Iiene

ПРОИЗВЕДЕНИЯ / ИНТЕРВЮТА

Госпожа Джейн Перлез: Господин Президент,  много се радваме,  че заделихте време да се срещнете с нас. Надявам се,  че нашият толкова представителен състав не Ви смущава. За среща с Вас са дошли пет човека от вестник „Ню Йорк Таймс“.    

Гейдар Алиев: Аз също много се радвам. Но щеше да е по-добре,  ако бяхте десетима.    

Джейн Перлез: За нас е голяма чест,  че ни приемете. Надявам се,  можем веднага да преминем към въпросите си. Бихме искали да посветим първия от тях на темата,  която безпокои и интересува всички във Вашингтон. Той е свързан с азербайджанския петрол. Искаме да знаем как гледате на варианта да изнасяте азербайджански петрол през Иран. Може ли успоредно с Баку-Джейхан да изнасяте азербайджански петрол и през Иран? 

Гейдар Алиев: Доколкото разбирам,  мненията в Америка се променят. Защото аз се занимавам с това от пет години,  а в Съединените американски щати още не са ми задавали подобен въпрос. Винаги са ме питали какъв ще бъде износът на нафт в западна посока,  по тръбопровода Баку-Джейхар. Сега обаче вие ми задавате съвсем друг въпрос.    

Журналист: Точно затова отговорът Ви ни интересува.    

Гейдар Алиев: Мога да кажа,  че от пет години насам се занимаваме с реализирането на първия договор,  подписан между Азербайджан и западните компании. В цял свят го наричат „Договорът на века“. Днес с чувство на безкрайна гордост заявявам,  че сме постигнали големи успехи. Когато през септември 1994 година подписвахме този договор,  някои хора не вярваха в него,  а други оказваха натиск от различни посоки,  тоест,  бяха против. Но ние устояхме на всички изпитани,  започнахме да добиваме нефт,  а после и да го изнасяме.    

Разбира се,  когато започвахме да добиваме нефт,  си задавахме въпроса (за това винаги трябва да се мисли) как ще го изнасяме после на световните пазари.    

Затова,  когато през 1994 година подписвахме договора,  в него недвусмислено беше вписано,  че петролът,  който се добива в азербайджанския сектор на Каспийско море,  ще се изнася по тръбопровода Баку-Джейхан. Естествено,  не можехме веднага да започнем строителството на този тръбопровод. Затова,  както знаете,  през 1996-1997 година,  за да изнасяме първия петрол,  прокарахме тръбопровода Баку-Новоросийск,  който стига до руското пристанище на Черно море. През ноември 1997 година вече прекарвахме първите танкери от Новоросийск.    

Но знаехме,  че ни е необходим и алтернативен вариант. Затова едновременно започнахме да изграждаме тръбопровода Баку-Супса към грузинското пристанище на Черно море. През април миналата година прекарвахме танкерите от пристанище Супса. Затова имаме възможност да изнасяме добивания петрол по две направления. Но те и двете водят до черноморски пристанища и танкерите трябва да преминават през Босфора. А това още повече усложнява нещата.    

Вярно е,  че нашият тръбопровод,  който минава през Русия,  тоест в посока от Баку за Новоросийск,  не функционира нормално. Както знаете преди известно време тази линия беше напълно закрита във връзка с положението в Чечня. Затова тръбопроводът Баку-Супса сега е от много голямо значение.    

Но добивът на петрол нараства. Ако през 1994 година сме подписали един договор,  то към днешна дата за морските местонаходища в азербайджанския сектор на Каспийско море и по суша са подписани 19 договора. В бъдеще в тези находища ще се добиват поне по 50-60 милиона тона нефт годишно. Затова ние непрекъснато се 

занимаваме с тръбопровода Баку-Джейхан,  който смятаме за основен експортен тръбопровод.    

Както знаете,  през ноември миналата година ние,  тоест Азербайджан,  Грузия и Турция (а към тази дейност се присъедини и Казахстан,  защото иска да изнася своя петрол по този път през Каспийско море) подписахме в Истанбул последния договор. Договорът бе подписан и от Президента на Съединените американски щати господин Бил Клинтън.    

Така че понастоящем нефтопроводът Баку-Джейхан за нас е основен експортен тръбопровод и ние възнамеряваме да завършим и ще завършим неговото изграждане. Нека никой не се съмнява в това. Вярно,  че след подписването на договора в Истанбул в печата започнаха да се изразяват различни мнения и да се дават различни оценки. Но това също е напълно обяснимо,  тъй като първоначално мнозина възразяваха или се стремяха да се ползват други маршрути. Във всеки случай някои страни,  всяка от които се ръководи от собствените си интереси,  изразяват различни мнения в тази връзка.    

