Приветствам участниците в новото заседание на организацията Тюрксой и пожелавам на всички вас успешна работа тук, в Азербайджан. След създаването на общността на тюркоезичните страни една от структурите измежду нашите организации, постигнали най-голям прогрес, е Тюрксой. Тя обединява всички . В някои други организации липсва единодушие. Затова ние обращаме голямо внимание на вашата организация и й отдаваме голямо значение. По време на срещите на ръководителите на тюркоезичните страни ние, държавните ръководители, на първо място поставяме въпроса за развитието на културните връзки. Естествено, развитието на икономическото сътрудничество и връзките между хората е най-важният въпрос. Но в основата на всичко това се намира културата, езикът, нашите обичаи и традиции. Кое ни свързва? Това, че нашите езици имат един и същи корен. Вярно е, че някои хора не се разбират. Но ние сме народи, които имат едни и същи езикови корени.

Второ, нашата обща култура, общите ни обичаи и духовни ценности. Всичко това винаги, в продължение на векове е свързвало, обединявало и сближавало тюркоезичните народи. По времето на Руската империя, а след това и на Съветската империя ние не пропиляхме всичко това, но малко се поотдалечихме едни от други. Вярно е, че не се отдалечихме напълно. Ние всяка година се срещахме тук с представители на Туркменистан и организирахме съревнования. Туркменските  памукопроизводители идваха в Азербайджан, а нашите отиваха в Туркменистан. Тоест всичко това се случваше. Но не е ставало дума, че нашите езици имат едни и същи корени, че ние имаме сродни обичаи и традиции.

Не е ставало дума за това, защото тогава съществуваше съветската идеология и единният съветски народ. Постепенно нациите се претопяваха една в друга и щеше да има един съветски народ. Всички те - Елчин, Полад, Фатма ханъм... са представители на съветския народ. Те до такава степен бяха «съветски народ», че понякога дори забравяха собствения си език.

Но империята се разпадна и ние станахме независими. Тогава осъзнахме, че на времето си още нашите прадеди винаги са били заедно, че са имали един и същи корен. Ние имаме еднакви обичаи, традиции, песни и танци. Полад добре знае, че всичко това има едни и същи корени. Затова по инициатива на Република Турция и особено по инициатива на покойния Тургут Йозал и деветия Президент Сюлейман Демирел беше създадена общността на тюркоезичните държави. Напоследък всяка година в различните страни ние провеждаме срещи на ръководителите на държавите от тази общност. Стараем се и тласкаме напред нашата икономика. Но в областта на културата вие напредвате повече от нас. Затова ви поздравявам. Много се радвам, че всички вие сте се събрали тук. Сега тук има представители на Турция, Казахстан, Туркменистан, Киргизстан, Гагаузия, Татарстан и Башкортостан. Беше ми много интересно дали на това заседание ще дойдат представители от Башкортостан и Татарстан. Защото това са големи републики. Сега вината не е тяхна, че тези републики не успяха да станат независими. Те нямат вина. Например по брой на населението, където живеят, струва ми се, 4 милиона души, Татарстан е голяма република. Освен това тя има силна икономика, разполага с всичко. Тази република може да бъде независима. Нали? Колкото до Тува, Хакасия, Саха (Якутия), Алтай... Нека си говорим откровено. Никой, включително може би и аз, не знаеше, че тувинците са народ с тюркски корен. Нали, господин Елчин? Това е един от нашите изтъкнати писатели. Ние не го знаехме. Понятието «съветски народ» ни беше така дълбоко насадено, че ние не го знаехме.

Когато работех в Москва, в Политбюро (аз бях първи заместник-председател на Министерския съвет на СССР), при мен често идваха тувинци. Няколко пъти ние разговаряхме и ставаше дума, че имаме едни и същи корени. Затова те най-често идваха при мен. Трябваше да прокарат железопътна линия от Красноярск. По онова време ръководителите от Тува ме посещаваха често. Там беше трудно да се прокарат шосета. Те искаха да прокарат железопътна линия. Аз им помагах, вземах решения. Но някои хора от различни страни създаваха пречки за това.

