Iiene

ПРОИЗВЕДЕНИЯ / ВЪНШНА ПОЛИТИКА / Азербайджан - Международни организации

Уважаеми господин лорд, уважаеми господин Председател! Добре дошли в Азербайджан! Изпратих Ви писмо, с което Ви честитя това, че бяхте избран за Председател на парламентарната асамблея на СЕ, а днес лично Ви честитя от сърце и Ви пожелавам големи успехи в бъдеще.

Азербайджан като независима държава развива многостранно сътрудничество със Съвета на Европа. Високо оценяваме това сътрудничество. Смятам, че през миналия период достатъчно направихме в тази насока. Тъй като Азербайджан е европейска държава, макар че се намира в покрайнините, където се съединяват Европа и Азия, съвсем естествено е желанието той да бъде близо до всички европейски структури. Много се радваме, че на Азербайджан беше даден статут на гост в СЕ. Надявам се, че цялата ни предишна дейност, сътрудничеството ни, ще доведе до пълноправно членство на Азербайджан в Съвета на Европа. С това искам да кажа, че ще сътрудничим по-активно със СЕ и в бъдеще.

Радвам се, че вече се запознахте с някои въпроси, свързани с живота на страната ни. Изразявам благодарността си за това, че успяхте да посетите лагерите за бежанци, да се запознаете с горчивата ни реалност. Затова може би вече имате определена представа за Азербайджан. Предполагам, че бъдещето ни сътрудничество ще разшири още повече Вашите представи. Заповядайте, моля.

***

Благодаря Ви. Нашата млада независима държава има много проблеми. Накратко, както Ви съобщиха официалните лица, с които се срещнахте преди мен, в Азербайджан се създава демократична, правова, светска държава. В Азербайджан са възприети принципите на пазарната икономика и бяха положени много усилия в тази насока, което ще продължим и в бъдеще.

Въз основа на принципите на пазарната икономика ще се осъществяват приватизацията и поземлената реформа. Земята, която преди това, през периода на съветската власт, е била собственост на държавата, сега, след реформите се връща на земеделците.

Както отбелязах вече, Азербайджан е държава, която се намира в източната част на Европа, където тя се среща с Азия. Точно по тази и някои други причини Азербайджан от една страна почита европейските ценности, а от друга - ценностната система на източния свят. Това го прави уникален, което личи от историческото минало на нашата страна. Но страна с такава история, днес създава демократична и светска държава. Искам специално да изтъкна това, че в Азербайджан се изгражда светска държава. Днес, когато около Азербайджан в Северен Кавказ, Средна Азия, в съседните страни на север и юг - протичат опасни процеси. Заявявам, че и в този тежък период Азербайджан никога няма да се отклони от пътя, който е поел. В Азербайджан вече има основа за развитие на принципите на светска държава, а народът ни отдавна е възприел тези традиции.

От XIX век, приемайки европейските ценности, Азербайджан е преминал дълъг път на развитие и сега има висока култура, развита наука и образование. Без съмнение, обаче, и вътре в страната, и извън нея има сили и фактори, които влияят върху процесите в Азербайджан. Но въпреки това, ние вървим по пътя, който сме си избрали. Въплътихме основните демократични принципи: свобода на словото, човешки свободи, политически плурализъм, свобода на медиите, и занапред ще продължим да следваме тези принципи.

Много е важно за страната, че успяхме да осигурим обществено-политическа стабилност в Азербайджан. Изтъквам това, защото преди 5-6 години от една страна, поради войната с Армения, а от друга, поради вътрешната нестабилност, страната ни беше в много тежко състояние.

Вие дойдохте в края на 1999 година. Ако бяхте дошли през 1993 или дори 1994 година, нямаше да можете да се разхождате спокойно по улиците на Баку. Изминахме много тежък път за осигуряване на стабилността, но все пак се справихме.

Преди няколко години Азербайджан преодоля икономически спад, който беше предизвикан от разпада на Съветския Съюз. От 1995 година развиваме икономиката на страната. Предотвратихме инфлацията, стабилизирахме националната валута и в определена степен подобрихме живота на хората. Отварянето на страната ни за чуждестранни инвестиции е големият ни успех в тази област.

След два дни ще празнувами пет години от голямото събитие в историята на Азербайджан - подписването на "Договора на века" между Азербайджан и световните нефтени компании. Преди пет години поехме риска да подпишем споразумение. Със задоволство мога да каже, че през тези години постигнахме големи успехи

Компанията "Бритиш Петролиум", която е гордост на вашата дъержава, имам предвид Великобритания, заема важно място както в пъервия договор, така и в договорите, сключени след това. Но освен нея има и "Ремко", "Монюмъент ойл" и други компании. С нас активно съетрудничат и представители на Страсбург, т.е. Франция, където вие сего живеете. Например сътрудничим с две големи френски компании "Елф Акитен" и "Тотал". През миналия период подписахме 19 договора, в които участват 32 компании от 14 дъержави.

