ПРОИЗВЕДЕНИЯ / АРМЕНСКО-АЗЕРБАЙДЖАНСКИЯТ НАГОРНО-КАРАБАХСКИ КОНФЛИКТ / Геноцидът

Встъпително слово и заключителна реч на Президента и Върховен главнокомандващ на Република Азербайджан Гейдар Алиев на церемонията по връчване на медали "Златна звезда" и ордени "Знаме на Азербайджан" на родителите и членовете на семействата на Националните герои, на бойците, участвали, станали шахиди (загинали за правото дело) и отличили се при защитата на Ходжали - 26 февруари 1999 година


Скъпи братя и сестри,

През ХХ век от арменска страна срещу народа на Азербайджан не веднъж бяха предприемани актове на агресия и геноцид. Най-страшният от тях стана трагичният ходжалински геноцид.

Преди седем години, през онази ужасна февруарска нощ арменските въоръжени сили със съдействието и участието на 366-и полк на армията на Съветския Съюз извършиха страшен геноцид против жителите на Ходжали, едно от най-красивите кътчета в Азербайджан. Този геноцид, предприет с невероятно зверство, се превърна в една от най-страшните трагедии на ХХ век. За една нощ срещу мирните, невъоръжени жители на Ходжали беше нанесен огромен удар. В резултат на геноцида загинаха стотици ходжалински жени, мъже, възрастни и млади хора, бебета и деца. Стотици ходжалинци бяха ранени, осакатени, останаха инвалиди. Стотици бяха пленени.

Тази трагедия е най-тежкият удар, нанесен на азербайджанския народ по време на арменско-азербайджанската война. Ходжалинци посрещнаха трагедията мъжествено и героично. Хората, които геройски бранеха своя дом, град и семейство, които загинаха, станаха шахиди. В резултат на огъня, открит от страна на арменците, Ходжали се обагри с кръв.

Тази трагедия потресе народа на Азербайджан и нанесе на ходжалинци тежък морален удар. Но тяхната воля не беше сломена, те геройски, с безстрашие жертваха живота си. И понесоха трагедията мъжество. Гордите ходжалинци и днес, в деня на 7-а годишнина от трагедията, отново проявяват героизъм в живота си.

Няма никакво съмнение, че на арменско-азербайджанският конфликт ще бъде сложен край, че окупираните земи на Азербайджан ще бъдат освободени, и нашите сънародници, насилствено прокудени от тези земи, ще се завърнат при своето огнище, по родните места и домовете си. Няма съмнение, че Ходжали ще бъде освободен от окупацията, че ходжалинци ще се върнат по родните си земи и отново ще заживеят тук.

Но в сърцата ни раната от Ходжали никога няма да зарасне. Извършилите ходжалинския геноцид ще бъдат съдени. Бившето ръководство на Азербайджан, виновно за ходжалинската трагедия, и другите длъжностни лица също ще понесат наказанието си пред народа. Справедливият съд ще ги накаже.

През своята история нашият народ е преживявал големи войни, и бранейки земите и собственото си достойнство, е давал жертви. Но всеки път, когато тези войни, боеве и трудности са свършвали, той е ставал все по доблестен и решителен. Уверен съм, че и днес нашият народ, включително и ходжалинци, са станали по-корави в независимата Азербайджанска държава и са готови докрай да се борят, за да защитят, да запазят независимостта й и да освободят всичките ни окупирани земи.

Днес, в деня на седмата годишнина от ходжалинската трагедия, аз прекланям глава пред духа на нашите синове, геройски загиналите шахиди в Ходжали. Моля да почетем паметта им с минута мълчание.

Аллах бютюн шехидляра рехмет елясин! (Да даде Бог покой на душите на всички шахиди!)

А сега искам да връча на родителите и членовете на семействата на нашите сънародници, станали шахиди при отбраната на ходжалинската земя, и на хората, проявили героизъм, държавните награди на Азербайджан.

Заключителна реч

Скъпи сестри, братя, приятели,

Днес в нашата Родина, в нашата страна е ден на траур. Нашият народ, гражданите на Азербайджан отбелязват седмата годишнина от ходжалинския геноцид и с дълбока скръб си спомнят за трагедията в Ходжали, за извършения там геноцид. Днес ние изразяваме дълбока почит към всички загинали в резултат на ходжалинския геноцид, към всички ранени, осакатени, пленени и безследно изчезнали, и заявяваме пред ходжалинци, че сме с тях.

