Из разговора на Президента на Република Азербайджан Гейдар Алиев с бившия съветник на бившия президент на Армения Жирайр Либаридян – 13 март 1999 година


Гейдар Алиев: Уважаеми господин Либаридян, през изминалите години ние с Вас си сътрудничихме, за да уредим арменско-азербайджанския конфликт по мирен път. За съжаление не успяхме да решим този въпрос. Но дори и малкото ни сътрудничество не ни помага да напреднем.

Лично с Вас за последен път се срещнахме в Германия. Там разговаряхме обстойно. В смисъл, че колкото по-бързо решим арменско-азербайджанския конфликт, ако той бъде уреден, това ще е от полза както за Армения, така и за Азербайджан. Много жалко, че не успяхме да го постигнем. Но ние и днес сме на предишната позиция, като предпочитаме конфликтът да се реши по мирен начин.

Смятам, че ако отстраним изкуствените препятствия, ще можем да постигнем желаното в тази област. Изминаха повече от 10 години от започването на конфликта, през февруари ще станат 11 години. Струва ми се, че от историческа гледна точка срокът е достатъчно голям, за да могат арменската и азербайджанската страна да осъзнаят, че това положение не може да продължава вечно.

Ние и днес сме привърженици на скорошното решаване на конфликта, но на справедливото му решаване. Трябва да бъде възстановена териториалната цялост на Азербайджан, трябва да бъдат освободени окупираните от арменските въоръжени сили азербайджански земи, насилствено прогонените от родните им места граждани на Азербайджан трябва да се върнат по домовете си и Нагорни Карабах да получи в състава на Азербайджанската държава висок статут на самоуправление. Надявам се, че в бъдеще ще положим повече усилия за постигането на тази цел.

Знам, че преди известно време Вие оставихте работата си в Армения и сега живеете постоянно в Съединените американски щати. След като сте се поотдалечили, сега имате възможност по-обективно да анализирате тези въпроси. Затова може би ще успеете да дадете по-полезни съвети. Във връзка именно с това оценявам Вашата инициатива да дойдете в Азербайджан. Казаха ми, че идвате тук за първи път. Значи за Вас е още по-важно да видите със собствените си очи страната, която досега не сте виждали, но с която сте си сътрудничили.

Одобрявам тази Ваша инициатива. Смятам, че през време на пребиваването си в Азербайджан ще можете да продължите преговорите с бившия си колега Вафа Гулузаде и да обмените мнения. 

Жирайр Либаридян: Господин Президент, много благодаря! За мен е голяма чест да се намирам тук, радвам се, че ме приехте. Много правилно забелязахте, че съм се отдалечил от предишната си позиция. Бях дошъл в Армения за шест месеца за да работя. После тези шест месеца се превърнаха в седем години. Моят предишен шеф Тер Петросян ми каза, че съм добър историк, но не съм добър математик. И щял да ми каже кога ще свършат шестте месеца. После трябваше да го убеждавам, че седем години са наистина много повече от шест месеца и че трябва да се върна при семейството си. Щом съм успял да работя седем години и през това време ме е подкрепяло и семейството ми, значи всички сме били верни на делото по уреждането на конфликта по мирен път.

Понастоящем аз съм свободна личност и се намирам тук като представител на Института «Изток-Запад» и на Института «Арекс» във Вашингтон. Понастоящем пиша книга. Тази година ще я завърша. Книгата е за този конфликт. Искам да я напиша така, че всички позиции там да бъдат определени справедливо. В нея искам да покажа как този малък конфликт след това е прераснал в конфликт между двама души, между два народа, а след това се е превърнал в регионален и военен конфликт.

Едновременно в книгата си искам да отразя и различните възгледи. В нея искам да се спра и на това как са били използвани различните методологии по въпроса за решаването на конфликта. В книгата ще разкрия също как различните държави са посредничили по този въпрос и каква е била ролята им в това посредничество.

Струва ми се, че е прекрасно, че имах възможност да помисля и да пиша. Мисля, че и Вие, и моят приятел Вафа Гулузаде добре го разбирате. Понастоящем аз имам възможността да работя свободно.

Да бъда свободна личност изобщо не означава, че съм загубил интерес към региона и че повече не се интересувам от конфликта. Още при първа възможност чета за този регион, за този конфликт, при всяка възможност съм готов да се срещам с всички, включително и с Вас, за да получа по-ясна представа по въпроса, за да мога по-дълбоко да анализирам фундаменталните въпроси, свързани с този конфликт.

Господин Президент, Вие много точно отбелязвате, че когато човек не седи на масата за преговори, той има повече възможности да обмисля всичко. Струва ми се, че това, което съм написал, ще помогне на тези, които искат по-добре да разберат конфликта и да го решат.

