Встъпително слово на Президента на Република Азербайджан Гейдар Алиев на заседанието на Държавната комисия по отбелязването на 50-годишния юбилей на Всеобщата декларация за правата на човека - 3 декември 1998 година


Тази година се отбелязва 50-та годишнина на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Организацията на обединените нации. В Азербайджан годината също е посветена на човешките права. В началото й ние приехме необходимите решения във връзка с това и създадохме Държавната комисия за подготовка и провеждане на мероприятията по случай 50-та годишнина на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Организацията на обединените нации.

Според мен от началото на годината до сега свършихме доста работа и днес сме се събрали на заседанието на Държавната комисия. На него освен членовете на комисията са поканени и отговорни длъжностни лица от държавни и правителствени органи на републиката, а така също представители на действащи в Азербайджан неправителствени организации. Целта на днешното заседание е да анализираме извършената работа и да набележим предстоящите мероприятия, свързани с правата на човека в Азербайджан.

Заключителна реч

Уважаеми членове на комисията, дами и господа,

По време на заседанието на комисията заедно с поканените представители на неправителствените организации беше изнесена подробна информация относно положението на човешките права в Азербайджан и извършената през последните години работа, а така също относно постигнатите успехи. Въз основа на това със задоволство можем да кажем, че през последните години ние реализираме на практика приетата от Организацията на обединените нации Всеобща, международна декларация за защита на човешките права, че сме извършили много и сме постигнали определени успехи.

Тази сфера е нова за азербайджанското общество. Това е сфера, реално създадена в Азербайджан, след като той получи държавна независимост. Вярно е, че преди това държавата Съветски съюз, част от която бяхме, прие декларацията на Организацията на обединените нации от 1948 година. Но трябва да признаем, че задачите, произтичащи от декларацията, така да се каже не се реализираха в живота на Съветския съюз, защото Съветският съюз съществуваше в рамките на своите идеологически принципи. Можем да кажем също, че ние разполагахме с твърде малко информация относно съдържанието, смисъла и значението на тази декларация.

От момента, когато Азербайджан получи своята държавна независимост, се счита, че той се е присъединил към декларацията на Организацията на обединените нации. Но и след получаването на държавна независимост в Азербайджан не бе предприета необходимата дейност в тази насока. Пък и невъзможно беше да го очакваме, защото всяка страна, провъзгласила своята държавна независимост, се сблъсква с многобройни трудни проблеми и вие знаете, че Азербайджан се сблъска дори с още по-трудни и болезнени проблеми. Агресията на Армения против Азербайджан, продължаващата война и запазилата се близо десет години сложна и заплетена обществено-политическа обстановка, естествено, не създаваха необходимите условия за реализирането у нас на декларацията на Организацията на обединените нации, свързана със защитата на човешките права. Но същевременно си имаше и субективни причини. Някои държавни органи или лица, представляващи държавата, напротив, грубо потъпкваха човешките права, пречеха да се изпълняват изискванията, свързани с правата на човека и създаваха известни спънки.

Когато започнахме процеса на изграждане на демократична, правова и светска държава в Азербайджан, където човешките права заемат основно място, ние предприехме съзидателна дейност и успяхме да постигнем много, за да осигурим спазването на правата на човека у нас. Днес подробно говорихме за това и аз заявявам, че приетата най-после през 1995 година първа Конституция в Азербайджан създаде всички възможности за осигуряване и защита на човешките права у нас, включително за прокарването в живота на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Организацията на обединените нации. Наша задача и наш дълг е да реализираме изискванията на Конституцията и да спазим законите, приети от висшия законодателен орган на Азербайджан.

Възможно е засега някои закони все още да не са приети. Но ако успеем да реализираме в живота клаузите на Конституцията и приетите закони, ще можем да кажем, че на сегашния етап от развитието на независимата ни държава сме извършили много. Затова днес на заседанието на комисията аз призовавам всички държавни и правителствени органи на Азербайджан и действащите в Азербайджан неправителствени организации да обединят усилията си в името на претворяването в живота на изискванията на Конституцията и законите, свързани със защитата и осигуряването на човешките права.

