1 и 2 януари

Нова година

Януари (на латински «Януарус») е наречен така в чест на римския бог Янус. По григорианския календар това е първият месец от годината. Григорианският календар е приет през 1582 година. В Русия по Указ на Петър І е приет Юлианският календар. Според Указа 1 януари - денят на раждането на Иисус - е приет за начало на годината и ХVІІІ век е започнал на 1 януари 1701 година.

През 1918 година с декрет на правителствения ръководител на Съветска Русия В.И. Ленин е приет григорианският календар. Така, ако Нова година дотогава е започвала на 13 януари, сега тази разлика е била премахната и Нова година е започнала да се отброява от 1 януари, който е почивен ден.

В Република Азербайджан е валиден този календар и 1 януари се отбелязва като почивен ден.

От 2006 година 1 и 2 януари са празници и са почивни, не работни дни.

Забележка: От 2006 година е валидно правилото, според което ако празничният ден е почивен, следващият ден не е работен.

20 януари

Ден на всенародна скръб 

В историята на азербайджанския народ 20 януари е вписан като дена на една от най-кървавите трагедии. Зверският терористичен акт, извършен на този ден от военната машина на бившата съветска държава срещу азербайджанския народ, е вписан като черна страница в историята на човечеството, като едно от най-тежките престъпления против хуманизма. Разправата с мирното население, вдигнало се на борба за национално освобождение и териториална цялост на страната, убийството и раняването на стотиците невинни хора в резултат на масовия терор преди падането на тоталитарния съветски режим отново демонстрира на цял свят неговата престъпна същност.

Въвеждането на голям контингент, на части със специално предназначение и на вътрешните войски на Съветската армия в Баку се придружава от особена жестокост и невиждани зверства. По същото време Азербайджан е подложен на агресия от страна на съседна Армения. При тези условия съветското ръководство не само не предприема решителни мерки за предотвратяване на конфликта, а дори напротив, в състава на въвежданите в Азербайджан военни подразделения са включени арменски войници и офицери, мобилизирани от Ставропол, Краснодар и Ростов, арменци, служещи в съветските военни части, и дори арменци курсанти.

Въведеният в Баку войскови контингент (според някои данни той наброява до 60 хиляди души) е преминал през мощна психологическа подготовка (според отчетите на независими военни експерти от организация «Щит»): «Въведени сте в Баку, за да защитите руснаците, които местното население унищожава зверски; по покривите на къщите около Салянската казарма (където се намира главният военен гарнизон в Баку) има снайперисти и само на този участък има 110 огневи точки; сградите и жилищата са пълни с въоръжени бойци от Народния фронт на Азербайджан, които ще ви подложат на силен автоматен и картечен обстрел».

Ръководството на съветската империя начело с Михаил Горбачов майсторски разиграва в Баку «руската и армерската карта». Уж, че войските са въведени в Баку, за да защитят тях, семействата на военнослужещите, да предотвратят насилственото превземане на властта от «националистите екстремисти». Докато в действителност това е явно лицемерие и нагла лъжа. Защото дори «аргументите» на съветското ръководство да приличат на истина, няма нужда в Баку да се изпращат въоръжени до зъби войски. Защото по това време тук се намират 11,5 хиляди войници от вътрешни войски, многобройни военни части на Бакинския гарнизон, подчинен на Министерство на отбраната, сили на противовъздушната отбрана. В Баку се намира и командването на 4-а армия.