В Каспийско море обаче и по-специално в неговия азербайджански сектор има доста големи запаси от нефт. Така че ако в бъдеще стане възможно,  ние ще можем да изнасяме нефт и през територията на Иран. За целта трябва да бъдат създадени необходимите условия.    

Надявам се знаете,  че азербайджанският сектор на Каспийско море е извънредно богат не само на нефт,  но и на газ. Естествено,  ние го знаехме,  но отначало наблегнахме на нефта. В резултат на извършваните понастоящем дейности,  тоест дейностите,  които провеждаме съвместно с чуждестранните компании,  са проучени много повече газови местонаходища,  отколкото се очакваше. Така например въз основа на договора,  който подписахме през 1996 година във връзка с разработването на каспийското местонаходище „Шахдениз“ (вярно,  че Съединените американски щати не участват в този договор,  там работят най-вече Би-Пи,  „Статойл“ и други компании) беше установено,  че от това местонаходище може да се получат над 1 трилион кубически метра газ. Макар че преди това смятахме,  че тамошните запаси са в размер на 400 милиарда кубически метра. Тоест запасите от газ в това местонаходище са 2, 5 пъти повече,  но и това не е таванът.    

Близо до него е другото наше местонаходище – „Абшерон“. С американската компания подписахме договор за неговото разработване. Дейностите,  извършени там през последните две години,  показват,  че тук има 3 трилиона кубически метра газ – повече отколкото в местонаходището „Шахдениз“. Знаем,  че са открити големи запаси от гази и в други петролни местонаходища.    

Затова пред нас сега се изправя проблемът с износа на газ. Мисля,  че ще успеем да го решим. Както знаете,  в Истанбул беше подписан договор за износ на туркменски газ за Турция през Каспийско море,  Азербайджан и Грузия. Ние смятаме,  че през Транскаспийския газопровод трябва да се изнася и част от азербайджанския газ.    

Очакваме и още по-значителни резултати в бъдеще. Затова територията на Иран (връщам се отново към вашия въпрос) естествено,  може да бъде използвана.    

Въпрос: Как мисилите,  дали иранската територия е по-подходяща за износ на нефт и газ? 

Отговор: И на нефт,  и на газ.    

Въпрос: Какъв срок имате предвид,  когато казвате: „в бъдеще“? 

Отговор: Знаете ли,  става дума за пет-десет години.  .  . Нашите договори са подписани за по 30-40 години. Всичко това не е никак лесно,  защото след подписването на даден договор в продължение на около две-три години се водят геоложко-проучвателни работи. След това се определя обемът на съществуващите там нефт или газ. После започва процесът на добив. За да започне процесът на добив,  трябва да се свърши много работа,  да се прокарат тръбите за доставката на газ или нефт от морето до 

брега,  да се създаде инфраструктура. Това е много обемиста работа. Съветвам ви да дойдете в Азербайджан,  ще ви изпратя с вертолет до някоя платформа,  където понастоящем разработваме находището „Чираг“,  и там пред вас ще се разкрие прекрасна панорама.    

Ако искате да получите по-подробна информация в областта на нефта,  първият вицепрезидент на нефтената компания Илхам Алиев,  който се занимава непосредствено с тези дейности,  ще може да отговори допълнително на въпросите ви.    

Въпрос: Господин Президент,  идната седмица ще се срещнете с Президента Клинтън. Бихме искали да знаем дали сред поредицата от въпроси,  които ще обсъждате с Президента Клинтън фигурира и важният въпрос по снемането на ограниченията в оказването на помощ на Вашата страна от САЩ? Ако поставите този въпрос,  дали в такъв случай предвиждате някакви отстъпки за Армения? Например какви компромиси планирате в областта на създаването на автономна структура в Армения или за предоставянето на Нагорни Карабах на статут на автономия в рамките на Азербайджан? 

Отговор: Да,  утре имам среща с Президента Бил Клинтън. Предстои ни да обсъдим много неща. Но проблемът,  за който говорите за нас,  естествено,  е най-важен. Защото както знаете,  арменско-азербайджанският,  нагорно-карабахският конфликт продължава вече дванайсет години. По редица причини в резултат на този конфликт арменските въоръжени сили са окупирали двайсет процента от територията на Азербайджан.    

