по света.

Но опасностите, които дебнат човечеството, още не са докрай премахнати. Още са живи старите стереотипи, не са преодолени многобройните проблеми, натрупани през десетилетията противопоставяне, особено в сферата на разоръжаването и ликвидирането на оръжията за масово унищожение. От недъзите на миналото както и преди страдат и взаимоотношенията между държавите с различни икономически възможности. Времето ни подлага на нови предизвикателства, свързани с екологичните заплахи, с проблемите с народонаселението и развитието.

Реалии от разпада на стария световен ред станаха яростният национализъм и сепаратизмът, пораждащи конфликти в Кавказ, на Балканите и в други точки на земното кълбо, пламнали от огън и пролята кръв. Тези конфликти не само бавят развитието на независимите държави, заплашват самото съществуване на още неукрепналите демокрации, но представляват опасност и за всеобщия мир и сигурност.

Затова в следконфронтационния свят голяма отговорност би трябвало да поемат авторитетните международни организации, великите държави, които използвайки своята политическа тежест, икономическите, финансовите и военните си възможности, трябва по-активно да насочват своя потенциал за преодоляване на конфликтите, заздравяване на мира, стабилността и сигурността във всички кътчета на земното кълбо.

Безспорно, водеща роля в изграждането на новия световен ред има ООН, която идната година ще отбележи своя 50-годишен юбилей, нейният Съвет за сигурност, натрупал опит в решаването на редица конфликти и кризисни ситуации. Но на Съвета за сигурност му предстои още едно трудно изпитание: да докаже пред международната общност своята ефективност в новите условия. Днес като никога досега от него се иска да прояви голяма настойчивост в постигането на гарантирано изпълнение на неговите резолюции. Надяваме се, че разширяването на Съвета ще спомогне за неговото укрепване.

Ние отдаваме голямо значение на ролята на Общото събрание, която се откроява най-вече в осигуряването на най-тясното  взаимодействие между държавите при вземането на решения, почиващи върху компромиса и баланса на интересите.

В днешните условия нараства и важността при ефективното използване на пълномощията на Генералния секретар на ООН, а също  на подкрепата, която трябва да му оказват държавите членки на организацията, споделящи с него отговорността по укрепване на международния мир и сигурност.

Като цяло Република Азербайджан оценява бъдещите перспективи пред ООН с оптимизъм и е изпълнена с решимост и занапред да отстоява високите принципи на Обединените нации, да се стреми към повишаване на авторитета и ефективността на организацията.

Уважаеми дами и господа,

Ако  мнозина от вас асоциират за щастие понятията „война” и „въоръжен конфликт” с историята или със събития, които се случват далеч от вашия дом, то за моя народ те са жестока реалност, кърваво еждневие.

От шест години по земята на Азербайджан пламти огънят на войната. Под предлог, че отстоява правата за самоопределение на етническата група арменци, живеещи в района на Нагорни Карабах в Азербайджан, Република Армения открито прокарва плановете си за анексиране на територии от нашата държава, за насилствена промяна на държавните й граници и за прогонване на азербайджанското население от родните му домове.

Всичко това се прикрива зад произволно тълкувание на правата на народите за самоопределение като право на всяка етническа общност сама да обявява своята независимост и да влиза в рамките на друга държава. Подобно тълкувание на правото на самоопределение влиза в дълбоко противоречие с принципите на суверенитета и териториалната цялост на държавата. Всеки опит да се абсолютизира това право води до жестоки конфликти, на каквото сме свидетели и в нашия регион, и в други кътчета на планетата.

Безпокойство по този въпрос изрази и Генералният секретар на ООН Бутрос Гали: „Ако всяка етническа, религиозна или лингвистична група започне да настоява за отделяне в държава, тогава делението няма да има край, а мирът, сигурността и икономическият просперитет в света ще станат още по-трудно постижими”.

Напълно съм съгласен с мнението на уважаемия Бутрос Гали, че „не бива да допускаме самоопределението на народите и суверенитетът, териториалната цялост и независимостта на държавите в сегашната международна система, които са еднакво ценни и важни, да влязат в противоречие".

Понеже знам, че световната общност недостатъчно и в редица случаи – едностранно е информирана за събитията в нашия регион, бих искал накратко да ви запозная с реалното положение.След като създаде мощна войскова групировка в нагорно-карабахския регион на Азербайджан, Република Армения разгърна активни военни действия срещу нашата република.  Завзети бяха град Шуши и Лачински район, извърши се анексиране на Нагорни Карабах и бяха прогорени близо 50 хиляди живеещи там азербайджанци. Използвайки нагорно-карабахския плацдарм, арменските въоръжени формирования после, по време на настъпленията си, окупираха шест други азербайджански района – Кялбаджарския, Агдаманския, Физулинския, Джебраилския, Зангиланския и Губадлинския, намиращи се, както и Лачински район, извън границите на бившата Нагорно-Карабахска автономия и четири пъти надхвърлящи нейната територия.

