Уважаеми господин Председател,

Уважаеми колеги,

Дами и господа, 

ХХ век е към края си. Това столетие ще се запази в паметта на човечеството с духовно-интелектуалния си прогрес и кръвопролитията от двете световни войни, с краха на империите и възникването на десетките нови суверенни държави, с напрежението от студената война и колективните усилия в името на мира и стабилността. Какъв ще бъде светът през идното столетие?

Това, че противопоставянето между двете системи остава в историята и че бурно се разпространяват идеите на демокрацията и свободния пазар, трябва да спомогне за изграждането на свят, където ще се зачитат интересите на всички държави и ще се създаде истинско равноправно партньорство. Но анализът на развитието на международната обстановка ни кара да стигаме до горчивия извод, че стереотипите на съперничеството продължават да съществуват. Ние преживяваме много труден период, когато една погрешна стъпка може да взриви положението и да ни доведе до трагично завръщане в миналото. Предстои ни да извървим труден път, за да създадем справедлив и сигурен световен ред, и всички ние трябва да се стремим към постигането на тази цел.

Основна тенденция на днешния етап от световното развитие е глобализацията. Всички ние се вълнуваме от перспективите на това сложно и нееднозначно явление. Глобализацията трябва да спомогне за създаването на устойчиво развитие, за цялост и стабилност в системите на държавно управление, за преодоляване на дискриминацията в икономическите отношения, за повишаване на благосъстоянието на народите. Върховенството на принципите и нормите на международното право, еволюционният характер на промените, партньорството и съдействието между по-развитите и по-малко развитите държави, взаимното доверие и признаване на националните разлики при споделянето на общочовешките ценности трябва да бъдат определящи вектори в този процес. Силата на демократичното развитие е в разнообразието.

Азербайджан дава своя принос за позитивното развитие на глобализацията. Използвайки географското си положение, ресурсите и потенциала си, които са от геостратегическо значение в световен мащаб, моята страна ефективно реализира ролята си на мост между Изтока и Запада, която взема началото си от богатото историческо минало и е ориентирана към бъдещето. Ние полагаме огромни усилия за възстановяването на Великия път на коприната, за създаването на транспортния коридор Европа-Кавказ-Азия, за разработването и транспортирането до световните пазари на въглеводородните ресурси от Каспийския басейн. Тези проекти са от решаващо значение за свободното и пълноценно развитие на държавите от няколко региона в света, те ще тласнат напред транснационалното сътрудничество и ще повлияят определящо върху развитието на глобалната обстановка.

Но заплахите отвън и вътрешните проблеми, натискът и въвличането в борбата за сфери на влияние не позволяват на младите и неукрепнали демокрации свободно да прокарват отговарящия на интересите и стремежите на техните народи курс, да укрепват и развиват своята държавност и да участват в едно мирно съзидание. От първите дни на съществуването си те са принудени да влязат в жестока битка за своята независимост, суверенитет и териториална цялост.

Пострадалите от актовете на агресия, заграбване на територия и етнически чистки, от агресивния сепаратизъм и тероризъм държави с пълно право очакват от Организацията на обединените нации да предприеме максимално ефикасни действия за установяването на справедлив мир и сигурност и за защита на принципите на Устава на ООН.

За жалост Южен Кавказ се превърна в регион, където тези проблеми, заплахи и рискове намериха ясно проявление. Основен дестабилизиращ фактор за положението в Южен Кавказ стана агресията на Армения против Азербайджан, която донесе неизброими бедствия на милиони хора.

По време на агресията арменските въоръжени сили окупираха 20 процента от територията на Азербайджан, извършиха етническа чистка и прокудиха един милион азербайджанци от родните им места. Във връзка с това Съветът за сигурност към ООН прие четири резолюции, с които недвусмислено потвърди суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеността на границите на Република Азербайджан, а така също настоя за безусловно и незабавно извеждане на арменските въоръжени сили от окупираните територии на Азербайджан. Но от 1993 година и до днес решенията на Съвета за сигурност си остават само на хартия.

От 1992 година с въпроса за уреждането на арменско-азербайджанския конфликт се занимава ОССЕ, но нейните действия не дават резултат. Продължават двустранните преговори между президентите на Азербайджан и Армения, но и те все още не са донесли резултат. Ние спазваме примирието вече повече от шест години, но то не решава проблема. Аз призовавам Организацията на обединените нации да предприеме всички необходими мерки за изпълнение на резолюциите на Съвета за сигурност.

В региона няма да бъдат постигнати мир и сигурност, ако арменско-азербайджанският конфликт не бъде решен, ако не се решат другите конфликти, ако не се премахнат факторите на външен натиск, включително чуждестранното военно присъствие.

Ако Южен Кавказ постигне политическа цялост и неутрален статут, това ще позволи да се нормализират взаимоотношенията между южно-кавказките държави и да се осигури тяхното хармонично интегриране в световната икономическа система.

Аз изразявам своята признателност на организациите от системата на ООН и на страните донори за помощта, която оказват на азербайджанските бежанци и изселници, които вече повече от осем години са в бедствено положение. Ние имаме остра нужда да продължи и да се увеличи критично важната хуманитарна помощ до такава степен, че това да им позволи да се завърнат по домовете си.

Организацията на обединените нации носи огромна отговорност за съдбините на света и нашата надежда е в нея. Една сериозна и рационална реформа би повишила ефективността на организацията и по-специално на Съвета за сигурност.

В заключение искам да подчертая нашата колективна отговорност за мира и сигурността на планетата и да изразя увереност, че резултатите от Милениума ще се превърнат в надеждна основа за нашия път към ХХІ век. 

Превод от руски език от вестник «Бакинский рабочий», 20 септември 2000 година