Iiene

ПРОИЗВЕДЕНИЯ / СОЦИУМ

Мазахир Аббасов (доктор историческите науки,  предсе­дател на Насиминското районно отделение на Съвета на вете­раните на републиката): Господин Президент,  спомняте ли си как през 1995 година Ви поздравихме в самолета по случай рождения Ви ден? Поздравяваме Ви отново и Ви пожелаваме здраве и дълги години живот.  Именно Вие отново осветихте пътя на Азербайджан.  

Вие отново подарихте на нас,  ветераните,  този празник.  До 1993 година ние страдахме дълбоко.  После Вие приехте Закона за ветераните.  В него написахте 9 май да се отбелязва като Ден на Победата.  25 250 азербайджански ветерани от Великата отечествена война оттогава отново отбелязват този празник с духовен подем и се молят за Вас. 

Гейдар Алиев: Ти отново пишеш книги.  Вчера си купих твоите книги. 

Мазахир Аббасов: Да,  споделям с Вас своите книги. 

Гейдар Алиев: Сега виждаш,  че освен тези ордени и медали тук има и награди от независим Азербайджан.  

Дюрра Мамедова (ветеран от Великата отечествена война): Господин Президент,  пожелаваме Ви дълги години живот.  Вие подарихте на всички ветерани втори живот.  Вие сте единствената вяра и надежда на народа.  Утре имате рожден ден.  Пожелаваме Ви здраве и дълъг живот. 

Гейдар Алиев: Благодаря.  Познавам те от 30 години.  През тези години не си се променила.  Преди трийсет години беше същата. 

Дюрра Мамедова: Господин Президент,  веднъж бях тръгнала за едно мероприятия,  свързано с юбилея на Шейх Шамил.  Когато се качих в автобуса,  там имаше две жени.  Те казаха,  че Гейдар Алиев и госпожа Дюрра никога не остаряват.  Аз им отговорих: дами,  нима не сте азербайджанки? Кажете «Машаллах»,  защото 24 часа в денонощието не стигат нито на нашия многоуважем Президент,  нито на мен.  Пожелаваме Ви крепко здраве. 

Мазахир Аббасов: Господин Президент,  с нетърпение чакаме още един такъв ден на победата – победа над арменския фашизъм.  Дай Боже,  под Ваше ръководство и с Ваша помощ да отбележим и него. 

Гейдар Алиев: Дай Боже,  ще отпразнуваме и него. 

***

След това Гейдар Алиев топло приветства членовете на семействата и близките роднини на генерал-майора от танковите войски,  два пъти Героя на Съветския съюз Ази Асланов по случай Деня на Победата 9 май. 

Гейдар Алиев: Той има прекрасни внузи и правнуци.  Чудесни момичета. 

Ази Асланов (внук на два пъти Героя на Съветския съюз Ази Асланов): Господин Президент,  позволете ми от името на семейството на Ази Асланов да изразя нашата дълбока признателност.  Ние сме Ви благодарни за проявеното внимание и грижа.  Поздравявам Ви по случай празника на Победата и Вашия рожден ден и Ви пожелавам крепко здраве и дълги години живот. 

Гейдар Алиев: Благодаря.  Вижте колко красиво е направено всичко около паметника. 

Ази Асланов: Господин Президент,  изразяваме Ви своята дълбока признателност.

Реч над гроба на два пъти героя на Съветския съюз Ази Асланов

Скъпи ветерани, 

Уважаеми дами и господа,

Сърдечно поздравявам Вас,  целия азербайджански народ,  всички граждани на Азербайджан  по случай Деня на Победата,  56-та годишнина от победата над германския фашизъм.  Пожелавам на Вас,  на целия азербайджански народ,  на гражданите на Азербайджан  мир,  спокойствие и благоденствие. 

