ПРОИЗВЕДЕНИЯ / ИНТЕРВЮТА

Заявление на Президента на Република Азербайджан Гейдар Алиев на пресконференцията за чуждестранните журналисти, акредитирани в ООН - Ню Йорк, пресцентърът на ООН, 28 юли 1997 година


Уважаеми дами и господа,

Позволете ми да приветствам всички Вас и да изразя задоволството си от участието в тази пресконференция в сградата на Организацията на обединените нации.

Аз съм в Съединените американски щати на официално посещение по покана на Президента Бил Клинтън. По време на посещението си сметнах за необходимо да посетя и Организацията на обединените нации.

Това е първото ми официално посещение в Съединените американски щати като Президент на Република Азербайджан. Утре заминавам за Вашингтон. Там ще се проведат редица срещи в Белия дом, Конгреса, Държавния департамент и Пентагона. Основната цел на визитата ми е да предприемем нови стъпки за развитие на американско-азербайджанските връзки.

Азербайджан е страна, която получи независимост след разпадането на Съветския съюз. У нас протича процес на изграждане на демократична, правна, светска държава. В Азербайджан се извършват демократични процеси. Икономиката на страната ни се гради и развива върху  принципите на пазарната икономика.

През ноември 1995 година в Азербайджан беше приета първата демократична Конституция. През 1995 година въз основа на многопартийната система в условията на демокрация се проведоха избори за парламента на Азербайджан. У нас се извършват широкомащабни икономически реформи, изпълнява се програма за приватизация, поземлена реформа, раздържавяване на земята и други програми. Това дава своите положителни резултати. По някои обективни причини в сравнение с други страни Азербайджан започна да провежда тези реформи по-късно. Но независимо от това за кратко време ние видяхме практическите резултати от тях.

Като се започне от миналата година, в икономиката се наблюдава развитие. Напълно е спряна инфлацията, либерализира се външната търговия, над 80% от селскостопанската продукция е произведена в частния сектор. През първата половина на тази година брутният вътрешен продукт нарасна с 5,2 процента. Нараства промишленото и селскостопанското производство. Извършването на тези реформи продължава последователно и ще продължи и занапред.

Азербайджан е напълно независима държава и смята за основна своя задача защитата на независимостта си.  На територията на нашата държава няма въоръжени сили и военни бази на чужди държави. Като независима държава Азербайджан сам пази своите граници.

Азербайджан се сблъсква с тежки и трудни проблеми. През 1988 година срещу страната ни беше предприета военна агресия от страна на Армения. Целта на тази агресия е да се отдели Нагорно-Карабахска област, която беше в състава на Азербайджан, и тя да стане част от Армения. Агресията прерасна във война, водиха се боеве, проливаше се кръв, загиваха хора и по известни причини 20 процента от територията на Азербайджан бяха окупирани от арменските въоръжени сили. Повече от един милион граждани на Азербайджан бяха насилствено прогонени от родните им места, окупирани от агресорите, и повечето от тях живеят при тежки условия, на палатки.

Преди три години, през май 1994 г. беше подписано Споразумение за прекратяване на огъня. Сега огънят е спрян. Ние спазваме режима за прекратяване на огъня и се стремим към решаване на арменско-азербайджанския, нагорно-карабахския конфликт по мирен път. С този въпрос се занимава Минската група на ОССЕ. От началото на тази година нейни съпредседатели са три страни - Русия, Съединените американски щати и Франция.

През декември миналата година на срещата на високо равнище на ОССЕ в Лисабон бяха приети принципите за мирно уреждане на арменско-азербайджанския конфликт, които предвиждат признаване на териториалната цялост на Азербайджан и Армения, предоставяне на висок статут на самоуправление на Нагорни Карабах в състава на Република Азербайджан и обезпечаване сигурността на цялото население в Нагорни Карабах. В името на мирното решаване на въпроса ние се съгласихме с тези принципи. От 54-те държави членки на тази международна организация 53 ги одобриха по време на Лисабонската среща на високо равнище на ОССЕ и само Армения беше против.

Н 20 юни тази година Президентите на Русия, Америка и Франция, които са съпредседатели на Минската група, излязоха в град Денвър със съвместно заявление. Те дадоха дума, че ще положат усилия за мирно уреждане на конфликта в Нагорни Карабах.

