Трагедията в Ходжали – престъпление срещу човечеството


Политиката на геноцид и агресия, провеждана спрямо азербайджанския народ от страна на арменските националисти, има повече от двестагодишна история. Целта й е азербайджанците да бъдат принудени да напуснат изконните си земи и тук да се създаде измислената от арменските историци и идеолози „Велика Армения“. За да реализират презряната си и опасна политика, те използват различни методи и средства, фалшифициране на исторически сведения, политически провокации, на държавно ниво поддържат войнстващ национализъм, сепаратизъм и агресия по отношение на съседните народи. С тази цел в Армения и  и в отделни чужди държави се създават „национално-културни“, религиозни, политически и дори терористични организации, мобилизират се възможностите на арменската диаспора и лоби.

Чрез разделянето на две на азербайджанските земи в резултат на войните през първата четвърт на ХIХ век между Русия и Иран започва процес на целенасочено масово преселване в Карабах на арменци от Иран и Турция, което коренно променя демографската ситуация в Карабах. През 1905 година анменските националисти извършват клане на азербайджанци на собствената им земя и разрушават стотици населени места. През 1918 година, подкрепяни от Бакинската комуна, чието политическо и военно ръководство е предимно от арменци, е реализиран чудовищен план, който цели да  пречисти Бакинска губерния от азербайджанци. В резултат са унищожени десетки хиляди мирни жители, разрушени са населени места, паметници на културата, джамии и училища. Арменците предприемат разправа с мирното азербайджанско население в Гянджа, Шамахи, Губа, Лянкяран, Карабах, Магун и други кътчета от Азербайджан. 

Политиката на геноцид и депортиране по отношение на азербайджанците продължава с изтънчени и коварни методи и по време на съветската власт, издигнала лозунга за равенство между нациите и народите. През този период по отношение Азербайджан се вземат многобройни неправилни и несправедливи решения. През 20-те години Зангезур, който е азербайджанска територия, без никакви основания е предаден на Армения и така древната земя на Азербайджан - Нахчиван е откъсната от останалата част на нашата Родина. В Нагорни Карабах е създадена арменска автономия.

В резултат на приетото от ръководството на СССР волунтаристично решение през 1948-1953 година арменците успяват да издействат депортиране на стотици азербайджанци от техните изконни земи и фактически да създадат моноетническа република на територията на Армения.

Започналият през 1988 година неоснователен нагорно-карабахски конфликт, бушуващата по азербайджанските територии арменска реакция и жестоките мъчения за невинното азербайджанско население, станало жертва на тази реакции, за жалост са посрещнати с равнодушното мълчание на ръководството на бившия СССР и цивилизования свят. Вдъхновени и използващи тази ситуация, арменците започват последователно да провеждат политика на геноцид срещу азербайджанците и да извършват невиждани в историята престъпления. Арменските въоръжени сили окупират 20 процента от територията на Азербайджан, включително 7 района около Нагорни Карабах – Келбаджар, Лачин, Агдам, Физули, Джебраил, Гуадли и Зангилан. Повече от един милион азербайджанци са варварски изгонени от изконните им земи, десетки хиляди хора са убити, стават инвалиди или са пленени. Стотици домове, хиляди култулни, образователни и здравни учреждения, културни и исторически паметници, джамии, места за поклонение и гробища са изравнени със земята и стават жертва на невиждания арменски вандализъм. 

Трагедиите, създадени през първите години на конфликта от арменските въоръжени банди в селата на Нагорни Карабах  Кяркиджахан, Мешали, Гушчулар, Гарадагли, Агдабан и други, където живеят азербайджанци, и накрая – геноцидът в Ходжали са престъпления и завинаги ще останат като черно петно върху съвестта на „онеправданите и многострадални арменци“.

Ходжалинската трагедия е едно от чудовищните престъпления на ХХ век, извършено спрямо азербайджанския народ от арменците – авторите на шовинистичната политика за създаване на „Велика Армения“ и на моноетнична държава. В края на ХХ век арменските завоеватели, уповавайки се на своята безнаказаност поради факта, че световната общественост и международните организации и до днес не са осъзнали, осъдили и предотвратили техните престъпления, продължават  да заграбват  азербайджанските земи, извършвайки чудовищни престъпления и зверства срещу човечността.