Няма съмнение, че тази тема е много обширна. Към човешките права не бива да подхождаме с ниски критерии. За жалост някои организации и някои хора не само в Азербайджан, но и в световните международни организации разглеждат правата на човека само в рамките на правата на отделни личности и индивиди. Безспорно, това мнение е измамно. И декларацията сама показва, че правата на човека трябва да бъдат разбирани в най-широк смисъл. Тук бяха казани много важни и особено важни за Азербайджан неща по дадения въпрос. Да, трябва да бъдат защитени и осигурени правата на всеки един човек, но ако човешките права се нарушават масово или се нарушават правата на цял народ, този въпрос трябва да привлече още повече внимание и отношението към него трябва да има доминиращ характер. Аз също съм съгласен с мнението, че що се отнася до нарушаването на човешките права, предприетите срещу азербайджанския народ през последните два века геноцид и агресия са най-ужасно събитие.

Насилственото изгонване от Армения на азербайджанците, които с векове, с хилядолетия са живели там на родна земя, тяхното заточване и придружаващите го кървави деяния, загиването на хора, изгубването на имуществото им - всичко това свидетелства, че в продължение на един голям исторически етап правата на азербайджанския народ са били нарушавани.

Днес ние можем да сме недоволни, че светът, международната общност и международните организации не са проявили нужното внимание към нарушаването на правата на нашия народ и не са се погрижили за нас. Но същевременно трябва да признаем, че и ние самите, тоест азербайджанският народ, в известна степен сме се примирили с факта на масовото, грубо нарушаване на правата ни и за жалост в света не са били взети необходимите мерки, за да се даде оценка на тези зверства и престъпления. Може би за да защитят правата си, другите народи правят повече. Може техните права да не са толкова нарушени, но те свеждат това до световната общност. А ние го търпим с десетилетия, с векове. Често пъти не сме издигали глас, не сме правили необходимото. И през този век, през ХХ век правата на азербайджанския народ са били нарушавани. Много често. Включително и от съветската власт и то в най-ужасна форма. Днес можем да оценим това като нарушаване на правата на всички хора, живели в Съветския съюз. То имаше общ характер и произтичаше от особеностите на държавата.

Заедно с това обаче масовото депортиране на азербайджанците от Армения през 1948 година през периода на съветската власт, масовото изселване през 30-те години на азербайджанците от днешен Азербайджан в Иран или заточването им през 1944 година от територията на Грузия, а така също многобройните други подобни акции не получиха подобаващата оценка. В началото на ХХ век, през 1918 година или през 1920 година, геноцидът срещу азербайджанците от страна на арменците се прояви в периода на безвластие. След 1920 година обаче, тоест през периода на съветската власт, нарушаването на правата на азербайджанския народ се извършваше в период на вече съществуващата държавна власт.

Накрая насилственото прогонване на азербайджанците от Армения през 1988 година и издевателствата срещу тях, загубите, смъртта, след това насилственото прогонване на азербайджанците от родните им земи в резултат на окупацията на част от територията на нашата страна вследствие на военната агресия от страна на Армения срещу Азербайджан - всичко това е зверско нарушение на правата на азербайджанския народ и на всеки азербайджанец. Но за жалост, още веднъж повтарям и то се отнася за всички, това се превърна в обичайно явление.

А сега, когато живеем в независима държава, когато се решават проблемите с човешките права, става дума само за правата на отделни лица и на това се посвещава борба, водят се дискусии. Но още веднъж ще отбележа, че правата на всеки човек трябва да бъдат защитени. Днес обаче, оценявайки сегашната картина на Азербайджан от политическа гледна точка, виждаме, че се извършва масово и зверско нарушаване на правата на азербайджанския народ в световен мащаб. Когато говорим за Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Организацията на обединените нации, или когато извършваме някаква дейност, свързана с тази декларация, ние във всички области, навсякъде по света, в международните организации трябва да повдигаме този въпрос, да го извеждаме на преден план, да разпространяваме, да информираме света за масовото, зверско нарушаване на правата на азербайджанския народ. Това е историческа задача на всеки азербайджанец. Всеки трябва според възможностите си - големи или малки - да изпълнява тази задача. Но и малкото свършена работа заедно с многото е наше общо дело.