Този Ден на Победата е знаменателно събитие за всички страни по света,  защото на 9 май 1945 година е извоювана победата над германския фашизъм,  предотвратени са злините,  които фашизмът нанесе и които би могъл да нанесе на цялото човечество.  Затова Денят на Победата се отбелязва във всички кътчета по света.  Страните,  които се бориха против германския фашизъм през Втората световна война,  и дори хората,  страните и държавите,  които не участваха в нея,  добре знаят,  че ако през май 1945 година маршал Жуков,  който по онова време ръководи военните операции на Съветската армия в Германия,  и неговите съратници не бяха подписали Акта за капитулация на германско-фашистките сили,  фашизмът щеше да обхване целия свят. 

Всички добре знаят колко трагедии донесе на света фашизмът,  колко нещастия донесе той на хората.  Втората световна война започна тъкмо от претенциите на германския фашизъм и хитлеристката армия за господство в света.  Известно е,  че те за много кратки срокове окупираха редица европейски страни и поробиха техните народи.  А после нападнаха Съветския съюз,  тоест страната и народа,  чиито патриотични чуваства бяха много опасни за тях както от военна гледна точка,  така и от гледна точка на решимостта на хората да бранят Родината.  Войната беше много тежка.  Втората световна война обхвана цяла Европа и не само нея,  а и другите континенти.  Известно е,  че в Далечния Изток към тази война се включи и Япония.  Някои европейски държави,  приели фашизма,  също се включиха в тази война.  Но желанието на хората за живот,  за обединяване на човечеството в името на предотвратяването на подобна заплаха създадоха основа за победата над германския фашизъм и така през ХХ век целият свят,  цялото човечеството успяха да ни спасят от тази трагедия. 

Съветският съюз изигра водеща и решаваща роля в разгрома на германския фашизъм и победата над него.  Знаем,  че военните части на хитлериската армия внезапно нарушиха границита на Съветския съюз и преминаха в интензивно настъпление,  в резултат на което окупираха европейската му част.  Хитлеристката армия стигна до Кавказките планини и от историята всички добре знаем,  че превземането на Кавказ,  особено на Азербайджан,  на Баку,  е било едно от основните направления във военната стратегия на Хитлер.  Но в резултат на съвместните усилия на патриотите и страните от единния съюз,  тоест от СССР,  а също от Съединените американски щати,  Великобритания и дори Франция,  независимо,  че тя беше окупирана,  германският фашизъм и хитлеристката армия бяха разгромени.  

Днес с чувство на гордост можем да кажем,  че в отвоюването на победата има заслуга,  дял и азербайджанският народ,  и Република Азербайджан.  И то много голям дял.  Той се изразява в това,  че тогава около 600 хиляди бойци измежду жителите на Република Азербайджан  бяха мобилизирани в редиците на армията,  те се сражаваха героично,  проявиха доблест и доказаха какви високи морални и физически качества,  какви патриотични чувства имат синовете на Азербайджан.  В тази война ние проявихме голям героизъм и днес почитаме своите сънародници,  получили званието Герой на Съветския съюз. 

Днес сме се събрали пред гроба на героичния син на Азербайджан,  пълководеца и два пъти Героя на Съветския съюз Ази Асланов,  който от началото на войната и до самата си гибел,  сражавайки се в авангарда на фронта,  е проявявал своя героизъм.  Днешната вечер не е случайна,  защото отбелязвайки 56-та годишнина от победата пред гроба на генерал Ази Асланов,  проявил най-висок героизъм,  ние показваме отношението си и изразяваме най-дълбокото си уважение и почит към мъжеството на всички доблестни синове на Азербайджан,  към героизма,  който са проявили при защита на родината.  Същевременно,  свели глава пред гроба на Ази Асланов ние всъщност скланяме глава и пред паметта на всички наши сънародници,  загинали по време на Великата отечествена война,  по време на Втората световна война. 