В резултат на агресията въоръжените сили на Република Армения окупираха над 20 процента от територията на Азербайджан. Трябва да отбележа и  страшните загуби от азербайджанска страна: загинаха над 20 хиляди човека, близо 100 хиляди бяха ранени и осакатени, 6 хиляди бяха пленени, повече от един милион – около 15 процента от населението на страната – се превърнаха в бежанци и живеят в палаткови лагери. В своята родина те се лишиха от покрив и страдат от жега, студ и епидемии, изпитват нужда от най-необходими неща. В окупираните азербайджански територии са разрушени 700 градове и села, в които са изгорени и разграбени почти всички къщи, училища, болници, унищожени са паметници на древната ни култура.

Мисля,  не се налага да доказвам, че в случая се сблъскваме не с „реализиране на правото на самоопределение”, а с най-грубо погазване на международното право, с агресия срещу суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на една държава – член на ООН.

Войната създава непоносими условия за моя народ, засилва социалното напрежение, пречи за реализирането на политическите реформи по демократизирането на азербайджанското общество.

В резултат на войната азербайджанският народ понесе огромни материални щети, изчислявани в милиарди американски долари. А моралните щети, нанесени на човешките съдби и живот, мъката и болката на народа са не сравними с нищо.

Днес кръв се лее не само в Азербайджан, но и в други горещи точки по света. Народите не бива да остават безучастни към трагичните събития там, където се води война. Трябва със съвместни усилия да направим всичко необходимо, за да не допуснем ескалиране на въоръжените конфликти, да постигнем тяхното справедливо и стабилно уреждане.

Дами и господа,

Във връзка с окупирането на териториите на Азербайджан от въоръжените сили на Република Армения през последните две години Съветът за сигурност прие 4 резолюции и 6 заявления на неговия председател.

Във всичките си резолюции Съветът за сигурност потвърждава суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан, подчертава недопустимостта на използването на сила за завладяване на територии, решително настоява за пълно и безусловно извеждане на всички окупационни сили от всички завзети райони от Азербайджан и връщане на бежанците по местоживеенето им.

Но Република Армения и до днес напълно игнорира тези решения. Нещо, повече, тя продължава да увеличава военното си присъствие на окупираните територии в Азербайджан.

От друга страна Съветът за сигурност не е задействал механизма за изпълнение на приетите резолюции. Възниква въпросът доколко последователен и решителен е Съветът за сигурност и как се определя степента на прилагането на неговите пълномощия във всеки конкретен случай?

Неизпълнението на решенията на Съвета за сигурност действа против ООН и може да подкопае вярата в нейната способност да изпълнява основната си задача – поддържането на световния мир и сигурност.

Натрупаният опит в уреждането на регионалните конфликти показва, че усилията по изпълнението на резолюциите водят до успех, само когато  са подкрепени от решителните мерки, предвидени в Устава на ООН.

Дълг на най-авторитетната международна организация пред световната общност е да вземе действени мерки срещу всяка държава, която грубо погазва нормите на международното право.

В усилията си по уреждане на арменско-азербайджанския конфликт ние се опираме и върху такава авторитетна организация, каквато е ОССЕ. Създадената от ОССЕ Минска група за уреждане на арменско-азербайджанския конфликт също изхожда от необходимостта да се освободят всички завзети територии и окупационните сили да бъдат изведени докрай извън границите на Азербайджан, да се зачитат неговият суверенитет, териториална цялост и международно признати граници.

Но понеже ОССЕ не разполага със съответните механизми, нейните  многобройни усилия, за жалост, още не са довели до някакви що-годе осезаеми, конкретни резултати. Днес имаме само първия позитивен резултат: с цената на огромни усилия и благодарение на активната посредническа мисия на Руската федерация и Минската група на ОССЕ е постигнато прекратяване на огъня в зоната на конфликта.

Повече от четири месеца не отекват изстрели и не се лее кръв. Ние го ценим много високо. Но положението все пак си остава извънредно сложно, а примирието – твърде крехко.

Република Армения поставя непосилни условия за размяня на част от  окупираните азербайджански територии срещу статут на независимост на нагорно-карабахския регион от Република Азербайджан. Тя настоява да запази военното си присъствие в този регион и да контролира град Шуша и Лачински район от Азербайджан, което почти означава утвърждаване на анексирането на наши територии.