Според мен нашите държавни и правителствени органи трябва сериозно да се занимават с този въпрос - не кампанийно, а редовно и последователно. Нашите печатни органи, научно-изследователски организации, обществените организации, неправителствените организации - всички трябва сериозно да се занимават с този въпрос. В това отношение всички в Азербайджан трябва да сме единни. Тук не бива да има власт и опозиция. Това е наше всенародно дело. Това е наше общочовешко дело. Това засяга нашата нравственост, нашия морален дълг. Тук никой не бива да търси изгода за себе си. По този въпрос никой не бива да прави изключения за себе си. Никой не бива да злоупотребява с него за лични облаги. Всички трябва да се обединим и да докажем пред световната общност, пред държавите и народите по света, че правата на азербайджанския народ се нарушават с десетилетия, с векове, и че в края на ХХ век те отново са зверски нарушени и погазени.

Безспорно, освен с всичко останало ние трябва да се занимаваме и с проблемите в други области, свързани с правата на човека. Информацията за извършената през последните години работа свидетелства, че ние наистина създаваме една правова, демократична държава и се стараем да превърнем защитата на човешките права в общонародно дело, в общодържавно дело.

Естествено, анализирайки извършената работа, трябва да признаем, че в тази област са допуснати и някои грешки, има някои недостатъци. Трябва да го признаем, за да ликвидираме тези грешки и недостатъци. А не за да може някой да се възползва от тях за някакви свои цели. Ние винаги трябва да свеждаме истината до обществеността, до народа, до страната ни. Но същевременно не бива да допускаме истината да се изопачава и за целта трябва да даваме правдива информация.

Най-важното, което направихме, е, че отменихме смъртното наказание. Както знаете, това е историческо събитие. Нашата общественост и нашият народ трябва да го оценят подобаващо. Това не е някакво обичайно събитие, това е крачка напред.

Отмяната на смъртното наказание не цели помилването на някой престъпник. Това е въпрос с общочовешко, общонародно значение. Отмяната на смъртното наказание говори, че нашата република, независим Азербайджан е държава, която провежда хуманна политика.

Да убиеш човек е най-голямото зверство. Ако някой убива някого, той извършва най-голямото зверство. Ако дадено лице, извършило най-тежко престъпление, бъде осъдено на смърт, това вече е труден проблем. Още веднъж повтарям, че отмяната на смъртното наказание е събитие с глобален характер. Тоест, че ние сме казали "не" на политиката на смъртното наказание, провеждана последователно в Азербайджан, където живеем, от нашата нация и всичките ни сегашни и предишни държави.

Затова смятам, че тази тема сама по себе си е много важна за научно-изследователските организации и юристите. Още веднъж повтарям, че аз се постарах да ви разясня широкото значение на това. То се прави не за един, за пет или десет човека. Например, когато отменихме смъртното наказание, в затвора имаше 100-120 човека, осъдени на смърт. Всеки от тях беше наказан от съда справедливо.

Преди смъртното наказание да бъде отменено, аз на няколко пъти предлагах да се разгледат и да ми се донесат документите на някои от осъдените на смърт, за да ги помилвам или да заменя наказанието им. Хората, които се занимаваха с амнистията, разгледаха документите и ми докладваха, че сред осъдените има и хора, които са убили по 5-6 човека и то зверски. Как бихме могли да ги помилваме? Тук също има истина. Но въпреки всичко, ние, държавата ни, не пожела да изпълни смъртната присъда на този, който беше убил 5 човека. Това говори колко хуманна, човеколюбива държава имаме, колко високо цени тя човека и каква голяма вяра има в неговото възпитание.

Нашите неправителствени и други организации не можаха да отделят нужното внимание на това събитие. Някои организации, намиращи се в опозиция, сметнаха, че нищо особено не се е случило. Но това събитие беше историческо.

През последните години в Азербайджан е извършена много работа, свързана със защитата на човешките права и осигуряването на човешките свободи. Включително беше закрито Главното управление по литературата. В печатните органи имаше определени ограничения. И закриването му демонстрира пред света, че в Азербайджан на хората наистина са дадени всички свободи. Но те трябва да използват тези свободи с ум, а не за лични облаги.

Аз подхождам към този въпрос от гледна точка на диалектиката. Според мен след премахването на ограниченията печатните органи просто се объркаха. Сметнаха, че сега, използвайки въпросните свободи, могат да клеветят, да пишат неистини, да ругаят и да оскърбяват.

Както знаем, по този начин авторите на подобни статии и мнения в печата разкриват културното си ниво или неговата липса. Както вече казах, аз подхождам към този въпрос от диалектична гледна точка. Мисля, че с времето и хората ще разберат, че трябва се ползват от тези свободи не от предвзета, клеветническа, а от гражданска позиция.