Особеното значение на победата над германския фашизъм за Азербайджан  се изразява в това,  че тогава,  когато храбрите героични синове на Азербайджан  са се сражавали на фронта,  в тила гражданите на Азербайджан  са добивали нефт,  произвеждали са нефтени продукти - едни от най-важните средства за осигуряване на победата в тази война.  Денем и нощем те са добивали нефт от находищата и са произвеждали петролни продукти.  Всичко това непрекъснато е било изпращано на фронта.  Днес,  когато гледаме някои кадри от кинохрониките,  от една страна се чудим на този невероятен героизъм,  а от друга се гордеем,  че благодарение на героизма на бойците от фронта и на саможертвата на хората в тила Азербайджан  е дал своя голям принос за победата.  Втората световна война не беше война на кавалерията или пехотата.  Това беше война на моторите.  Това беше война на танкове и бронирана техника.  Това беше война на изтребители и самолети бомбардировачи.  И ако ги е нямало петролните продукти,  те нямаше да могат да работят и да осигурят победата.  По онова време повече от 70% от петрола,  добиван в целия Съветски съз,  се падаше на Азербайджан,  на Баку,  и през Каспийско море се изпращаше на фронта. 

Представете си как частите на хитлериската армия са наближили Кавказ и границата с Дагестан.  Те искаха да нападнат Баку.  Знаем,  че няколко самолета на хитлеристката армия са се появили в небето над Азербайджан.  Вече цял свят знае,  че върху голямата торта,  приготвена за рождения ден на Хитлер,  е била изобразена картата на Азербайджан,  бил е показан Баку.  По същото време се е говорело,  че ако те успеят да превземат Баку,  победата ще е на тяхна страна.  В това има истина.  Защото Сталинград водеше ожесточената борба в тежки условия.  Северен Кавказ се намираше под окупацията на хитлериските войски.  В Урал,  в Средна Азия и на други места се правеше оръжие.  Но основно условие за работата на тези мотори беше нефтът и петролните продукти.  Затова Хитлер се стремеше насам и искаше да превземе Баку.  Но не успя.  Защото бойците,  които защитаваха Родината,   проявиха доблест и хитлериската армия не можа да влезе в Азербайджан.  

По-нататъшният период е извесетн.  По-специално след сключването на съюз със Съединените американски щати,  Великобритания и след откриването на Втори фронт против хитлериската армия в Европа и Северна Африка,  през 1944 година започна последователното настъпление на Съветската армия.  Тя прогони хитлериската армия не само извън границите на Съветския съюз,  но и разгроми германските войски в Европа,  по-специално в Източна Европа и така освободи и тези народи. 

Историята на войната е голяма.  За това можем да говорим много,  но когато става дума за някои моменти,  искам още веднъж да напомня на днешните,  а и на бъдещите поколения,  колко ужасна и тежка,  колко опасна беше Втората световна война за цялото човечество.  Можем да кажем,  че Втората световна война и по мащаби,  и по нанесени щети,  и по човешки жертви,  ако трябва да я сравняваме с другите войни през цялата световна история,  е най-жестоката война.  По окупираните земи фашистите разрушаваха всичко.  В боевете по окупираните земи само от страна на Съветския съюз загинаха 27 милиона души.  От 600 хиляди човека,  отишли на фронта от Азербайджан,  у дома се завърнаха 300 хиляди.  Всички трябва да си извлекат поука от това и да си направят извод. 

Вярно,  че след Втората световна война не е имало големи войни.  Но в различни кътчета на света са ставали локални войни.  И за жалост,  тези,  които водеха тези локални войни,  или техните инициатори не са си взели поука от Втората световна война. 