Споменавам всичко това поради факта, че сме в навечерието на петгодишния юбилей на това съебитие. А също така, да покажа, че страната ни е открита и ние можем да привличаме чуждестранни инвестиции. Ще привличаме и в бъдеще чуждестранни инвестиции, за да осигурим икономическото развитие на страната ни.

Всичко изложено по-горе са наши проблеми, но и наши постижения. Обаче най-големият ни проблем е конфликтът с Армения за Нагорни Карабах. Разполагате с достатъчно информация за този конфликт.

Конфликтът започва през 1988 година и продължава до ден днешен. По определени причини въоръжените сили на Армения окупираха 20% от азербайджанската територия, която и в момента продължава да бъде окупирана. Азербайджанските граждани са били изгонени от завзетите територии и сега живеят в лагери за бежанци. Още веднъж изразявам благодарност за това, че посетихте и се срещнахте с тези хора.

Азербайджан не поддържа идеята за война и той не е започвал конфликта. Армения започна войната, като предяви претенции за територията Нагорни Карабах, която в исторически план принадлежи на Азербайджан. Това е довело до голяма война, в която са загинали хора и се е проляла кръв. В окупираните територии са били разрушени над 700 села и градове, но въпреки това, поддържаме мирното урегулиране на конфликта. Точно поради тази причина през 1994 година подписахме с Армения споразумение за прекратяване на военните действия, което спазваме и днес. Вече пет години Армения и Азербайджан живеят в този режим. Обаче тази ситуация не може да трае дълго. За нас това е много тежко, защото както казах земите ни са окупирани, гражданите ни живеят в лагери за бежанци. Може би това за Армения не е толкова тежко, но и тя има проблеми. Ето защо, задължително трябва да се намери изход, да се вземе правилно решение за справедлив мир.

Знаете, че с този проблем се занимава Минската група на ОССЕ. Съпредседателите на групата - Русия, Франция, САЩ ръководят тази дейност. И преди сме сътрудничили с нея активно. Два пъти през декември 1994 година в Будапеща и Лисабон се проведоха срещи на ОССЕ на високо ниво, където конфликтът беше обсъждан и са взети съответните решения. Преди тези срещи, по време на окупирането на азербайджанските територии, Съветът за сигурност на ООН прие резолюции за пълно и безусловно извеждане на арменските въоръжени сили от окупираните територии. Тези резолюции не са осъществени от Армения, също така поради нейната не конструктивна позиция не могат да се осъществят принципите, приети по време на срещите на върха в Лисабон и Будапеща.

Знаете, че след Лисабонската среща на върха Минската група на ОССЕ излиза с две предложения. Ние изразихме положителното си отношение към тях, но те не бяха осъществени, защото Армения не е съгласна с тях. В края на миналата година беше предложен още един вариант, но не го приехме. Въпреки че, предишните два варианта не съответстват напълно на изискванията на Азербайджан, те могат да се приемат. Въз основа на тези предложения бяха възприети следните принципи: Нагорни Карабах получава висок статут на автономия в състава на Азербайджан, въоръжените сили на Армения напускат окупираните територии, бежанците се връщат по местата на постоянно пребиваване, на населението на Нагорни Карабах, както на азербайджанците, така и на арменците, се осигурява пълна безопасност. Армения не прие тези принципи.

Същината на последното предложение се основава на формулата "обща държава", т.е. формално териториалната цялост на Азербайджан се запазва, а на територията на Азербайджан възниква нова държава - Нагорни Карабах. Обаче Азербайджан не може да предявява каквито и да било претенции към държавата, намираща се в състава му и в този регион.

Известно е, че от началото на конфликта Армения има за цел или да присъедини Нагорни Карабах към Армения, или да получи за Нагорни Карабах статут на независима държава. Последният вариант, формулата за "обща държава", разбира се осигурява тази претенция на Армения. Ние пък ще се залъгваме, че териториалната цялост на Азербайджан се запазва, че Нагорни Карабах е в състава на Азербайджан, но е независим. Естествено, не можехме да приемем подобно предложение, а днес още веднъж повтарям, че няма да го приемем.

През последните петнайсет дни специалният посланик на Президента на САЩ и външният министър на Русия посетиха Азербайджан и Армения по въпроса за Нагорни Карабах. Проведох и с двамата обстоен разговор и открито им заявих, че САЩ, Русия и Франция все още не са осъществили като съпредседатели на Минската група задълженията, поети от тях на Лисабонската среща на високо равнище на ОССЕ. Смятаме, че Минската група и нейните съпредседатели трябва да представят нов вариант, отговарящ на изискванията на Азербайджан. Ако това не стане, въпросът няма да се разреши.

Знаете, че част от територията на Азербайджан беше окупирана. Повече от милион азербайджански бежанци седем години живеят в лагери за бежанци. Народът ни е търпелив, но чашата на търпението преля.

Като съобщавам това, още веднъж заявявам, че ние поддържаме мирното урегулиране на конфликта. Затова и в бъдеще ще се стараем да запазим режима за прекратяване на военните действия. В резултат на моята среща с президента Кочарян в Ялта беше изпратено нареждане на министрите на отбраната да се срещнат и да вземат нужните мерки. Преди няколко дни на границата се срещнаха двамата министри, които ще направят всичко необходимо за съхраняване и спазване на режима.