Изобщо не се съмнявам, че въвлечените в конфликта страни искат да го решат. Аз мисля, че всички въвлечени в този конфликт граждани, а така също всички граждани, които живеят в този регион, всички граждани по света имат право да живеят в мир. Днес за това е необходима политическа воля. За жалост през седемте години от работата ми тази политическа воля не се прояви. Струва ми се, че сега трябва да намерим в себе си сили и да стигнем до общо политическо решение.

Ясно е също, че това решение трябва да почива върху компромис. Струва ми се, че начинът, по който ще се реши въпросът, трябва да остане настрана. Ясно ми е също и мисля че това е ясно и на мнозина други, но за жалост – не на всички, че като цяло ние трябва да подходим към въпроса така, че арменският народ да не бъде непрекъснато във вражда със съседите си. Затова ми се струва, че въпросът не може да се реши с прилагането на сила, той може да се реши само чрез преговори. А в резултат живеещите в съседство един с друг народи да не враждуват. Отвоюваната от тези страни независимост им дава възможност да живеят в условията на мир, на регионално сътрудничество и приятелство. Едновременно с това народите от тези страни ще имат възможност да не повтарят действията, които причинили за трагедията.

Аз се отнасях с дълбоко уважение към сътрудничеството си със своя бивш колега, но приятел за цял живот Вафа Гулузаде. Много добре си спомням и срещата ни с Вас през юли 1996 година в Бон. Помня, че беше много късно. Вашето мнение, Вашите разсъждения и условията до голяма степен спомогнаха впоследствие да продължим нашите преговори и аз се отнасям с голямо уважение към това.

Днес като свободен гражданин казвам на всичките си бивши колеги от всички страни, че моят интерес към решаването на този въпрос и моето безпокойство във връзка с него изобщо не са намалели. Естествено, не искам да казвам неща, които по някакъв начин могат да навредят на този процес. Но смятам, че ако предприема или кажа нещо, то ще е от полза за всички.

През ноември миналата година мен и азербайджанските писатели ни помолиха да напишем по нещо за възгледите си по въпроса и да го изпратим в ОССЕ. Аз продължавам да го правя. Надявам се, че разискванията няма да почиват върху риториката и противопоставянето, че ще протекат в дух на добронамереност. Според мен за решаването на въпроса е много важно да разберем позицията на другите, тяхната гледна точка, и аз като свободна личност искам да го направя.

Не вярвам, че страните и народите, въвлечени в конфликта, са заинтересовани той да продължава и че времето ще работи в нечия полза. Всички въвлечени в конфликт страни се сблъскват с едни или други трудности. Конфликтите и войните пречат на хората да разберат реалността, действителността. Аз искам всяко дете, което живее в този регион, да има същите възможности да живее добре, да учи, да получава образование като дъщеря ми. Изобщо за мен първото и последното нещо винаги са били децата, защото децата са бъдещето на живота. Ние често се гневим, но ние сме вече зрели хора и е трудно да се променим. Но на децата може да бъде подарен добър живот. Ние трябва да дадем на всички деца добри възможности в живота. Нека те не растат с чувство на омраза едни към други.

Още веднъж изразявам своята признателност за възможността да проведем тази среща. Струва ми се, че Вашите усилия, а също усилията на другите и общият реалистичен възглед е механизмът, който ще допринесе за уреждането на този конфликт.

Гейдар Алиев: Радвам се, че сега и вие, и ние подхождаме към този въпрос от еднаква гледна точка. И тя се изразява в това, че продължаването на конфликта не носи и няма да донесе полза. Ние трябва да се стараем колкото може по-бързо да решим конфликта и да създадем в региона мир и спокойствие.

Аз неведнъж съм заявявал, че Азербайджан изобщо не желае непрекъснато да живее в условията на вражда с Армения. Надявам се, че и Армения смята така. Защото ние, независимо от себе си, така се е разпоредила съдбата, живеем в един регион и сме съседи. Никой – нито Армения, нито Азербайджан - няма да се откаже от своето съседство. Значи както сме били съседи досега, така ще останем съседи и през идните векове. Затова трябва да възстановим отношенията си.

А това, несъмнено, е свързано с уреждането на конфликта. Убеден съм, че ако го постигнем, отношенията между Армения и Азербайджан бързо и напълно ще се нормализират и тогава двете независими държави ще могат да си сътрудничат ползотворно. И положението в нашия регион ще се нормализира напълно. Затова нека и вие, и ние да направим необходимото, за да го постигнем. 

Превод от руски език от вестник «Бакинский рабочий» 15 март 1999 година