През нощта на 26 февруари 1992 година,  с кървави букви вписана в историята на Азербайджан, арменските въоръжени сили, използвайки техниката и  военните от разположения в град Ханкенди още по времето на СССР 336-и мотострелкови полк, значителна част от личния състав на който е от арменци, изравняват със земята древния град Ходжали. 

Отначало Ходжали е разрушен чрез интензивен обстрел с оръдия и друга военна техника. В града избухват пожари. След това от няколко направления в града нахлуват пеши сили и извършват жестока разправа с оцелелите жители.

През този ден за кратък отрязък от време арменските въоръжени групировки жестоко и със зверски изтезания унищожават 613 мирни жители и осакатяват други 421. 

Мирните жители, които успяват да се измъкнат от обкръжението, са жестоко убити в горите от арменските военни, които ги причакват в засада. Озверелите палачи режат скалпове, различни части от телата им, избождат очите на бебетата, порят коремите на бременните, заравят хората живи или ги изгарят, а част от труповете минират.

През този период 1275 човека изчезват безследно или са пленени,  градът с 10 хилядно население е съсипан, сградите са разрушени и изгорени. Съдбата на 150 човека, в това число 68 жени и 26 деца още не е известна. В резултат на трагедията повече от хиляда човека, включително от мирното население,  стават инвалиди заради огнестрелните рани с различна степен на тежест. Сред убитите има 106 жени, 83 малолетни деца, 70 старци. 487 човека остават сакати, от които 76 са подрастващи. 

В резултат на това военно-политическо престъпление 6 семейства са напълно унищожени, 25 деца  са изгубили и двамата си родители, 130 деца са изгубили по един от родителите си. Измежду жертвите 56 човека са изгорени живи. 

По думите на Президента на Република Азербайджан господин Илхам Алиев в обръщението му към азербайджанския народ по случай годишнината от геноцида в Ходжали, „без никаква военна необходимост стотици мирни жители са убити с жестокост, нямаща аналог в историята, а техните трупове са подложени на поругание. Изтребени са деца, жени, старци, цели семейства. В края на ХХ век е извършено едно от най-тежките престъпления не само против азербайджанския народ, но и против цялото човечество. По своята тежест, варварство и жестокост трагедията от Ходжали заема особено място сред престъпленията, извършени срещу човечеството“.

Трудно е да си представим, че подобни варварства, които нямат аналог в историята, са били извършени от хора в края на ХХ век пред очите на целия свят! 

Наред с проявите на политиката на терор против държавната независимост и териториалната цялост на Азербайджан този акт на масово и безмилостно клане е жестоко престъпление не само против азербайджанците, но и против човечността като цяло. Извършвайки този геноцид в Ходжали, арменските националисти са имали за цел да сплашат азербайджанския народ, който не желае да отстъпи на завоевателите своите земи, да сломят неговата воля за борба и да го унищожат.

Операцията по нападението срещу град Ходжали се ръководи от командира на 2-и батальон от 336-и полк Сейран Оганян, командира на 3-и батальон Евгений Набоких, началник-щаба на 1-и батальон Валерий Читчян. В операцията са включени повече от 90 танка, бойни машини и друга военна техника. В геноцида срещу мирното население активно участват военнослужещи от полка на Славик Арутюнян, Андрей Ишханян, Сергей Бегларян, Мовсес Акопян, Григорий Кисебекян, Вачик Мирзоян, Вачаган Айриян, Александър Айрапетян и други, между членовете на арменските въоръжени формирования са Каро Петросян, Сейран Тумасян, Валерик Григорян и други. Установено е, че сред организиралите жестоката разправа с мирното население в Ходжали е бил и началникът на отдела на вътрешните работи на град Ханкенди Армо Абрамян, началникът на отдела на вътрешните работи на Аскерански район Маврик Гукасян, неговият заместник Шаген Баргесян, председателят на арменския народен фронт в Нагорни Карабах Виталий Баласанян, началникът на градския затвор в Ханкенджи Сержик Козарян и други.

С. Оганян, който по време на геноцида в Ходжали е бил майор, днес носи генералски пагони и е министър на отбраната на Република Армения. Редица други участници в това престъпление също заемат различни постове в марионетния режим, създаден от Армения, и в държавните органи на Армения. 