Ние поддържаме добри връзки със Съединените американски щати. Но има още по-големи възможности за тяхното по-нататъшно разширяване и развитие. Тези въпроси ще се обсъждат във Вашингтон. От тази позиция ще се обсъжда също отмяната на несправедливото за Азербайджан постановление - член 907, приет от Конгреса на САЩ през 1992 година.

Отдавам доста голямо значение на предстоящите преговори и срещи. Според мен срещите във Вашингтон ще открият нов етап в азербайджанско-американските връзки. Аз много разчитам на това посещение. 

Днес се срещнах и с Генералния секретар на Организацията на обединените нации  господин Кофи Анан. Много съм доволен от срещата. Почувствах доста положителното отношение на господин Генералния секретар към проблемите на Азербайджан и по-специално към проблема с мирното уреждане на арменско-азербайджанския конфликт. Той заяви, че подкрепя постановленията и действията на Минската група на ОССЕ.

За жалост, нямаме много време, затова приключвам с изказването си и съм готов да отговоря на вашите въпроси.

Въпрос: Много благодарим, господин Президент. Аз съм представител на вестник „Ал Хаят” и ръководител на Асоциацията на журналистите в Организацията на обединените нации.

Искам да Ви задам няколко въпроса. Първо: Днес по време на Вашата среща с генералния секретар на ООН господин Кофи Анан обсъждали ли сте въпроси относно изпращането на умиротворителни сили на ООН в региона, включително и участие на сили на ООН за обезпечаване сигурността на тръбопроводите, които ще бъдат прокарани в региона? Втори въпрос: Тази вечер някои еврейски организации ще дадат прием във Ваша чест. Означава ли това, че вие искате да отстраните Иран от прокарването на нефтопроводи?

Гейдар Алиев: Първо, още веднъж повтарям, че срещата ми с господин Кофи Анан имаше много голямо значение. Но ние не сме настоявали за изпращане на умиротворителни сили на Организацията на обединените нации. През декември 1994 година на срещата на високо равнище на ОССЕ в Будапеща беше прието постановление за създаването на умиротворителни сили на тази международна организация. За уреждането на арменско-азербайджанския конфликт трябва да се използват умиротворителните сили на ОССЕ. Господин Кофи Анан заяви, че подкрепя тази идея.

Нефтопроводите все още не са прокарани и  е рано да вземаме мерки за тяхната сигурност. Мисля, че няма да се наложи тук да се привличат умиротворителни сили. Всяка страна трябва да поеме охраната на нефтопроводите, които минават през нейна територия.

Със задоволство приех поканата за прием на Конференцията на президентите на еврейските общности и ще взема участие в него. В Азербайджан живеят евреи. Те, както и другите национални малцинства в Азербайджан, са пълноправни граждани на нашата страна. У нас никога не е имало антисиметизъм, признаци на такъв, политика, насочена срещу евреите. Затова вниманието, което ми оказват еврейските общности, е напълно естествено. Тази инициатива не е насочена срещу интересите на никоя друга страна. Благодаря.

Самир Самбар: За сведение ще отбележа, че тук присъства и Министърът на външните работи на Азербайджан.

Въпрос: Господин Президент, искам да ви предложа своя въпрос. Всъщност моята цел е да науча позицията ви спрямо Иран. Редица сили протестират срещу прокарването на нефтопровод през Иран. Бих искал да знам Вашата позиция по въпроса.

Гейдар Алиев: Вижте, попитайте тези, които протестират. Ние не сме протестирали срещу прокарването на нефтопровод през Иран. Но не ние прокарваме нефтопроводи, това правят  членовете на съответния консорциум, участващи в големи договори, компаниите. Ако даден консорциум реши откъде да прекара съответния нефтопровод, ние изразяваме отношението си към това.

Въпрос:  Уважаеми господин Президент Гейдар Алиев, аз съм от турския вестник „Милиет”. Искам да ви попитам за следното: наскоро в Баку беше подписано споразумение за транспортирането на каспийски нефт  към пристанище Новоросийск през територията на Чечня. Уважаеми господин Президент, вярвате ли, че ще бъде прокаран нефтопроводът Баку-Джейхан? Как е според Вас, кога ще бъде прокаран този тръбопровод, който ще мине през територията на Турция?

Гейдар Алиев: Наистина, в началото на този месец в Баку беше подписано споразумение между Русия, Чечня и Азербайджан относно тръбопровода, по който през територията на Русия ще се транспортира нефт до пристанище Новоросийск на Черно море.