Но съжалявам, че дадените от държавата и правителството възможности доведоха до такива отрицателни явления. През последните месеци в няколко вестника една след друга бяха публикувани статии с клеветнически, оскърбителен характер, и щом тези, които бяха оскърбени, понечиха да защитят правата си, авторите на статиите вдигнаха шум, започнаха да говорят за "нарушаване на правата" и дори обявиха гладна стачка.

Акцията с гладната стачка е може би дори проява на слабост. Лично аз я оценявам така. Който се бори за правата си, трябва да се бори, като запазва достойнство. Не може гладувайки, да спечелиш нечие милосърдие, съжаление и да постигнеш нещо. Затова бих посъветвал всички, които са обявили гладна стачка, да се откажат от тази идея. Разбира се, на мен ми е мъчно за хората, които наистина гладуват, и не бих искал някой да губи сили и да среща трудности.

Вчера по руската телевизия съобщиха, че в Уляновска област учителите от шест месеца не са получавали заплата, отдавна са обявили гладна стачка и някои от тях са починали. Съобщиха го като голямо произшествие. Тази гладна стачка обаче сигурно е основателна. Щом човек работи, той трябва да получава заплата, но не му я дават.

Според мен обаче гладните стачки, които се провеждат напоследък у нас в Азербайджан, нямат аналог в света. Днес още веднъж заявявам, че съветвам тази акция да бъде спряна. Същевременно вярвам, че органите на правосъдието, съдебните органи ще разгледат това дело справедливо. Ако то придобива особен характер и вече е под контрола на обществеността, не мога да разбера как може съдът да изнесе несправедливо решение. Ако служителите на печата наистина се борят за правда, днес се обръщам към всички съдебни органи и органите на правосъдието да проявят справедливост. Особено справедливи трябва да са органите на правосъдието и съдебните органи. Но подобни събития не бива да се превръщат в опит за нарушаване на обществено-политическата обстановка в Азербайджан. Не бива по този начин да се нарушава обществено-политическата стабилност.

Още веднъж ще отбележа, че дейността, провеждана в Азербайджан във връзка с човешките права, дава своите положителни резултати. Би ми се искало нашите държавни, правителствени органи и неправителствени организации и занапред да обединяват усилията си в делото за защитата на човешките права. Тази сфера е такава, че не е нужно да се правят разлики.

Много се радвам, че на днешното ни заседание присъстват представители на неправителствените организации и някои от тях се изказаха. Смятам, че те споделиха много важни мисли и предложения. Като цяло заръчвам на нашия апарат, тоест на Изпълнителния апарат към Президента без протакане да анализира всички предложения, направени тук. Ако възникне необходимост да се приемат съответни решения по тях, нека ми представят тези предложения.

Още веднъж отбелязвам, че присъствието днес и тук на представители на неправителствените организации е едно положително явление. Бих искал този опит да продължи и в бъдеще и всички неправителствени организации, независимо от политическите си виждания, принадлежност към дадена партия или организация да обединят усилията си в името на общонационалните интереси на Азербайджан.

Като ръководител на Азербайджанската държава възразявам неправителствените организации да се противопоставят взаимно, да заемат позиция на противопоставяне. Напротив, приканвам всички организации да обединят усилията си. Заявявам, че правителството на Азербайджан, държавните ни органи са готови да сътрудничат с всяка организация в тази област.

Когато оценяваме извършената работа, трябва да кажем, че ни предстои да направим още много. За независим Азербайджан има доста нови неща. Нови са и демокрацията, и пазарната икономика, и свободната търговия, и независимостта. Включително грижата и вниманието към правата на човека, тяхната защита въз основа на принципите на Всеобщата декларация на ООН.

Естествено, че ние не можем за кратко време да приобщим към тези принципи цялото ни общество, всички хора. Няма да успеем да постигнем и пълно спазване на дадените принципи в държавните органи. За да приемем Конституцията например, трябваше да проявим голяма воля. Но ние проявихме волята си, когато приемахме проекта за Конституция. Той беше приет от народа с референдум. Законите бяха обсъдени във висшия законодателен органи и бяха приети. Но тяхното изпълнение е голям и много продължителен процес. Промяната в съзнанието на хората, промяната в психологията, повишаването на нивото на правните знания - всичко това изисква време.