Погледнете тази карта. Тук е показан Азербайджан,  частта от Азербайджан Нахчиван,  територия,  която се оказа встрани от Азербайджан. На тази карта има маркирани части. В червено е отбелязана намиращата се в Азербайджан бивша Нагорно-Карабахска автономна област.    

През 1988 година Армения разпали конфликт,  за да присъедини към себе си Нагорно-Карабахската област. Азербайджан се възпротиви. Защото това е азербайджанска земя. В Нагорни Карабах освен арменци живееха и азербайджанци. Но Армения се опита на всяка цена да си присвои Нагорни Карабах. Така започна войната. Лееше се кръв,  водеха се боеве и въоръжените сили на Армения по различни причини най-напред окупираха напълно Нагорни Карабах.    

След това Армения разшири военните си действия и окупира прилежащата до Нагорни Карабах територия,  където живеят само азербайджанци – на тази карта тя е маркирана в зелено и жълто,  това са районите,  които нямат нищо общо с Нагорни Карабах. Всички тези маркирани територии представляват 20 процента азербайджански земи и се намират под окупацията на въоръжените сили на Армения. Прогонените оттук над един милион азербайджанци понастоящем живеят в различни региони на Азербайджан,  това също е показано на картата. Повечето от тях живеят на палатки. Представяте ли си,  хората вече седем години живеят на палатки,  при тежки условия.    

През 1994 година ние спряхме боевете,  огъня и постигнахме споразумение между Армения и Азербайджан за прекратяване на огъня. Но и до днес не можем да решим въпроса по мирен път. Както знаете,  с този въпрос се занимава Минската група на ОССЕ,  оглавявана от трите най-големи държави – Русия,  Съединените американски щати и Франция.    

Ние възнамеряваме да решим въпроса по мирен път. В документа,  който през 1996 година беше приет на Лисабонската среща на ОССЕ на високоравнище се посочва,  че на Нагорни Карабах трябва да се даде правото на висок статут на самоуправление в рамките на Азербайджан,  тоест на автономия,  и че арменските въоръжени сили трябва да бъдат изведени от окупираните земи,  че прогонените от тези земи азербайджанци трябва да се върнат в родните си домове. Но Армения не е съгласна. Тя се стреми на Нагорни Карабах да бъде даден статут на независимост,  да му се даде независимост.    

Ние не можем да се съгласим с това. Международните правни норми също не могат да се съгласят,  защото това означава пълно нарушаване на териториалната цялост на Азербайджан.    

Колкото до отмяната на забраната,  за която споменахте и която е въведена против Азербайджан,  трябва да ви кажа,  че тя е най-несправедливото решение в историята на една толкова демократична и справедлива страна,  каквато е Америка,  но през 1992 година Конгресът го прие. Става дума за прилагането спрямо Азербайджан на член 907 от „Акта в подкрепа на свободата“.    

Каква е причината? Обяснението е,  че Азербайджан държал в блокада Армения и Нагорни Карабах. Първо,  Азербайджан не може да блокира Армения. Армения е съвсем друга страна. Тук става дума за железопътната линия. Да,  известно време след започването на войната ето тази част от железопътната линия,  която води от Баку,  от Азербайджан (погледнете,  железопътната линия минава оттук за Ереван – това е част от границата ни с Иран,  дълга 130 километра),  беше окупирана от арменските въоръжени сили.  Нашата Нахчиванска автономна република,  която беше свързана с Азербайджан чрез железопътната линия и по други начини,  се озова в блокада.    

Точно затова ние предлагаме конфликтът да бъде спрян и на Нагорни Карабах да се даде въпросният статут и да се възцари мир. Но още преди въпросът да бъде решен,  трябва да се отмени член 907. Понеже първо,  той през 1992 година беше приет необосновано и свидетелства,  че властите в Съединените американски щати – както Конгресът,  така и правителството – са приели несправедлив закон. Второ,  ако вие искате конфликтът да бъде уреден,  трябва арменските въоръжени сили да бъдат изведени от окупираните територии,  пътят да се отвори,  и ако Армения смята,  че се намира в блокада (макар това да не е блокада,  тя се развива много добре,  чрез Иран,  Грузия и по други начини,  нейното икономическо развитие е на високо ниво),  тогава ще се отвори и този път.    

Въпрос: Можете ли да разгледате идеята Нагорни Карабах да бъде поставен под контрола на международната администрация,  за да се сложи край на конфликта? 