В Резолюция 96 на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 година е посочено, че геноцидът, който не признава правото на живот на група хора, оскърбява човешкото достойнство, лишава човечеството от създадените от хората материални и духовни ценности. Подобни дейности са в пълно противоречие с целите и задачите на ООН. В Конвенцията „За предотвратяване на престъпленията на геноцид и назаканията за него“, приета с Резолюция 260 на Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 година и влязла в сила през 1961 година, е посочена правната основа на престъплението геноцид. Държавите, подкрепили Конвенцията, са се ангажирали да вземат мерки за предотвратяване на геноцида и да наказват виновниците за него, като потвърждават, че геноцидът е престъпление, което нарушава нормите на международното право, независимо дали се извършва в мирно или във военно време. Характерът и мащабите на чудовищното престъпление, извършено в Ходжали, показват, че тогава са предприемани всички действия, представляващи престъплението геноцид, изброени в дадената Конвенция. Планираният акт на масово и безпощадно клане е бил реализиран с цел пълно унищожаване на хората, живеещи на тази територия, защото те са били азербайджанци.

Фактите, свързани с това, че Армения игнорира международните правни норми, които определят поведението по време на война, не се изчерпват само дотук. Според изискванията на международното хуманно право, войната трябва да се води само между въоръжените сили на страните от въоръжения конфликт. Гражданското население не бива да участва в боевете и към него трябва да се проявява уважение. Според член 3 от IV Женевска конференция „За защита на гражданските лица по време на война“ посегателствата върху живота и сигурността на гражданското население, включително убийствата по различен начин, причиняването на травми, жестокото отношение с населението, измъчването и изтезанията, посегателствата върху човешкото достойнство, оскърбленията и унизителните действия спрямо населението са забранени. В член 33 на Конвенцията е казано, че никое гражданско лице не може да бъде наказвано за закононарушение, което не е извършило.

Недвусмислено се забранява използването спрямо гражданското население на колективни наказателни мерки, заплахи, терористични действия и репресии. Според член 34 от въпросната Конвенция се забранява също вземането на заложници от гражданското население. Арменците обаче открито демонстрират незачитане на този принцип и само в Ходжали вземат за заложници повече от хиляда човека. Игнорирайки тези правни норми, арменските въоръжени формирования прибягват до жестоки методи за унищожаване на мирното население на Ходжали.  Изброеното по-горе отговаря на условията на извършване на геноцид, предвидени в Конвенцията „За предотвратяване на престъпленията на геноцид и назаканията за него“ от 9  декември   1948 година. 

Лицата, извършили неимоверните зверства срещу мирното азербайджанско население при превземането на Ходжали и грубо погазили по този начин изискванията на Женевската конвенция, на членове 2, 3, 5, 9 и 17 от „Всеобщата декларация за правата на човека“, изискванията на Конвенцията „За защита на децата и жените в извънредни обстоятелства и в период на военни конфликти“, Конвенцията „За предотвратяване на престъплението геноцид и наказанията за него“ още не са наказани. А безнаказаността продължава да създава основа за извършване на нови престъпления.

Армения не се свени от извършените зверства, напротив, безсрамно оправдава геноцида, предприет против азербайджанците, а тези, които са го извършили, са смятани за национални герои. В Армения открито се провежда антиазербайджанска политика, в мащабите на държавата се създават идеологически основи за завземане на още азербайджански земи. Фалшифицираната арменска история се издига в ранг на държавна политика с цел да се създаде почва за възпитаване на арменската младеж в дух на шовинизъм. 

Колкото и да е странно, парламентаристите от редица страни си затварят очите пред подобен реален геноцид, какъвто е трагедията в Ходжали, и са превърнали в предмет на обсъждане легендата за „геноцида срещу арменците“, като с пренебрежение се отнасят към историческите истини и приемат по този повод несправедливи решения. Точно това е една от причините и до днес по вина на арменската страна да остават безплодни опитите за мирно уреждане на арменско-азербайджанския нагорно-карабахски конфликт.

Афиширайки от година на година събитията от 1915-а, когато арменците били подложени на геноцид, и пропагандирайки всичко това, арменските историци и политици се стремят да предадат на забвение в съзнанието на световната общественост масовото изтребване на азербайджанци, което всъщност се извършва от началото на века, като по този начин се опитват да я объркат.

Земите на Азербайджан и до днес са окупирани.В преследване на алчните си цели арменските палачи безмилостно са изтребили невинни хора. Дълг на всеки азербайджанец е да се бори за признаване на Ходжалинската трагедия от международната общност като акт на геноцид и престъпление срещу човечността. Подобно престъпление не бива да се повтаря.