Затова смятам, че ние трябва да провеждаме работата си последователно. Но нека никой не си прави и не създава другиму илюзиите, че Азербайджан е постигнал или трябва да постигне високо ниво в областта на човешките права. Според мен Азербайджан все още не е успял да го постигне, защото, пак повтарям, ние трябва да приобщим към това дело цялата общественост. Трябва да привлечем към него изпълнителните органи. То трябва да намери отражението си в съзнанието на изпълнителя, за да може той да изпълнява изискванията на закона, на Конституцията както трябва. Но това зависи не само от изпълнителя. Обикновеният гражданин също трябва да разбира необходимостта от спазването на закона, от изграждането на живота си в рамките на закона. За жалост обаче някои от тези, които говорят за човешки права и вдигат шум, че "в Азербайджан правата на човека се нарушават", сами не спазват законите, нарушават ги и нарушават правата на другите хора. Защитавайки нечии права, те нарушават правата на другите, погазват техните права. Такова е реалното положение.

Затова още веднъж казвам: нека никой, нито дори организациите в опозиция да не мислят, че им е позволено да нарушават правата на човека в Азербайджан. Не. Правата на човека се пазят от Азербайджанската държава, от държавните и правителствените органи, от Конституцията на нашата република и от приетите у нас закони. Извършената в това отношение работа е пред очите ни. Който действително се стреми към защита на човешките права в Азербайджан и към развитието на правова държава, трябва да е заедно с правителството, с държавата, с всички организации. Още веднъж повтарям, че не бива да се спекулира с тази тема и тя да се използва за користни цели.

Ние създадохме Научно-изследователския институт за правата на човека, тоест взехме решение за това. Смятам, че пред него стоят много големи задачи. Бих искал институтът да е окомплектован с грамотни специалисти и учени и да провежда полезна дейност.

Като цяло, както отбелязах в началото на речта си, трябва да се провежда по-мащабна работа, свързана с общонационалните въпроси. Защитата на правата на отделните лица е дълг на всяка държава. Ние сме длъжни и ще го правим. Но стремежът да отстояваме правата на нашия народ, на нацията си така, щото в бъдеще те да не бъдат погазвани, широко да анализираме несправедливостта срещу азербайджанския народ, да създаваме произведения, книги, художествени творби и да го заявяваме пред целия свят е дело на не едно поколение. Ние обаче трябва доброволно да се захванем с това и да го предадем на бъдещите поколения, тоест трябва да заложим основите. Тази работа трябва да трае с десетилетия. Но ние доброволно трябва за заложим основите й. Поставях си тази цел, и когато издавах Указа във връзка с депортирането на азербайджанците от Армения през 1948 година, и в други инициативи.

Напоследък в изказванията си във връзка със защитата на човешките права съм казвал и днес отново ще повторя, че ние ще изпълним мероприятията по помилването и амнистията. В Изпълнителния апарат към Президента се извършва необходимата работа и се подготвят предложения. Днес ще поръчам също подготвянето на предложенията да се ускори. Искам да изпълня обещаното, искам да издам укази за помилване и да издигна инициатива за амнистия. В скоро време трябва да бъдат подготвени и да ми се представят съответните материали.

Смятам, че комисията трябва да продължи работата си. Не мислете, че тя е създадена само във връзка с отбелязването на 50-та годишнина на тази декларация. Комисията трябва да има постоянен характер. Несъмнено на 10 декември ще се проведе едно голямо тържествено мероприятие. Досега са проведени няколко конференции. Тези дни ще има и още. Но с това работата не се изчерпва, тоест нашата работа не е кампанийна. Отбелязвайки 50-та годишнина на декларацията, ние заявяваме пред света, че изграждайки демократична, правова и светска държава, Азербайджан остава и в бъдеще ще остане верен на Декларацията за правата на човека и ще проведе на своя територия всички мероприятия, произтичащи от нея.

Според мен трябва да се изготви работен план и за бъдещата дейност на комисията. После ние ще го разгледаме и ще го утвърдим. Въз основа на този план през 1999 година дейността ще продължи.

Затова смятам, че днес на заседанието на комисията сме обсъдили предстоящите въпроси. Още веднъж поръчвам да се разгледат всички направени предложения и да ми се докладва. Благодаря.

Вестник "Бакинский рабочий" , 5 октомври 1998 година.