Опитваме се да използваме всички възможности за постигане на мир. Затова считам, че срещите на азербайджанския и арменския президенти, които се осъществиха в последно време, са много важни. Но, за да реши проблема, Минската група от ОССЕ трябва да работи по-усилено и по-сериозно.

Казахте, че организацията ви не се занимава с решаването на конфликти. Ние знаем това. В същото време вие проявявате голям интерес към въпроса и това много ни радва. Надяваме се, че като представител на СЕ и човек, проявяващ голям интерес към въпроса, ще положите усилия за установяване на мир във всички региони на Европа.

Вие отбелязахте, че сме обезпокоени от факта на влизането на Грузия в Съвета на Европа. Това не е така. Ние се радваме. Поздравих президента Шеварднадзе по този случай. Между Азербайджан и Грузия има добро приятелство и сътрудничество. Нашите народи са приятели открай време и векове наред остават такива. Мисля, че сегашните отношения на Азербайджан и Грузия като независими държави от южно-кавказкия регион, могат да послужат за пример. Строежът на нефтопровода от Баку до черноморското пристанище Супса, нефтопровода Баку-Джейхан за използване на енергийните ресурси на Каспийско море, т.е. осъществяването на договора, за който ви споменах, показва колко е успешно нашето сътрудничество. Ние искаме мирът, сътрудничеството и приятелството да съществуват не само между Азербайджан и Грузия, но и между всички държави в Южен Кавказ.

Без съмнение дейността на СЕ, която се осъществява чрез парламентите, също играе важна роля за установяване на доверие и добри отношения между държавите в Южен Кавказ. Вземаме за основа факта, че всички ваши мероприятия, т.е. срещата през март на парламентарните ръководители на Грузия, Армения и Азербайджан във Франция, а след това в Тбилиси, имат за цел мирното урегулиране на арменско-азербайджанския конфликт.

Имаме и много други проблеми. Ако започна да ги изброявам, това ще ни отнеме няколко часа. Но конфликтът е най-сериозният ни проблем. Уверявам ви, че ако се разреши този проблем и се установи мир, всички останали проблеми, както вътрешни, така и външни, могат да се разрешат по-лесно. Затова се обръщам към СЕ да се опита да ни помогне да възстановим мира в Северен Кавказ.

Може би се уморихте да ме слушате, но аз просто отговарям на въпросите.

Процесите, които се случват в Северен Кавказ, а по-точно терористичните актове и терористите, нахълтали в Дагестан, много ни безпокоят.

Ние граничим с Дагестан, република в състава на Русия, т.е. със субект на Руската Федерация. Винаги поддържахме идеята за осигуряване на териториалната цялост на Русия. Ето защо смятаме, че Дагестан е неделима част на Русия и трябва да остане в състава й.

Боевете, терористичните актове и атентатите и други подобни неща, които се случват в Дагестан, са опасни за всяка държава. Тъй като ние се намираме много близо до Дагестан, всичко, което се случва там, ни безпокои.

Трябва да знаете още, че в Дагестан живеят около 120-130 хиляди азербайджанци. Ситуацията е такава, че в Азербайджан живеят много лезгинци. А също така авари и други етнически групи от Дагестан. Всичко това ни свързва векове наред.

Дагестан за нас е приятелска страна, разбира се, като част на Русия. Пожелавам въоръжените сили на Руската Федерация и вътрешните сили на Дагестан да сложат край на негативните процеси и да установят мир и стабилност в страната.

По повод информацията в медиите, че ислямските екстремисти са имали намерение да осъществяват реакционна политика, искам да кажа, че подобно нещо не може да донесе добро за Дагестан. Всички дагестански народи изповядват ислям, а ислямът никога не проповядва тероризма и екстремизма. Смятам, че тези терористи просто си играят с чувствата на хората.

Несъмнено атентатите в Русия са нещо извънредно. Ако се върнем към историята на Русия или бившия Съветски Съюз, никога преди не е имало нищо подобно. Просто не мога да си спомня нищо подобно, въпреки че съм свидетел на по-голямата част от историческото минало на Съюза. Освен това ние четем книги, изучаваме историята. От 20-те години насам на територията на Русия не е имало подобни взривове. Не съм чул за такова нещо. Пожелавам на Русия, на нейното правителство и управляващите в най-близкото бъдеще да сложат край на подобни атентати, да сложат край на всичко това. Искаме престъпниците да бъдат хванати и наказани, и изобщо в Русия да се установи обществено-политически ред.

Русия за нас е приятелска държава. Тясно сме свързани с нея и искаме в Северен Кавказ и цяла Русия да се установи мир, стабилност и спокойствие.

Виждам, че нямате повече въпроси.

Преводът е извършен от руски на български език, вестник "Бакински работник", 18 септември 1999 година

© aliyev-heritage.org