Въпреки всичко, на 19 януари 1990 година Михаил Горбачов грубо нарушава член 119 от Конституцията на СССР и член 71 от Конституцията на Азербайджанска СССР и подписва Указ за въвеждането на извънредно положение в Баку. Но на 19 януари в 19:27 ч. група «Алфа» на КГБ на СССР взривява енергоблока на азербайджанската телевизия и излъчването на телевизионни предавания в републиката е спряно. А през нощта войската нахлува в града, който няма информация за въвеждането на извънредното положение, и предприема разправа срещу населението. Преди влизането в сила на Указа на Горбачов, тоест преди 00:00 часа на 20 януари вече са убити 9 човека. А новината, че в Баку се въвежда извънредно положение, е сведена до населението едва на 20 януари в 7:00 часа сутринта по републиканското радио. Междувременно броят на убитите вече е стигнал 100 човека. Докато високопоставените емисари на Горбачов, командировани в Азербайджан, нагло заявяват, че в Баку няма да се въвежда извънредно положение. Такъв е жалкият облик на ръководството на съветската империя начело с Михаил Горбачов, чиито ръце са облени с кръвта на стотици хора, а той самият по-късно получава Нобелова награда за мир (?!)...

Танковете и БТР-ите изравняват със земята всичко по пътя си, военнослужещите безмилостно обстрелват всичко наоколо. Куршумите застигат хората не само по улиците, но и в автобусите, в жилищата им. Колите на «бърза помощ», прибиращи ранените, и медицинските работници също са подложени на обстрел. За няколко дни са убити 137, ранени са около 700 и незаконно са арестувани повече от 800 човека.

 26 февруари 

Ден на Ходжалинския геноцид и на национална скръб 

В нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 година арменските въоръжени формирования с подкрепата на тежката техника и на личния състав на 366-и мотострелкови полк на бившия СССР, разквартируван в град Ханкенди, превземат град Ходжали.

Щурмуването на града се предхожда от масов обстрел с артилерийски оръдия и тежка военна техника, започнал още от вечерта на 25 февруари. В резултат на това избухва пожар и към пет часа сутринта на 26 февруари градът почти изцяло е в пламъци. Населението, останало в него - около 2500 човека - е принудено да напусне домовете си с единствената надежда да успее да се измъкне в посока към град Агдам, който е районен център и най-близък пункт, населен предимно с азербайджанци.

Но на тези намерения не е отредено да се сбъднат. Арменските въоръжени формирования със съдействието на военните сили на мотострелковия полк, разгромили град Ходжали с особена жестокост предприемат разправа срещу мирното население. В резултат на това са убити 613 човека, от които 63 деца, 106 жени и 70 старци.

8 семейства са напълно унищожени.

25 деца са загубили и двамата си родители

130 деца са загубили единия си родител

Ранени са 487 човека, 76 от които - деца.

Заложници са станали 1275 човека.

Безследно изчезнали са 150 човека.

Нанесени са колосални щети на държавата и личното имущество на гражданите в размер на 5 милиарда рубли (по цени към април 1992 година).

Тези цифри разкриват най-кървавата трагедия от Нагорно-карабахския конфликт, започнал през февруари 1988 година.

8 март








 

Международен ден на жената

8 март е международен ден на солидарност между жените в борбата им за икономическо, политическо и обществено равноправие. Решението за отбелязването на Международния ден на жената е взето по предложение на Клара Цеткин на ІІ международна конференция на жените социалистки, проведена през 1910 година в Копенхаген. За първи път той се отбелязва през 1911 година в Германия, Австрия, Швейцария и Дания. Този ден се празнува в Русия от 1913 година, а в Азербайджан - от 1917 година. До 1914 година празникът е отбелязван в различни дни. Отбелязването на Международния ден на жената 8 март става традиция, след като жените от Австрия, Унгария, Русия, САЩ и други държави се споразумяват денят да се счита за празник.

Оттогава навсякъде по света 8 март се празнува и като Ден на солидарност в борбата за мир. През 1965 година в Азербайджанска СССР 8 март е обявен за не работен празничен ден. След като Азербайджан получава независимост, 8 март запазва статута си на празник.

Забележка: От 2006 година е валидно правилото, според което ако празничният ден съвпада с почивния, следващият да се смята за не работен.

21 март 

Празникът Новруз 

Новруз се отбелязва в чест на настъпването на пролетта и бележи посрещането на новата година. Първият ден на пролетта в календара означава годишното завъртане на Слънцето.

Исторически празникът Новруз се корени в дълбоката древност, от времето на пророк Зардущ, тоест опреди 3700-5000 години.