Тази част от нефтопровода вече е изградена. Споразумението беше необходимо, за да може нефтът да се транспортира през територията на Чечня.

Когато през май тази година посетих Турция, ми зададоха много въпроси относно прокарването на голям тръбопровод до пристанище Джейхан през територията на Турция. Отговорих им и на вас ще кажа, че искам този тръбопровод да минава през Турция, и ще се постарая да го постигна.

Въпрос: Господин Президент, казвам се Авакян и представлявам арменския печат, аз съм кореспондент на арменската радиостанция в щата Ню Джърси. Въпросът ми е следният: Вие неведнъж сте се изказвали против независимостта на Нагорни Карабах. Предвид събитията в Сумгаит, Гянджа и Баку през деветте години блокада на Армения как жителите на Нагорни Карабах могат да повярват на заявленията Ви  относно това, че ще им дадете висока автономия? Вторият ми въпрос е: Защо правителството на Азербайджан е против изпращането на хуманитарна помощ през негова територия до Армения, докато Армения отвори път за преминаването  на хуманитарна помощ през нейната територия до Нахичеван?

Гейдар Алиев: Уважаеми господине, да Ви кажа, Вашият въпрос е изграден въз основа на злонамерени материали. Не Азербайджан преди девет години създаде арменско-азербайджанския конфликт, а Армения. Докато Азербайджан и Армения живееха в мир, през 1988 година Армения разпали този военен конфликт с цел насилствено откъсване на Нагорни Карабах от Азербайджан и присъединяването му към нея. В резултат на военната агресия на Армения са окупирани 20 процента от азербайджанските земи. Те са окупирани от арменските въоръжени сили. Един милион азербайджанци, които живееха по тези територии, станаха бежанци. В началото на конфликта, през 1988 година, в Нагорни Карабах живееше 170-хилядно население, 70 процента от което бяха арменци и 30 - азербайджанци. Те живееха спокойно. Но в резултат на тази агресия, азербайджанците, които живееха на територията на Азербайджан, в Нагорни Карабах, бяха изгонени от родните им места. Около Нагорни Карабах са окупирани седем административни района. От местата му е изгонено азербайджанското население.  По време на боевете в резултат на тази агресия загинаха десетки хиляди азербайджански бойци. По нашите окупирани територии са разрушени всички населени места, училища, болници, детски градини, културни огнища, наши исторически паметници, промишлени предприятия - всичко е разрушено.

Азербайджанската страна не е окупирала и педя арменска територия. И същевременно Вие казвате: „Как ще Ви повярват, че на Нагорни Карабах ще бъде дадена висока автономия?”

Споменавате за събитията в Сумгаит и Гянджа. Преди, по време на конфликта навсякъде се случваше по нещо. Но нищо не може да се сравни с окупирането на 20-те процента азербайджанска територия, с прогонването от родните им места на един милион наши граждани, които станаха шехиди. Смятам обаче, че въпреки всичко ние трябва да гледаме напред, а не назад.

По волята на съдбата Армения и Азербайджан са съседи и ние трябва да живеем в добросъседство и да възстановим отношенията помежду си. Между страните ни трябва да има мир и нашите народи да са добронамерени един към друг.

Виждам, че държите една книга, която отразява положението на хората, станали бежанци от земите на Азербайджан, окупирани от арменските въоръжени сили. Съветвам ви, след като я прочетете, да вземете касетата и да видите положението на тези бежанци. Тогава ще промените мнението си.

Призовавам Ви към мир.  Обръщам се с молба да кажете и на арменците, които живеят в Америка, че призовавам към мир всички.

Въпрос: Бихте ли ни казали нещо за нефтените договори, които ще бъдат подписани по време на официалното Ви посещение в САЩ.

Гейдар Алиев: Знаете ли, мога да ви кажа за нефтените договори, подписани към днешна дата. Към днешна дата Азербайджан подписа шест големи нефтени договора с транснационални петролни компании. Страни по тях са компании от Съединените американски щати, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Италия, Норвегия, Турция, Иран, Саудитска Арабия и Япония. Тези договори се изпълняват, подготвени са също и редица други. Възможно е да ги подпишем във Вашингтон. Изчакайте два дни и ще научите за тях след подписването им.

Благодаря ви.

Вестник „Бакинский рабочий”, 26 август 1997 година