Според думите на Общонационалния лидер на азербайджанския народ Гейдар Алиев, казани по повод на това събитие, „Ходжалинската трагедия е една от най-големите човешки трагедии от ХХ век. Истините за Ходжалинския геноцид трябва  всестранно да бъдат сведени до вниманието на световната общественост, за да не може  трагедия като тази в Ходжали, която няма аналог на жестокост, да се повтори в никое кътче от света. Трябва да се води сериозна и целенасочена дейност, за да могат  всички хора, верни на идеалите на хуманизма, да изразят категоричната си и недвусмислена позиция относно тази трагедия“.

Едва след като през юни 1993 година по настояване на народа Общонационалният лидер на азербайджанския народ Гейдар Алиев отново пое ръководството на страната, стана възможно да се даде политическа и правна оценка на много от нашите национални трагедии, включително и на Ходжалинския геноцид. По инициатива на Общонационалния лидер на 24 февруари 1994 година Мили Меджлис на страната ни прие Постановлението за Деня на Ходжалинския геноцид. В този документ с подробности бяха разкрити причините и посочени виновниците за трагедията.

Няма съмнение, че изключителната роля  в това до вниманието на световната общественост да бъдат сведени истините за Ходжали, тези истини да се разпространят по света, да се вземат мерки геноцидът да бъде подложен на обективна оценка принадлежи на Фондация „Гейдар Алиев“, ръководена от госпожа Мехрибан Алиева. В 70 страни по света Фондация „Гейдар Алиев“ вече години наред провежда мероприятия, посветени на Ходжалинската трагедия. Тя организира конференции, паметни вечери, издава книги, дипляни, DVD-дискове, заснема филми.

От година на година се разширява международната кампания „Справедливост за Ходжали“, инициирана от вице-президента на Фондация „Гейдар Алиев“, председателя на Азербайджанската младежка организация в Русия госпожа Лейла Алиева. В рамките на кампанията по цял свят се провеждат стотици акции. Почти във всички страни членки на Европейския съюз, а също в ОНД, Азия, Южна и Северна Америка се провеждат конференции, семинари и срещи. Благодарение на тази кампания трагедията в Ходжали е призната от редица международни форуми. По инициатива на Фондацията и на Младежкия форум на ОИК Ходжалинската трагедия е призната от депутатите в парламентите на 31 страни като престъпление срещу човечността. Водещи световни университети в 20 страни по света  провеждат масови младежки акции. Наред с това е започнал нов етап от кампанията – разпространяват се петиции и обръщения с искането тази трагедия да се признае за акт на геноцид и за престъпление срещу човечеността, които се адресират до държавните и правителствените ръководители, до Минската група на ОССЕ, ПАСЕ, Секретариата на ООН, до парламентите по света и до международните организации.

Международната кампания за информиране и агитация „Справедливост за Ходжали“, имаща за цел да сведе до вниманието на световната общност истините за трагедията в Ходжали и световната общност да й даде правна и морална оценка, понастоящем се провежда от хиляди доброволци в много страни по света.

Република  Азербайджан провежда целенасочена и последователна дейност да сведе до вниманието на световната общност престъпленията, извършени срещу азербайджанците от арменските национал-шовинисти, включително и истините за  трагедията от Ходжали, която да бъде призната за геноцид.

Световната общност на свой ред вече много добре съзнава, в какво се изразява истината. Специалната резолюция, приета от Организацията „Ислямска конференция“ във връзка с Ходжалинския геноцид, е първият документ, приет от международна организация, признала тази трагедия за „престъпление срещу човечността“. В Резолюцията, приета от 51 страни, Ходжалинската трагедия е оценена като „масов геноцид против мирното население, извършен от арменските въоръжени сили“, като „престъпление срещу човечността“.

За разлика от арменските националисти, Азербайджан няма за цел да получи от всичко това някакви политически, финансови, териториални и други дивиденти. Нашата цел е да се възстанови историческата справедливост, престъпниците да бъдат разобличени и да бъдат осъдени от световната общественост. Затова заплахата за мира, която представлява етническият сепаратизъм на арменските национал-шовинисти, провеждан от тях в региона, а също тяхната идеология на омраза и терор спрямо другите народи трябва да бъдат разкрити.  Това е наш граждански и човешки дълг пред паметта на онези, които загинаха геройски в Ходжали.