В древен Вавилон този празник се отбелязва на 21 Нисан (март, април) и продължава 12 дни. За всеки от тези 12 дни има отделни ритуали (обреди) и отделни развлечения. В първия писмен паметник се отбелязва, че празникът Новруз е възникнал през 505 година пр.Хр.

Ислямът придава на Новруз оттенък на религиозност. Но великите просветители Фирдоуси, Рудаки, Авицена, Низами, Саади, Хафизи аргументирано твърдят, че празникът Новруз се е появил много преди Исляма. Измежду творбите, посветени на Новруз, можем да отбележим «Сиясетнаме» на Низами и «Новрузнаме» на Омар Хайям.

Азербайджан - Страната на огньовете - има богати традиции, свързани с култа към огъня, и в този културен контекст Новруз е символ на пречистването.

Върхов момент в Новруз е, когато старата година предава пълномощията си на новата. По древна традиция тогава в чест на Новруз се стреля с топове и пушки. Още през ХІХ век за това пише Н.Дубровин: "В Азербайджан настъпването на пролетта беше възвестено в градовете и селата с оръдейни залпове". Адам Олеарий, участник в тържествата по случай празника Новруз в Азербайджан, пише: "Определяйки с астрономически уреди и слънчев часовник височината на Слънцето в мига на сливане на деня с нощта (равноденствието), астрологът обяви: "Настъпи новата година". И в същия миг екнаха топовни залпове, от градските кули и крепостните стени се разнесе музика. Така започна празникът на Пролетта" (1637).

Новруз е весел и обичан празник. Новруз е празник, който събира в себе си традиционните ценности на азербайджанския народ.

Забележка: От 2006 година е валидно правилото, според което ако празничният ден съвпада с почивния, следващият да се смята за не работен.

31 март
 

Ден на геноцида срещу азербайджанците 

Денят на геноцида срещу азербайджанците се отбелязва всяка година на 31 март. През март-април 1918 година арменците в Баку, Шамахи, Губа, Муган и Лянкяран убиват повече от 30 хиляди азербайджанци, а десетки хиляди са прокудени от земите им. Само в Баку с особена жестокост са убити около 10 хиляди азербайджанци, в Шамахи са разрушени 58 села и са убити 7 хиляди човека (1653 жени и 965 деца). На територията на Губа със земята са изравнени 122 села, в планинката част на Карабах - 150, в Зангезур - 115, в Иреванска губерния - 211, в Карска област - 92 села; независимо от възрастта и пола му населението е подложено на геноцид. В многобройните обръщения на иреванските азербайджанци (вестник "Ашхадавор" ("Труженик") от 2 ноември 1919 година) се посочва, че в този исторически град на азербайджанците и в неговите околности за кратко време са разрушени 88 села, подпалени са 1920 къщи, убити са 131 970 човека. На 26 март 1998 година Президентът на Република Азербайджан Г.Алиев издава специален Указ, според който 31 март е обявен за паметна дата - Ден на геноцида срещу азербайджанците.

9 май 

Ден на Победата 

Втората световна война (1939-1945) остава като време на ужасни, трагични бедствия за човечеството.

През годините на войната (1941-1945) азербайджанският народ демонстрира образци на велик героизъм и доблест както на фронта, така и в тила. За кратко време в републиката са формирани 87 изтребителни батальона, 1124 отреда за самоотбрана. През 1941-1945 година повече от 600 хиляди храбри синове и дъщери на Азербайджан заминават за фронта.

Азербайджанските дивизии преминават славен боен път от Кавказ до Берлин. Близо 130 наши сънародници са удостоени със званието Герой на Съветския съюз, 30 получават орден "Слава". 170 хиляди войници и офицери на Азербайджан са наградени с различни ордени и медали на СССР. Два пъти Героят на Съветския съюз Ази Асланов, героите на Съветския съюз Исрафил Мамедов, Руслан Везиров, Адил Гулиев, Зия Бунядов, Герай Асадов, Мелик Магеррамов, Мехти Гусейнзаде, генералите Махмуд Абилов, Аким Абасов, Тарлан Алиярбеков, Гаджибала Зейналов и много други вписват със своя героизъм нови страници в историята на нашия народ.