Отговор: Знаете ли,  подобни идеи има много,  за това говорите не само вие. Ние можем да разгледаме всяка една от тях и да направим необходимите компромиси. И то независимо,  че ни беше нанесен голям удар,  че цялото имущество,  че историческото наследство на Азербайджан по окупираните земи беше разрушено. Над един милион граждани на Азербайджан останаха без собственост,  без имущество. Загинаха толкова много хора. Независимо от това ние искаме мир. Разбира се,  мир може да се постигне чрез взаимни компромиси както от азербайджанска,  така и от арменска страна.    

Но Армения заема крайно деструктивна позиция: „Да се даде независимост на Нагорни Карабах“. Тя не приема никакъв друг статут. По света статутът на автономия има много форми. Ние им предлагаме да изберат каквато искат. Но те отговарят,  че „не приемали никой от съществуващите по света статути,  че трябвало да им се даде независимост“.    

Въпрос: Господин Президент,  срещу Вас неведнъж са извършвани атентати и Вие сте сблъсквали с тази опасност. Бихте ли ни казали кой според вас е виновен за тази опасност,  за тези атентати? Как мислите, чия ръка действа тук – на вътрешните Ви опоненти или на Москва? Когато става дума за Москва,  искаме да попитаме,  според Вас дали появата и напредването на Путин ще доведе до развитие в азербайджанско-руските отношения? 

Отговор: Знаете ли,  след като през 1991 година Азербайджан получи държавна независимост,  тук три пъти се направи опит за държавен преврат. Накрая,  през юни 1993 година,  в Азербайджан се създаде критична ситуация,  тоест започна гражданска война и Азербайджан щеше да се разпадне.    

Точно тогава бях поканен в ръководството на Азербайджан. През онзи труден период аз поех отговорността и оглавих Азербайджан. После,  през октомври 1994 година,  беше направен опит за голям преврат. През март 1995 година една голяма въоръжена група се опита да си разчисти сметките с Гейдар Алиев и да му отнеме властта. През 1995 година,  когато се връщах от чужбина,  беше направен опит самолетът ми да бъде свален с ракета,  естествено срещу мен да се извърши терористичен акт и властта в Азербайджан да бъде завзета. През 1996 година под моста на пътя от града за летището (тогава трябваше да изпращам Президента на Украйна Леонид Кучма) бяха поставени 200 килограма тротил с цел да се взриви мостът и срещу мен да бъде извършен терористичен акт. През декември 1996 година още една група терористи се опита да превземе резиденцията ми в Азербайджан,  да ме ликвидира и да извърши преврат.    

Всичко това е било организирано от специалните служби на чужди държави и,  естествено,  със съдействието на престъпници в самия Азербайджан. Ние разполагаме с конкретни доказателства и факти,  че сред другите специални служби активно е участвала и една организация на Министерство на отбраната на Русия,  наричана Главно разузнавателно управление. Тя е страшна организация. Аз неведнъж съм писал открито за това в писмата си до Президента Борис Елцин.    

Втората част от въпроса засяга новия ръководител на Русия – Путин. Ние,  разбира се,  искаме между Русия и Азербайджан да се установят нормални отношения,  никой да не посяга на независимостта на страната ни,  искаме да поддържаме с Русия приятелски връзки и активно да си сътрудничим. Съвсем не искам да кажа,  че връзките ни с Русия са на враждебни позиции или че са се изострили. Но все пак искаме те наистина да са приятелски.    

Така например основното ни недоволство от Русия е продиктувано и от факта,  че тя доставя на Армения,  която е в състояние на конфликт с нас,  извънредно много оръжие и боеприпаси. През 1997 година руските власти научиха,  че през предишните три години Русия тайно е доставяла на Армения различни видове оръжие и военна техника на сума един милиард долара.    

Въпрос: Биографията на самия господин Путин е свързана с разузнавателните органи. А днес той издига идеята в Русия да се провеждат икономически реформи. Забелязвате ли Вие тенденция руско-азербайджанските отношения да се подобряват след идването на Путин? 

Отговор: Знаете ли,  връзката на този или онзи човек с разузнаването няма значение за неговата политическа дейност. Вашият бивш президент Джордж Буш също е оглавявал Централното разузнавателно управление. Това няма никакво значение. В миналото аз също съм служил в органите на сигурността. В това няма нищо отрицателно за съответния човек.    

Колкото до Путин,  мисля,  че днес той е много значителна фигура на политическата арена в Русия. Мисля,  че Путин ще победи на предстоящите избори,  и се надявам,  че през периода,  когата е президент,  връзките между Азербайджан и Русия ще постигнат по-нататъшно развитие. Аз съм се срещал с Путин и чувствам,  че той е умен и прагматичен човек,  способен да води балансирана политика.    

