Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми колеги,

Дами и господа! 

Ние отдаваме голямо значение на провеждането на последната за това столетие среща на високо равнище на ОССЕ във величествения Истанбул – един от най-големите центрове на световната цивилизация. Изразявам на Президента на Република Турция, Негово Превъзходителство господин Сюлейман Демирел и на правителството на Турция особена благодарност за гостоприемството и превъзходната организация на срещата. Ние съпреживяваме и скърбим заедно с братския турски народ, който достойно, мъжествено и доблестно посрещна едно тежко изпитание – опустошителното земетресение, отнесло хиляди човешки животи. Ние споделяме вашата мъка и казваме: «нека това остане в миналото».

Господин Председател,

В края на двайсети век, който понесе ужасите на две разрушителни световни войни и суровото изпитание на «студената» война, пред Европа се разкри път към истински мир и стабилност. Но за жалост ние още не сме постигнали пълно пресътворяване в живота на целите и принципите, провъзгласени преди почти четвърт век в Хелзинки. 

Заплахите срещу суверенитета, териториалната цялост и изобщо сигурността на държавите членки на ОССЕ, донесли злини и страдания за милиони хор,а се превърнаха в жестока реалност. За пореден път ми се налага да обърна вниманието на международната общност  към нетърпимото положение, при което вече повече от шест години една пета част от територията на суверенен Азербайджан се намира под окупацията на арменските въоръжени сили, и в резултат на извършените «етнически чистки» милиони азербайджанци са прокудени от  родните им домове. 

За жалост от времето на последната ни среща мирният процес не доведе до желаните резултати. Съпредседателите на Минската група не проявиха необходимата активност и последователност, за да се реализират приетите по време на Лисабонската среща на ОССЕ принципи, и Минският процес премина в пасивно състояние. При тези условия възникна необходимостта да се извършват непосредствени срещи и преговори между Президентите на Азербайджан и Армения. Проведоха се няколко такива срещи, които позволяват да се надяваме, че мирно уреждане на конфликта може да се постигне. Естествено, важен фактор за уреждането е готовността на двете страни за компромиси. Но няма съмнение, че всеки компромис си има граници, установени принципи и норми, подчиняващи се на международното право. 

Нагорно-Карабахският регион на Република Азербайджан може и трябва да се превърне в регион на мирно и сигурно съвместно съжителство между арменци и азербайджанци, което ще спомогне за установяването на мир и нормални добросъседски отношения между Азербайджан и Армения. За това е нужно да се освободят завзетите територии на Азербайджан, за това е нужно да се определи съответният статут на Нагорни Карабаг в пределите на Република Азербайджан.

Искам да подчертая, че нашите преговори с Президента на Армения не могат да заменят дейността на Минската група на ОССЕ, която е отговорна за уреждането на арменско-азербайджанския конфликт. Аз призовавам държавните и правителствени ръководители на страните съпредседателки на Минската конференция да положат всички необходими усилия за възобновяване в най-близко време на преговорите в рамките на Минската група. Световната общност трябва последователно и решително да отстоява заявените принципи по уреждането на конфликта. 

През призмата на тези проблеми ние разглеждаме ролята на ОССЕ през следващия век. ОССЕ трябва да действа решително за защита на собствените си принципи и значително да засили своите оперативни възможности, като най-вече развие многонационалните си умиротворителни сили. 

Считам, че е необходимо да се повиши ефективността на договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа. В условията на заплаха за неговата сигурност чрез милитаризиране на региона и незаконно настаняване на чуждестранни военни формирования в окупираните му земи Азербайджан максимално изпълнява своите задължения по договора. Докато действията на някои държави подкопават устоите и на договора, и сигурността на държавите участнички.

Регионът на Южен Кавказ е неразделна част от Европа. Аз призовавам държавните и правителствени ръководители на САЩ, Европейския съюз, Русия, Турция, Грузия, Армения и всички други заинтересовани страни членки на ОССЕ да предприемат решителни действия за решаване на проблемите в нашия регион. Предлагам да се създаде пакт за сигурност и сътрудничество в Южен Кавказ. Този пакт трябва да укрепи принципните основи на междудържавните отношения и да уреди конфликтите. Този пакт трябва да изключи от региона чуждестранното военно присъствие и разделителните линии, да предотврати агресията и етническите чистки, сепаратизма и тероризма, действията въз основа на свършения факт и двойните стандарти. Този пакт  е призван да доведе до установяването на мир, стабилност и сигурност в региона, до икономически разцвет и сътрудничество между суверенните, независими демократични държави от Южен Кавказ.  Успешните действия на международната общност в Южен Кавказ пред прага на ХХІ век ще допринесат съществено за създаването на свободна, неделима и сигурна Европа. 

Благодаря за вниманието. 

Вестник «Бакинский рабочий», 19 ноември 1999 година