В републиката се разгръща широкомащабна дейност с цел привеждане на икономиката в служба на фронта. За кратко Баку се превръща в оръжеен арсенал за воюващата армия. Въпреки големите трудности, нашите нефтодобивници проявяват мъжество и героизъм за да осигурят гориво за фронта и промишлеността.

Под ръководството на академик Юсиф Мамедалиев е създадена нова технология за получаване на авиационен бензин. Благодарение на самоотвержения труд на нашите нефтодобивници в историята на Азербайджан са постигнати рекордни показатели в добива на нефт - 23, 5 милиона тона "черно злато", което е 71,4% от целия нефт, добиван в СССР. Като цяло през годините на войната нефтодобивниците от Азербайджан дават на страната 75 милиона тона нефт, 22 милиона тона бензин и други петролни продукти. С увереност можем да кажем, че бакинският нефт се превръща в един от основните фактори за победата над фашизма. Достатъчно е да отбележим, че всеки четири от пет самолета, пет танка, пет автомобила са работили с бакински бензин. Великата Отечествена война демонстрира масовия героизъм и самоотверженост на азербайджанския народ.

Забележка: От 2006 година е валидно правилото, според което ако празничният ден съвпада с почивния, следващият да се смята за не работен.

28 май 

День Республики 

ХХ век влиза в историята не само като век на науката и техниката, но и като век на националното възраждане, на разпадането на колониалните империи, на създаването на национални държави.

В резултат на извършената в Русия през 1917 година Февруарска народна революция пада царското самодържавие. В страната се разгръща националното движение на потисканите от царизма народи. На 28 май 1918 година се създава Азербайджанската демократична република (1918-1920) - първата светска, демократична държава в ислямския Изток. Тя остава в историческата памет на нацията като опит за азербайджанска държавност.

От 1990 година Денят на Републиката е ден на възстановяване на държавната независимост и се отбелязва като национален празник.

Забележка: От 2006 година е валидно правилото, според което ако празничният ден съвпада с почивния, следващият да се смята за не работен.

15 юни 

Ден на националното спасение на азербайджанския народ

През октомври 1991 г. Азербайджан получава независимост. Но първите години на независимостта са белязани с вакуум в политическата власт и тотална криза в основите на държавата, на всичките й институции, включително армията и органите на държавната сигурност. Положението се влошава и заради иредентистката агресия от страна на Армения. През лятото на 1993 година в Азербайджан възниква реална заплаха от избухване на гражданска война. В това тежко за Родината ни време Гейдар Алиев се връща на власт. На 15 юни 1993 г. той е избран за председател на Върховния съвет на Република Азербайджан. Така 15 юни влиза в нашата история като ден на национално спасение. През юни 1997 година Мили Меджлис в съгласие с общественото мнение обявява този ден за празник.

Забележка: От 2006 година е валидно правилото, според което ако празничният ден съвпада с почивния, следващият да се смята за не работен.

26 юни 

Ден на Въоръжените сили на Република Азербайджан

На 9 октомври 1991 г. Върховният съвет на Република Азербайджан приема закон за създаването на Армията.

Въз основа на Указа на Президента на Азербайджан от 22 май 1998 година 26 юни е обявен за Ден на Въоръжените сили.

Забележка: От 2006 година е валидно правилото, според което ако празничният ден съвпада с почивния, следващият да се смята за не работен.

18 октомври

Ден на държавната независимост

На 30 август 1991 година на извънредна сесия на Върховния съвет на Република Азербайджан е приета Декларацията за държавната независимост на Република Азербайджан.

На историческата сесия на Върховния съвет на Република Азербайджан от 18 октомври 1991 година единодушно е приет Конституционният Акт "За държавната независимост на Република Азербайджан".