Армения напълно изключва възстановяването на демографската картина в Нагорни Карабах, сформирала се към момента на започване на конфликта, на завръщането там на азербайджанското население, включително в един от най-древните центрове на азербайджанската култура – Шуша.

При тези условия, като не изпълнява резолюциите на Съвета за сигурност към ООН, Армения предлага по периметъра на окупирания от нея нагорно-карабахски регион на Азербайджан да бъдат разположени международни умиротворителни сили и се стреми да ги превърне в инструмент за консервиране на ситуацията, да ги направи заложници на своята анексионистка политика.

Позицията на Република Азербайджан винаги е била конструктивна и с миролюбив характер. Въпреки нанесените ни щети, ние предлагаме на арменската страна мир въз основа на международното право, справедливостта и хуманността. Ние сме готови да гарантираме сигурността на арменското население в Нагорни Карабах. Ние сме за възстановяване на взаимна основа на нормалното функциониране на комуникациите в региона, включително на хуманитарния коридор между Нагорни Карабах и Република Армения. В случай на необходимост сме съгласни в зоната на конфликта да бъдат разположени международни умиротворителни сили. Готови сме да обсъдим статуквото на Нагорни Карабах в състава на Азербайджанската държава.

Но има норми и принципи, които за нас са непоклатими – това са суверенитетът и териториалната цялост на Азербайджан, освобождаването на всички окупирани територии, връщането на бежанците по домовете им, включително на 50-те хиляди бежанци азербайджанци в тяхната родина – Нагорни Карабах.

Република Азербайджан остава вярна привърженичка на мирното политическо уреждане на конфликта и смята, че само след ликвидирането на последиците от агресията чрез резолюции на Съвета за сигурност може да се стигне до воденето на ефикасни и конструктивни преговори с цел установяването на стабилен и дълготраен мир и сигурност за цялото население в региона.

Същевременно ние разчитаме на помощта на световната общност за реализиране на съвместни мирни решения, при условие, че миротворците имат ясно определен мандат в съответствие с международните норми.

Високо оценявайки постигнатото споразумение за прекратяване на огъня, ние разбираме, че това още не е мир, но то създава необходимите условия за скорошното му постигане. Ние неведнъж сме заявявали твърдата си решимост да спазваме режима за прекратяване на огъня до постигането на мирно споразумение и пълно прекратяване на въоръжения конфликт. Днес аз го заявявам още веднъж от високата трибуна на Организацията на обединените нации.

Подкрепяйки миротворската дейност на Минската група на ОССЕ и Руската федерация, ние настояваме техните усилия да се консолидират и сме против каквото и било съперничество за първостепенна роля в уреждането на конфликта. Подобно съперничество може само да усложни постигането на мира, от който еднакво се нуждаят народите на Азербайджан и Армения.

Нашите настоявания за пълно освобождаване на всички окупирани азербайджански територии са правомерни, те напълно отговарят на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Опитите за анексиране на които и да било райони за нас са неприемливи и противоречат на нормите на международното право.

В резултат на натрапената ни война в републиката се създаде изключително тежка хуманитарна обстановка. Всеки седми от седем милионната ни страна е бежанец, който няма жилище, работа, средства за съществуване. Понасяйки неимоверни лишения, бежанците и изселниците са принудени да живеят в палаткови лагери. Суровите зимни условия, липсата на необходимото количество храна и медикаменти създават заплаха от епидемия и глад сред тази най-уязвима група от населението. Преодоляването на екстремната ситуация с бежанците се превърна в една от най-важните грижи на азербайджанската държава.

На спешния апел на нашата република се отзоваха международни организации, редица държави и ние изразяваме най-искрената си благодарност към правителствата на Швеция, Великобритания, Германия, Япония, Швейцария, Холандия и Дания, които станаха най-големите донори по програмите на ООН за оказване на хуманитарна помощ за Азербайджан.

Признателни сме също на правителствата на Турция, Иран, Саудитска Арабия и други страни, които оказват на Азербайджан значителна хуманитарна помощ по линия на двустранните връзки.

Благодарни сме и на управлението на Върховния комисариат на ООН по бежанците, на Международния комитет на Червения кръст, на детската фондация на ООН, на организацията „Лекари без граници”, на многобройните неправителствени организации, които ни оказаха неоценима помощ.

Уважаеми дами и господа!

Върху ролята и мястото на моята република в системата на международните отношение характерен отпечатък поставят особеностите на Азербайджан, произтичащи от географското му разположение, социално-политическата ориентация и историко-културните  традиции на страната ни, където се сливат източната и западната цивилизации.

Именно в съответствие с разбирането на своите особености и предвид предизвикателствата на промените ние постепенно градим конструкцията на сътрудничеството си с външния свят.