Въпрос: Доколко според Вас сте се приближили до отпадането на член 907? 

Отговор: Не знам доколко са се приближили правителството и Конгресът. Това зависи не от нас,  а от тях.    

Кореспондент: Те не са се приближили много.    

Отговор: Какво мога да направя? Президентът Клинтът неведнъж е заявявал и дори в подписаното от нас през 1997 година съвместно заявление пише,  че член 907 трябва да бъде отменен. В изказването си преди няколко дни пред Конгреса държавният секретар госпожа Олбрайт изрази мнението си относно отпадането на член 907. Но засега всичко е без резултат.    

 

Искам още веднъж да отбележа,  че ние смятаме Америка за справедлива страна и държава. Америка трябва да се замисли върху това,  че занапред не бива да допуска подобна несправедливост.    

Въпрос: Господин Президент,  разговаряли ли сте директно с конгресмените за постигането на Вашите цели в Конгреса? Според Вас с кои конгресмени може да се водят преговори за това? 

Отговор: Водил съм много преговори. Неведнъж съм идвал във Вашингтон,  в Конгреса. Мнозина сенатори,  членове на Камарата на представителите са посещавали Азербайджан и съм водил с тях доста преговори. Сред тях мнозина съзнават,  че член 907 е несправедлив и проявяват инициатила за отпадането му. Конгресменът Кинг например или сенатор Сам Браунбек го правят не само на думи,  те са подготвили конкретни програми.    

По време на посещението ни тук през април миналата година Сам Браунбек например организира в Сената представителна конференция по проекта за Пътя на коприната. В нея участваха 9 президенти – на Казахстан,  Узбекистан,  Киргизтан,  Туркменистан,  Азербайджан,  Турция,  Грузия,  Армения и Румъния. Самуел Бергер изнесе реч,  Бейкър изнесе реч,  Бжежински изнесе реч,  всички президенти изнесоха речи. Всички бяха на мнение,  че проектът за Пътя на коприната,  проектът на Сам Браунбек има извънредно голямо значение за Америка. При реализирането на този проект,  естественодори член 907 да не бъде отменен,  много от неговите точки ще изгубят предишната си сила. Конгресът обаче не прие този изгоден за Америка проект.    

Въпрос: Искам да Ви задам последния въпрос. От целта да отпадне член 907 ли са продиктувани предложенията Ви за даването на автономия на Нагорни Карабах и предаването,  ако е възможно,  на тази автономия под контрола на международната администрация? 

Отговор: Знаете ли,  нашият нагорно-карабахски проблем включва не само 907-и член. Нашият нагорно-карабахски проблем цели създаването на мир между Армения и Азербайджан. Ако между Армения и Азербайджан се установи мир,  тогава в Южен Кавказ ще се възцарят мир,  сигурност и спокойствие.    

Днес в Азербайджан действат около 100 компании от Съединените американски щати. За пет години в Азербайджан бяха направени инвестиции за около 5 милиарда долара. Само американските петролни компании са направили инвестиции в Азербайджан за 1 милиард и 700-800 милиона долара. В бъдеще те ще нарастват. Тоест Америка стъпва в Южен Кавказ. Южен Кавказ това са Азербайджан,  Грузия и Армения.    

Но арменско-азербайджанският конфликт,  липсата на мир усложняват задачата. Такава е нашата цел,  а член 907 е второстепенен въпрос. Тогава защо толкова остро поставяме въпроса за член 907? Защото преди още този важен въпрос да бъде решен член 907 нанася на Азербайджан големи щети.    

Америка оказва финансова помощ на всички страни,  получили независимост,  по 100 милиона долара всяка година – на Армения,  на Грузия и на други. Азербайджан обаче е лишен от тази подкрепа. Ето как стоят нещата.    

Кореспондент: Днес рано сутринта Вие ни отделихте извънредно много време. Благодарим Ви,  че отговорихте на въпросите ни,  че отделихте време за нас.    

Гейдар Алиев: Благодаря. Много се радвам,  че се срещнахме. Вашият вестник е известен не само в Америка,  но и в цял свят,  същевременно той влияе и на световната общност. Пожелавам ви (и това мое пожелание се отнася за всички журналисти като цяло) вашият вестник да бъде справедлив,  вие да сте обективни,  да не повтаряте допуснатата от Конгреса несправедливост. Благодаря.    

 

Вестник „Бакинский рабочий“,  20 февруари 2000 година

© aliyev-heritage.org