На 29 декември 1991 година в Република Азербайджан се провежда референдум. В бюлетините фигурира само един въпрос: "Приемате ли Конституционния Акт "За държавната независимост на Република Азербайджан ?"

Азербайджанският народ гласува ЗА държавната независимост.

През май 1992 години Мили Меджлис (Парламентът) приема Държавния химн на Република Азербайджан (музика: Узеир Хаджибеков, текст: Ахмед Джавад) , а след време - държавния флаг и държавния герб с изображението на осмовърха звезда с езици на пламък.

9 ноември 

Ден на държавния флаг на Република Азербайджан

Държавният флаг на Азербайджан за първи път е приет за национален флаг с постановление на Азербайджанската Демократична Република от 9 ноември 1918 година и е държавен символ до април 1920 година. През съветския период от нашата история той е заменен с флага на Азербайджанската Съветска социалистическа република.

Официално този флаг е издигнат на територията на Азербайджан над сградата на Върховния съвет на Нахчиван съгласно постановление на Върховния Меджлис на Нахчиванската автономна република от 19 януари 1990 година. Макар че след осем дни въпросното постановление е отменено от Върховния Съвет на Азербайджанска ССР, на проведената на 17 ноември 1990 година под председателството на общонационалния лидер Гейдар Алиев сесия на Върховния Меджлис на Нахчиванската Автономна република флагът на Азербайджанската Демократична Република е приет за държавен флаг на Нахчиванската Автономна Република. На 5 февруари 1991 година по искане на азербайджанската общественост Върховния съвет на Република Азербайджан приема Закон за Държавния флаг и отрежда на трицветния флаг статута на държавен флаг на Република Азербайджан .

Република Азербайджан, която на 18 октомври 1991 г. възстановява чрез съответния Конституционен акт своята държавна независимост, като се провъзгласява за правоприемница на Азербайджанската Демократична Република, приема нейните държавни атрибути, включително и държавния флаг.

Забележка: От 2006 година е валидно правилото, според което ако празничният ден съвпада с почивния, следващият да се смята за не работен.

12 ноември 

Ден на Конституцията

Приетата през 1995 година Конституция на Република Азербайджан е четвъртата Конституция на азербайджанската държава, която отразява новата й историческа модификация. Историята на конституционното изграждане на Република Азербайджан съвпада предимно с периода, когато тя е в състава на СССР.

Първата Конституция на Азербайджан е приета на 19 май 1921 година на І Общоазербайджански конгрес на Съветите. Новата редакция на Конституцията на Република Азербайджан , съответстваща на Конституцията на СССР от 1924 година, е приета на 14 март 1925 година на ІV Общоазербайджански конгрес на Съветите. На 21 април 1978 г. е приета новата Конституция на Азербайджанска ССР, изразяваща реалностите от новия етап в историята на страната. С получаването на независимост възниква необходимостта от подготвянето на нова Конституция. С тази цел е създадена специална комисия под ръководството на Президента Гейдар Алиев. Конституцията е приета съобразно народната воля, изразена на референдума от 12 ноември 1995 година.

Конституцията от 1995 година полага основите на държавното изграждане на Република Азербайджан . Нейният текст съдържа 5 раздела, 12 глави и 158 члена.

12 ноември се отбелязва в страната ни като Ден на Конституцията на Република Азербайджан.

17 ноември 

Ден на националното възраждане

През първите дни на 1988 година започва откритата агресия на Армения против Азербайджан. Възползвайки се от нехайството на ръководството на Съветския съюз, властите в Армения фактически издават санкция за прогонването на повече от 200 хиляди азербайджанци от местоживеенето им.

На 17 ноември 1988 година на главния площад в Баку - площад Азадлиг, започва безсрочен митинг на азербайджанската общественост за протест по повод действията на ръководството на Армения и на Кремъл.

От 1992 година 17 ноември се отбелязва като Ден на националното възраждане.