От времето, когато Република Азербайджан беше призната, сме установили равноправни, балансирани отношения с повечето страни и сме станали членове на много световни и регионални организации, положили сме сериозни усилия да разширим международните си отношения, да възстановим връзките, които бяхме загубили в резултат на известни фактори.

Придавайки особено значение на историческите, географските, икономическите и хуманитарните връзки с независимите държави, създадени на територията на бившия СССР, ние ратуваме за развитието на равноправно сътрудничество с тях, особено с Русия, както въз основа на двустранните си отношения, така и в рамките на Обединението на независимите държави.

Успешно се развиват приятелските отношения между Азербайджан и Съединените американски щати, Обединеното кралство Великобритания, Франция, Китай. Тесни добросъседски отношения ни свързват и със страните от близките региони като Турция, Иран, Саудитска Арабия, Египет, Пакистан, с които поддържаме успешно сътрудничество и в рамките на организацията „Ислямска конференция”.

Важно събитие в политическия живот на Азербайджан стана присъединявате му през май тази година към програмата на НАТО „Партньорство за мир”. В тази програма ни привлича сътрудничеството и взаимодействието в интерес на всеобщата сигурност. Аз приветствам присъединяването към тази програма на бившите страни членки на Варшавския договор. Това дава надежда на целия Евро-Азиатски континент, че в бъдеще го очаква мирно сътрудничество, което ще спомогне за сигурността, прогреса и разцвета на всички народи и завинаги ще премахне възможността от възникване на нови блокове на конфронтация. Ние се надяваме, че участието в програмата на НАТО ще повиши ролята на нашата страна в създаването на новата архитектура на европейската сигурност.

Тази година Република Азербайджан получи статута на наблюдател в Движението за неприсъединяване, което открива пред нас широки възможности за уреждане на двустранните ни контакти в различни области и за сближаване на позициите ни със страните членки в него.

Важен етап в процеса на изграждане на младата азербайджанска държава е включването й като пълноправен член в Организацията на обединените нации през януари 1992 година. Оттогава нарастват мащабите на нашето сътрудничество с много от международните организации, включени в ООН. Особено ценно за нас е взаимодействието ни с Международния валутен Фонд, Световната банка, Международната банка за възстановяване и развитие. В резултат на практическата дейност на специалистите от тези големи финансови световни институции в Азербайджан бяха набелязани конкретни проекти, които са от огромно значение за социално-икономическото развитие на страната ни.

Ние се надяваме, че за ползотворното ни сътрудничество с международните финансови институции съществуват големи възможности. Разбираме предпазливостта и загрижеността, която проявяват ръководителите на Международния валутен фонд и Световната банка във връзка с фактическото състояние на война, в което е въвлечена Република Азербайджан. Но същевременно Международният валутен фонд предостави стабилизационен кредит на Армения, която води война срещу нас. Ние смятаме, че справедливостта налага поне симетричен подход по дадения въпрос .

Очакваме много от Програмата за развитие на ООН и програмата на ООН по околната среда по отношение на техническото съдействие при разработването на национални програми за създаване на инфраструктурата на пазарната икономика, за извеждането на страната ни до съвременното ниво на управление, за внедряването на най-новите технологии.

Особено значение придаваме на международното ни сътрудничество и с чувство на дълбоко задоволство аз искам да ви съобщя, че на 20 септември Република Азербайджан   подписа договор с консорциума от редица големи световни компании за съвместна експлоатация на нефтените находища в азербайджанския сектор от Каспийско море за срок от 30 години, което е резултат от продължителни и упорити преговори.

Тази голяма икономическа акция е свидетелство за нашата политика на откритост към целия свят, политика на либерализиране на икономиката и привличане на чуждестранни инвестиции.

Подписването на уникалния договор ще спомогне за укрепването на сътрудничеството, за сближаването между народите и страните, които участват в неговото реализиране – Азербайджан, САЩ, Русия, Обединено кралство Великобритания, Турция, Норвегия, Саудитска Арабия. Когато говоря за това, искам отново да подчертая, че Република Азербайджан се стреми към пълноправна интеграция в световната общност, за което има всички възможности. Затова в основата на нейната политика е залегнал стремежът към мир и за постигането му  ние възлагаме огромни надежди на Организацията на обединените нации.

Уважаеми дами и господа,

Като ме избра за Президент на своята млада и независима държава, народът на Азербайджан ми гласува огромно доверие и днес аз имах честта да сведа до вас неговите най-съкровени стремежи.

Напускам високата трибуна на Общото събрание на ООН с надеждата, че ще чуете гласа на моя народ и той ще намери път към вашите сърца.

Благодаря за вниманието.

Исторически Справки

ВЪНШНА ПОЛИТИКА