В няколко региона по света стават военни конфликти.  Един от тях е Кавказ,  Южен Кавказ.  Такава е по-специално агресията на Армения против Азербайджан,  окупацията на  20 процента азербайджански земи.  Също както германските фашисти,  както Хитлер и хитлеристите,  арменците разрушиха всичко по окупираните земи.  Те превърнаха в руини всичко,  което хората са строили за себе си с векове,  разрушени са градове и села,  производствени предприятия,  учебни заведения,  можем да кажем – градове и села,  създавани в резултат на 100-200-годишен труд.  Анменските окупатори с нищо не се различават от хитлериската армия и от германските фашисти.  Затова казвам,  че някои страни,  държави,  народи трябва да си вземат поука от Втората световна война. 

Окупираните земи на Азербайджан  ще бъдат освободени,  ще бъде възстановена неговата териториална цялост.  Нашите сънародници,  прогонени от родните си огнища,  ще се върнат в родния край.  Но това е само част от работата.  Ние трябва да го постигнем и ще го постигнем.  Втората част се изразява в това,  че трябва да изградим живот по тези разрушени земи,  да създадем условия за живот на хората.  В края на ХХ век съдбата на Азербайджан  се оказа много трудна и тежка,  тя е тежка и днес.  Но същевременно ние гледаме към бъдещето с оптимизъм. 

Хитлер и неговата армия започнаха Втората световна война,  като събраха най-големия военно-технически потенциал в света,  но претърпяха поражение и бяха унищожени.  Фашизмът ще остане в паметта на хората като трагедия,  като чума.  Човечеството повече няма да допусне фашизмът да се прояви.  А на тези,  които водят война в различни кътчета на света,  за тези,  които извършват агресия срещу Азербайджан,  искам да кажа,  за да знаят,  че никога няма да бъдат оправдани.  Нека не си мислят,  че празнуването днес на окупацията на град Шуша ще продължи за тях вечно.  Не! Многовековната история вече помни подобни събития от книгите.  Краят е предварително известен – агресорът винаги трябва да бъде наказан.  Агресорът трябва да си получи наказанието.  Тези,  които зверски са убивали хора,  които са рушали болници,  училища и домове,  трябва да получат и ще получат наказание. 

Днес тук се намира група наши ветерани.  Те са най-уважаваните хора в нашето общество.  Те са рискували живота си,  хвърляли са се срещу огъня и куршумите.  Мнозина са загинали.  А които не са загинали,  са били ранени и са се сблъскали с много трудности.  Колко голямо щастие е,  че днес те са с нас,  живи и здрави.  Дай Боже да са винаги живи.  Затова за ветераните – и за ветераните от войната,  и за ветераните на труда,  за тези,  които са работили в Азербайджан  в тила,  по време на Втората световна война (аз приравнявам техните заслуги) - трябва да проявяваме особена грижа,  винаги да ги уважаваме,  никога да не забравяме заслугите им по защита на Родината и за победата над фашизма. 

Тук на тази среща с ветераните някои ми казаха,  че съм им върнал празника.  Знаете ли,  наистина може да се гордея с това,  защото през 1991-1993 година в Азербайджан  Денят на Победата беше забранено да се празнува.  Помня,  че когато работех в Нахчиван,  ние винаги сме отбелязвали Деня на Победата и сме се срещали с ветерани.  Там също има много хора,  които са се сражавали на фронта и са проявявали героизъм.  Ние се събирахме заедно.  Но за жалост правителството на Народния фронт,  което нарича себе си „големи демократи“,  гледаше на тях като на врагове. 

Помня,  че когато работех в Нахчиван,  назначих един от представителите на Народния фронт за министър-председател на Нахчиванската автономна република.  Ветераните идваха при него,  а той ги гонеше.  А после казваше,  че мрази ветераните както змията – мента.  Виждате ли за какви долни,  безнравствени хора става дума.  Наричайки себе си „демократи“,  те,  разбира се,  не знаят или не искат да знаят (а всичко това е влязло в историята) колко трудни са били за Азербайджан  1941-1945 година.  Аз съм човек,  живял през онези години.  Сега,  когато понякога няма ток или газ,  когато нещо недостига,  се вдига шум до бога и се чуват заплахи за както ги наричат днес „масови акции“. 