31 декември

День солидарности азербайджанцев мира 

Всяка година на 31 декември се отбелязва Денят на национална солидарност между азербайджанците. По света живеят десетки милиони азербайджанци: в Иран (Южен Азербайджан), Турция, Германия, Франция, Великобритания, САЩ, в страните от Близкия Изток. Най-голямата азербайджанска диаспора се намира в Русия - 1,5 - 2 млн души.

С образуването на Република Азербайджан се промени и общественият статут на диаспората, тя активизира многообразната си дейност в полза на азербайджанския народ. През 1993 година с Указ на Президента 31 декември е обявен за Ден на национална солидарност между азербайджанците.

Забележка: От 2006 година е валидно правилото, според което ако празничният ден съвпада с почивния, следващият да се смята за не работен.

Празникът Гурбан

Религиозният празник на жертвоприношението - Празникът Гурбан (Курбан Байрам) се отбелязва всяка година в мюсюлманския свят. Религиозният обред на жертвоприношението е съществувал много преди възникването на Исляма.

След втората година на хиджра, годината, когато пророкът Мохамед се премества от Мека в Медина, в ислямския свят се зараждат нови смислови идеи на обреда с жертвоприношението, такива като подпомагане на бедните и сираците, благотворителност за сбъдване на желанията. Религиозният обред с жертвоприношението възниква след случката с пророка Ибрахим. Той сънува, че Аллах му заповядва да принесе в жертва сина си Исмаил, за да докаже вярата си в Бога. Като истински вярващ Ибрахим е готов да изпълни заповедта Му, също както и Исмаил е готов да се жертва.

По време на празника Гурбан всеки знатен мюсюлманин трябва да принесе в жертва животно, да раздаде месото му на бедните и сираците. Актът с пожертвованието е призван да извиси човека духовно до върховете на истинската вяра. В Корана пише: "Аллах не се нуждае нито от месото, нито от кръвта на животното, а само от вашата вяра".

Празникът Гурбан се отбелязва 2 дни.

Забележка: От 2006 година е валидно правилото, според което ако празничният ден съвпада с почивния, следващият да се смята за не работен.

Празникът Рамазан

Свещеният месец Рамазан е определен за мюсюлманите през втората година на хиджра (622 г.). Месец Рамазан учи хората да обикнат с цялото си сърце повелите на Аллах, като преминат през изпитания за плътта и укрепване на духа. През този месец мюсюлманите постят - оруджлуг.

Историята на оруджлуг зпочва от втората година на хиджра, когато в град Медина пророкът Мохамед отрежда за мюсюлманите месец Рамазан. Именно в една от последните 10 нощи на месец Рамазан Аллах подарява на мюсюлманите Корана. Казват, че това се случило в нощта на 23 срещу 24 или в нощта на 26 срещу 27. Тази нощ се нарича "лайлат ал-кадр" - силна и могъща нощ. В Корана за нея пише "Ние го низпослахме в Нощта на могъществото.

Нощта на могъществото е по-добра от хиляда месеца. Слизат ангелите и Духът [Джибрил] през нея с позволението на техния Господ за всяка повеля. Мир е тя до началото на развиделяването." (97:1-5).

По време на постите оруджлуг през светлата част на деня не е разрешено да се яде, да се пуши, да се спазват съпружеските задължения и прочее. От пост са освободени децата, бременните, тежко болните, воините и пътниците. Оруджлук настъпва с изгряването на новия Месец (Луна) и продължава 29-30 денонощия. В Корана е казано: "яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец! После довършете говеенето до нощта" (2:187).

Оруджлуг е съществувал още преди Исляма. За това в Корана е казано: "Както ви е поръчано да спазвате орудж, така и на вашите предшественици е дадена същата заповед".

Оруджлук завършва с празника ид-ал-фитр. На този ден всички богати и заможни мюсюлмани трябва да помагат на бедните мюсюлмани. От 1993 година празникът Оруджлуг се отбелязва на общодържавно ниво.

Празникът Рамазан се отбелязва 2 дни.

Забележка: От 2006 година е валидно правилото, според което ако празничният ден съвпада с почивния, следващият да се смята за не работен.