Когато бях в Алтай, там ме избраха за депутат на Върховния съвет на Руската федерация. А за депутат на Върховния съвет на СССР бях избран в Азербайджан. Алтай е древната земя на нашите деди. Ходил съм там. Територията, която тогава се наричаше Планински Алтай, сега се нарича Алтайска република. Когато ходих там по онова време, аз им казах: вие сте тюрки. А те ми отговаряха: ние сме планински алтайци. Но аз виждах отношението им към мен. Защото те не искаха да признаят, че са ми «роднини». Но сега вече сме такива. Искам тази ваша среща да протече колкото може по-оживено. Вижте колко тюркоезични земи. Хакасия, Тува, Алтай Саха... И от Саха често са идвали при мен. Живеещите там имат странни фамилии. Например Николай...

Имената и фамилиите им са като на руснаци. Те имаха един ръководител, който се казваше Николай и често идваше при мен. Той също имаше проблеми. Искаше да прокара железопътна линия от Беркакик. Ние също го искахме. Защото там има много каменни въглища и желязна руда. Но липсваха средства за прокарването на железопътна линия. Тогава те често ме посещаваха. Не знам кои от тях са още живи и кои не.

През 1948-1950 година аз учех в Ленинград. Заедно с мен учеше и един човек от Хакасия. Аз тогава не знаех нищо за Хакасия. И го попитах: какви хора живеят в Хакасия? От каква националност? Мюсюлмани ли са? Тюрки ли са? Но и той самият не можа да ми отговори.

Елчин Ефендиев: Те са шамани.

Гейдар Алиев: Макар да са шамани, те са тюрки. Тюрките също са шамани.

Аз съм много доволен от работата на вашата организация. Съжалявам, че няма представители от някои републики. Но дори идването на представител от Туркменистан е голям празник. Аз добре знам, че представителите на Туркменистан не посещават много от мероприятията. Но щом представител на Туркменистан е дошъл в Азербайджан, това е демонстрация на вярност от страна на моя приятел, на моя брат Туркменибаши Сапармурад Ниязов, към азербайджанско-туркменската дружба. Нали така? Моля, предайте му моите приветствия и уважение. Кажете му, че много са ме развълнували случилите се там събития. Но добре, че той успя да излезе от тази ситуация. Той има сили. Някои хора там не разбират, че такъв човек не може да бъде свален. Нашият приятел Туркменбаши винаги е нащрек. И на второ място - разполага с повече сила от тях. Целият народ е с него. А с теб ли е народът, никой нищо не може да ти стори.

Например през 1994 година мен тук също искаха да ме свалят. При това беше минала само една година, откакто бях поел властта. През 1993 година тук беше свалено правителството на Елчибей. Правителството на Елчибей ме покани от Нахчиван тук, да дойда и да ги спася. Аз дойдох, а те се уплашиха и се разбягаха. После от Гянджа тук извърши нападение полковникът на име Сурет Гусейнов. Ние спряхме неговото нападение. Той пристигна в Баку. Попитах го какво иска. И той ми отговори, че ще стане президент. Казах му, че не може да стане президент. Той ми отговори: не, ще стана. Казах му: нека стане този, когото избере народът. И народът избра мен. Но след година Сурет Гусейнов отново не издържа и започна да готви тук преврат. А аз нямах оръжие, армията беше в неговите ръце. От този кабинет в 10 часа вечерта аз се обърнах към народа. След два часа на площада се събраха 500 хиляди човека. Сред тях имаше и жени, и деца, и младежи и старци. Никой нямаше да може да се противопостави на народа. Аз не предприех нищо. Народът сам го наказа.

Сега зад Туркменбаши също стои народът. Затова на този, зад когото стои народът, не могат да му сторят нищо.

Аз много се радвам, че си дошъл тук от Туркменистан. Президентът на Татарстан Минтимер Шаймиев, Президентът на Башкортостан Муртаза Рахимов - те също са мои приятели.

Шаймиев е идвал в Баку. Но Рахимов не е. Канил съм го няколко пъти, исках той да дойде и да се срещнем. Минтимер Шаймиев е човек, известен в цял свят.

Вестник «Бакинский рабочий», 8 февруари 2003 година