Ходжалинската трагедия е мъка и скръб не само за ходжалинци, но и за целия азербайджански народ. Затова днес навсякъде у нас е ден на печал, ден на траур. Моля Бог още веднъж да даде покой на душите на всички загинали и изразявам своите съболезнования на ходжалинци, на целия азербайджански народ. Защото всеки загинал наш сънародник е син не само на своето семейство, но и на Азербайджан и това е траур за азербайджанския народ.

Същевременно днешната ми среща с вас ми направи много голямо впечатление. Тук вие отбелязахте, че след избирането ми за Президент през 1993 година съм започнал дълбоко да анализирам нещастията, стоварили се върху азербайджанския народ, и че съм предприел необходимите мерки. Така например през февруари 1994 година беше извършена оценка на ходжалинския геноцид и днешният ден беше обявен за ден на траур.

Но всеки път, когато се срещам с ходжалинци, аз изпитвам чувство на гордост. Хората, понесли толкова мъка, преживели толкова страшни, ужасни дни, видели, как близките загиват пред очите им, са толкова горди и мъжествени. Всеки от тях живее с грижа за Родината, с любов към земята. Което говори колко висока е нравствеността на нашия народ. Защото високите морални качества на ходжалинци отразяват високите морални качества на целия азербайджански народ. Но ходжалинци са пример за всички -пример за героизъм, мъжество, доблест и патриотизъм.

Тук вие изрекохте много добри думи и аз ви благодаря за тях. В думите на всеки от вас се крие много дълбок смисъл. Той се изразява в това, че макар вие да сте загубили деца, глава на семейство, брат, роднини, днес живеете с оптимизъм и гледате към бъдещето с надежда. Напълно споделям Вашата нагласа. Да, от началото на агресията на Армения срещу Азербайджан - от 1988 година - ние преживяхме трудни дни и години и понесохме големи загуби. Вече няколко години нашите земи са окупирани от арменските въоръжени сили. Това е наша мъка, мъка за нашия народ.

Същевременно през 1994 година ние прекратихме огъня и кръвопролитията и искаме да освободим земите си по мирен начин, искаме да възстановим териториалната цялост на страната си чрез преговори.

Вярно, не ни е лесно, защото след като врагът окупира земите ни, е трудно да го изгоним оттам. Но ние поехме и вървим по този път. Вярвам, че водената от нас миролюбива политика и предприеманите мерки ще дадат своите резултати.

Същевременно смятам за справедливи и Вашите изказвания тук, това за нас е голяма морална подкрепа. Да, ако всичките ни миролюбиви стъпки, инициативи и предприемани мерки в крайна сметка не доведат до освобождаването на окупираните земи, ние ще ги освободим на всяка цена, жертвайки всичко възможно, вие ще се завърнете по своите места и териториалната цялост на Азербайджан ще бъде възстановена. Това е наш свещен дълг - дълг пред дедите ни, дълг пред сегашното и дълг пред бъдещото поколение.

Като Президент на Азербайджан аз постоянно чувствам своята отговорност. Заявявам, че основната ми дейност като Президент на Азербайджан е посветена на осигуряването на териториалната цялост на Азербайджан и на освобождаването на окупираните земи.

През изминалите години денонощно се занимавах с това. Занимавам се и днес, и ще се занимавам и в бъдеще. Можете да сте сигурни, че винаги съм с вас, със семействата на шахидите, със сънародниците ни, станали бежанци. За мен вие сте най-скъпите, най-обичаните граждани на Азербайджан и аз винаги ще бъда с вас. Вярвам, че всички заедно ще освободим окупираните земи. Ходжали ще бъде освободен, земята на Ходжали отново ще принадлежи на нейните жители и вие ще станете нейни стопани.

Пожелавам ви здраве. Днес още веднъж моля Бога да даде покой на душите на шахидите. Желая ви търпение, упоритост и успех във всички начинания. Благодаря ви.

Преводът на български език е извършен от текста на руски, публикуван във вестник "Бакинский рабочий" от 2 март 1999 година.