Реч на Президента на Република Азербайджан Гейдар Алиев на церемонията, посветена на третата годишнина от геноцида в Ходжали – Баку, джамията "Тезепир", 26 февруари 1995 година

Скъпи сънародници,

Уважаеми мюсюлмани,

Днес сме се събрали в джамията „Тезепир”, в дома на Аллах, във връзка с един ден на траур. Да отбележим третата годишнина от геноцида в Ходжали, Ходжалинската трагедия.

През многовековната си история народът на Азербайджан е завоювал по житейския си път велики победи, издигнал се е до върховете и е обогатил световната култура. Мюсюлманският свят е подарил на световната култура такава свещена книга, каквато е Коранът. През многовековната си история Азербайджан се е сблъсквал и с големи нещастия, през различните етапи е преживявал и трагедии. Една от тях, която продължава вече повече от шест години, е агресията на арменските завоеватели и окупатори срещу нашия народ, разпокъсването в резултат на тази агресия на нашите земи, изгубването на част от тях, гибелта на наши граждани, кръвопролитието. Но най-ужасяващо сред тези нещастия, най-тежка рана за нас е Ходжалинската трагедия. 

В историята неведнъж човек се е отнасял варварски към човека. На много места по света  се извършва и геноцид. Геноцидът на арменските завоеватели и агресори срещу Азербайджан е един от най-чудовищните. Геноцидът, извършван продължително време, едва ли не през целия ХХ век от страна на арменските агресори срещу азербайджанския народ, срещу нацията ни, ни нанесе големи удари. Най-значителна, най-тежка рана от тях е Ходжалинският геноцид, войната, продължаваща шест години. 

Тази война беше предприета от арменските агресори. Народът на Азербайджан брани земите си. Несъмнено, по време на война се лее кръв, ние даваме жертви, понасяме големи удари. Но варварската военна операция, извършена преди три години от завоевателите против жителите на Ходжали, против мирното население от жени, деца и старци е най-ужасяващият етап и най-тежката черна страница от шестгодишната война.

Ходжалинските събития още веднъж показаха, че арменците не само посягат на нашите земи, окупират наши територии, но са поели и по такъв варварски път, какъвто е геноцидът срещу нашия народ. Това открито се прояви в Ходжалинските събития. През онази ужасна нощ на азербайджанския народ беше нанесен страшен удар. Тази рана ни безпокои и до днес. Тя още не е зараснала, не се е затворила, тази рана завинаги ще остане в сърцата ни. Както вече отбелязах, нападението срещу мирното население посред нощ, варварското му унищожаване на място, убиването на деца, жени, старци и болни, причинените им невиждано жестоки мъчения още веднъж говорят за варварството на нашите врагове.

Ходжалинският геноцид, агресията, варварството на арменците против нашия народ, използваните от тях най-долни методи против хората влязоха и ще останат в историята на човечеството. Загиналите през онази нощ и през онези дни граждани на страната ни са скъпи на Азербайджан, те пожертваха живота си в името на териториалната цялост на нашата република, станаха жертви, шехиди по пътя на борбата на народа ни за национална свобода. Тяхната трагична гибел, това, че станаха шехиди, свидетелства за героизма, доблестта и храбростта на азербайджанския народ.

През периода на войната, продължила повече от шест години, ние дадохме много жертви. Още веднъж ще отбележа, че ходжалинските шехиди са наши граждани, също загинали в името на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Азербайджан. Днес сме се събрали тук, за да отдадем почит на тяхната памет, да склоним глава и да се помолим за тях. От името на целия азербайджански народ и азербайджанската държава в този ден на траур отново поднасям съболезнования на нашия народ във връзка с това трагично събитие. Поднасям дълбоки съболезнования на семействата, на роднините на шехидите, загинали в Ходжали. Да даде Аллах покой на душите на всички наши шехиди. Нека Аллах дари с търпение семействата на ходжалинските шехиди. Нека Аллах дари с търпение целия ни народ. Нека Аллах ни дари с търпение, за да се избавим от всички тези злини, да можем да осигурим пълната независимост и териториалната цялост на независим Азербайджан, да увековечим независимостта на Азербайджан.

Ходжалинската трагедия е наша мъка, наш скръб и наша печал. Но в същото време пътят на борбата, пътят на националната свобода, извървян през вековете от азербайджанския народ, е път славен и успешен. И в миналото по нашия път е имало трудности. Има ги и днес. Но нищо не е сломило и няма да сломи волята на азербайджанския народ. От тези събития ние трябва да си направим извода, че трябва да сме още по-доблестни, още по-непоколебими и сплотени. Ние трябва да осъзнаем, че като господари на съдбините си, сме длъжни да браним себе си и своята независимост и да следваме пътя, предначертан ни от Аллах, че трябва да намерим свой път и да го следваме.

Затова днес, когато се молим за упокой на душите на всички наши шехиди, същевременно трябва да държим главите си високо изправени. Колкото и да ни е мъчно, ние трябва да сме оптимисти, да гледаме напред, към бъдещето, с надежда, да живеем с надежда. Аз съм напълно убеден, че азербайджанският народ ще преодолее и тези тежки етапи. Трудностите са свързани не само с войната и окупацията на нашите земи, с тежкото положение на нашите бежанци. Днес нашият народ живее в период на преход. Ние преживяваме социално-икономическа криза. В живота на хората има много трудности. Но през вековете по пътя на нашия народ е имало подобни трудни етапи и той ги е преодолявал, затова е останал жив хилядолетия наред и още хилядолетия ще продължи да живее.

Ние не бива да губим вяра, не бива да отстъпваме от убежденията си и да се отклоняваме от пътя, който сме избрали. Избраният от нас път е независимостта на Азербайджан, националната свобода, вечната независимост на Азербайджан като самостоятелна държава. Пътят, по който сме поели, е път на вярност към нашите нравствени ценности, традиции, религия, език и история. Колкото по-верни останем на всичко това, толкова по-добре ще можем да осъзнаем причините за днешното трудно положение, да се подкрепяме взаимно и ще можем да дадем отпор на арменските окупатори. И ние ще освободим земите си и ще изведем нашия народ, нашата република от тази кризисна ситуация.

Уверен съм, че нашият път е славен, верен път, път, който брани интересите на нашия народ. Ние ще продължим да го следваме. Независимата азербайджанска държава уверено, в единство с нашия народ, вярва в неговата доблест и това наше единство, доблест, издръжливост и търпение ще ни изведат от тежкото положение.

Отново моля Аллах да дари покой на душите на ходжалинските шехиди. Отново моля Аллах да даде покой на душите на всички шехиди. Отново искам да ви уверя, че азербайджанската държава твърдо ще брани правата на нашия народ, нашите земи, териториите ни и ще избави азербайджанския народ от тези злини. 

Превод от изданието „Гейдар Алиев. Нашата независимост е вечна” (изказвания, речи, заявления, интервюта, писма, обръщения и укази) – „Азернешр”, Баку – 1998, том 3, стр. 215-217.