Но по онова време аз самият бях свидетел на онзи живот и съм виждал онези хора.  Ние не знаехме какво е ток и газ.  Както знаете,  хлябът се раздаваше с купони.  Сега говоря за тези,  които са били в тила.  Който работеше,  получаваше 600 грама хляб,  а на неработещите,  тоест на членовете на семействата се отпускаха по 400 грама хляб.  Освен това нямаше нищо друго.  Хората живееха от това.  Лично аз съм видял този живот. 

Бащите и дедите на същите тези „демократи“ (които всъщност не са никакви демократи) преживяха такива трудности,  защитаваха родината,  и претърпели множество лишения,  превърнаха Азербайджан  в прекрасен край.  Как е възможно не само да не ги уважаваш,  но и да ги мразиш? Това означава,  да изпитваш такива чувства към собствения си баща и към собствената си майка. 

Помня,  че някои от тукашните ветерани научили,  че в Нахчиван ние празнуваме Деня на Победата.  Лишени от възможността да отбележат празника тук,  те идваха в Нахчиван.  Идваха със самолет,  срещайки се с трудности.  За какво? За да отбележат този празник.  Този празник е скъп на всеки от нас,  и ние трябва да възпитаваме младежите в същия дух,  така че той да им е не по-малко скъп. 

Помня,  че на 9 май 1993 година сутринта ние се готвехме да отбележим празника на Победата.  В града беше извършена необходимата работа,  посетихме Алеята на шехидите,  направихме и много други неща.  После,  когато се събрахме в залата,  гледам,  че пристигнала група ветерани от войната начело с Героя на Съветския съюз покойния Зия Бунятов.  За да посрещнат празника именно с нас.  Много се зарадвах.  А те как се радваха! Аз го видях,  станах свидетел на това. 

Жалко,  че трябваше да преживеем такива времена.  Много жалко.  Но подобни неща не продължават дълго.  Такива времена никога не могат да продължават вечно.  Народът не може да го допусне.  Ние не бива да забравяме нито една страница от нашата история.  А в нашата история има и трагични страници.  Да,  срещу нашия народ беше извършена агресия,  имаше репресии.  От тук,  от Азербайджан  бяха изселени и убити напълно невинни хора,  бяха разбити семейства.  Имаше и такива неща.  Това също не бива да се забравя.  Ние никога не бива да забравяме Втората световна война и хората,  взели непосредствено участие в победата над германския фашизъм.  Докато ни има нас,  има ви и Вас,  скъпи ветерани,  ще я има и грижата за Вас,  и уважението към Вас.  Вие сте най-уважаваните хора в Азербайджан.  Но днес тук вие сте малко.  Казват,  че останалите са се събрали в други райони. 

Скъпи ветерани!

Още веднъж Ви поздравявам и пожелавам здраве на всеки от Вас.  Колкото трудности са преживели нашите ветерани,  толкова воля имат те.  Виждам,  че някои изобщо не остаряват.  Срещам Зоя ханъм – твоето истинско име е Дюрра – по онова време ние те наричахме Зоя.  Искам да ти кажа,  че си същата като преди 30 години.  Останала си същата,  каквато беше.  Разбирам защо е така.  Защото това са хора,  изпитали трудности.  Който е преживял онези тежки времена,  задължително се калява и става по-волеви.  Ако боледува,  стоически се бори с болестта.  Аз Ви пожелавам да живеете дълго,  да участвате активно в живота на независим Азербайджан,  във възпитаването на нашето младо поколение.  Знайте,  че народът,  нацията,  държавата,  никога няма да забрави нито тези,  които са напуснали този свят,  нито тези,  които днес са живи.  Още веднъж Ви поздравявам и пожелавам на всички Ви здраве.  Благодаря. 

Вестник „Бакинский рабочий“,  11 май 2001 година

© aliyev-heritage.org