Реч на Президента на Република Азербайджан Гейдар Алиев на Срещата на високо равнище на ОССЕ в Лисабон – 2 декември 1996 година


Уважаеми господин Председател, 

Дами и господа, 

Искрено приветствам държавните и правителствени ръководители и всички участници в нашата Среща. Надявам се, че тя ще се превърне във важен етап в делото за укрепване на сигурността и сътрудничеството в Европа.

Минаха повече от двайсет години след подписването на Заключителния акт в Хелзинки, определил високите стандарти на правните и хуманитарните принципи във взаимоотношенията между народите и страните на европейския континент.

През този период в света настъпиха основни промени, появиха се нови независими държави, идеите на свободата и демокрацията станаха водещи по целия Европейски континент и далеч отвъд неговите граници.

Дейността на ОССЕ изигра голяма роля за създаването на международната сигурност, държавния суверенитет, поддържането на териториалната цялост и неприкосновеност на границите, за мирното уреждане на конфликтите, защитата на човешките права и основни свободи.

Времето доказа, че ОССЕ е жизнеспособна и продуктивна организация и ние високо ценим извървения от нашата организация път и нейния богат принос в процесите по света.

Народът на Азербайджан, който възстанови своята независимост и избра пътя на изграждане на демократична правова държава и формиране на пазарна икономика, постоянно чувства действената подкрепа на ОССЕ.

Въпреки обективните трудности на преходния период и резултатите от войната, в която бяхме въвлечени насилствено, ние укрепваме своята държавната независимост и извършваме основните политически и икономически реформи.

В Азербайджан са възстановени такива принципи на демокрацията каквито са плурализмът, многопартийната система, свободата на словото и вероизповеданието. С всенароден референдум бе приета първата демократична Конституция на Азербайджан и бе избран новият парламент на републиката, почиващ върху многопартийната система.

Успешно се претворяват в живота либерализацията на икономиката, широкомащабната приватизация на държавната собственост, реформата в аграрния сектор, включително приватизацията на земята с правото на покупко-продажба без никакви ограничения.

Разкриха се широки възможности за чуждестранни инвестиции в икономиката на Азербайджан. Бяха сключени договори за милиарди с най-големите петролни компании по света за съвместен добив на енергийни ресурси в азербайджанския сектор на Каспийско море.

Ние сме сигурни, че пътят на присъединяване на Азербайджан както в политическо, така и в икономическо отношение към световната общност на независимите демократични държави отговаря на жизнените интереси на азербайджанския народ, и се надяваме на по-нататъшна подкрепа от страна на ОССЕ и другите международни организации и институции в тази наша стратегическа линия. 

Дами и господа, 

Регионалните конфликти, разпространяването на войнствения национализъм и сепаратизъм и международният тероризъм представляват реална заплаха за мира, прогреса и развитието в нашия регион.

Много народи, включително народите, живеещи в постсъветското пространство, в Кавказ, бяха въвлечени в кървави войни. Тези войни завършват с масова гибел на хира, с етническа чистка, с превръщането на милиони хора в бежанци, с окупация на териториите на независими държави. Затова ОССЕ трябва да направи още много неща, за да осигури всеобщата сигурност на Европейския континент.

Както знаете, Република Армения предприе агресия срещу нашата република, за да си присвои Нагорни Карабах, който открай време е азербайджанска земя.

В резултат на тази агресия двайсет процента от територията на Азербайджан бяха окупирани от въоръжените сили на Република Армения. Повече от двайсет хиляди наши граждани бяха убити, над сто хиляди – ранени или останали инвалиди, шест хиляди бяха пленени. Повече от един милион азербайджанци, тоест около петнайсет процента от населението на страната ни се превърнаха в бежанци. Вече четири години те са принудени да прекарват зимата в палаткови лагери и при непоносими условия. 

По окупираните територии бяха разрушени, изгорени и разграбени около 700 града и села, а също хиляди болници, училища, жилищни сгради, исторически и културни паметници на азербайджанския народ.

В четирите резолюции, приети от Съвета за Сигурност на ООН, и в шестте заявления на неговия председател се настоява за незабавно, пълно и безусловно извеждане на въоръжените сили на Армения от всички окупирани територии на Азербайджан и връщане на бежанците и преселниците по местата на постоянното им местоживеене. Тези документи потвърждават суверенитета и териториалната цялост на нашата република и принадлежността на Нагорни Карабах към територията на Република Азербайджан. Но Република Армения не се подчинява на никое от тези постановления.

Минската група на ОССЕ, създадена през 1992 година, положи не по-малки усилия за мирно уреждане на арменско-азербайджанския конфликт. Благодарение на нейната дейност и на дейното участие на Руската федерация през май 1994 година беше сключено споразумение за прекратяване на огъня.

Продължителното спазване на режима за прекратяване на огъня е важно постижение, което демонстрира нашия стремеж към примирие. Режимът за прекратяване на огъня позволи да се регулира процесът на стабилно продължаващите преговори, превърна се в сигурна основа на полаганите усилия и азербайджанската страна възнамерява да спазва този режим до подписването на мирно споразумение.

С цел скорошно прекратяване на огъня и създаване на умиротворителни многонационални сили на ОССЕ ние изразихме пълната си подкрепа на постановленията по този повод, приети през 1994 година в Будапеща по време на срещата на високо равнище на ОССЕ.

След срещата на високо равнище в Будапеща процесът на провеждане на преговори в рамките на Минската група започна да протича по-интензивно. Ние също така създадохме канал за преки двустранни преговори с Армения на ниво на представители на президентите и освободихме военнопленниците и заложниците от двете страни.

Съвместното заявление на президентите на Република Армения и Република Азербайджан през април тази година в Люксембург се превърна във важна стъпка по пътя на прекратяване на конфликта. Всъщност това заявление е първият документ между Армения и Азербайджан, който демонстрира желанието на страните да сложат край на въоръжения конфликт въз основа на международните принципи и норми.

По време на личните ми срещи на друго ниво с държавните и правителствени ръководители на страните от ОССЕ ние проведохме широки дискусии, търсихме най-оптималните и взаимно изгодни начини за прекратяване на арменско-азербайджанския конфликт. 

Уважаеми държавни и правителствени ръководители, 

Преди Срещата на високо равнище в Лисабон аз ви изпратих писмо, в което ви предложих начин за прекратяване на конфликта въз основа на строгото спазване на принципите на ОССЕ, Устава на ООН и общоприетите международни правни норми. В това предложение бяха взети предвид интересите на всички страни.

Този компромисен начин за уреждане на проблема включва следните основни елементи: осигуряване на териториалната цялост на Република Азербайджан и гарантиране на сигурността на цялото население на Нагорни Карабах, влизащ в рамките на Република Азербайджан. Този начин намира подкрепа от всички международни посредници, той до голяма степен отговаря на принципите, предложени от сегашния председател на ОССЕ по време на посещението му в региона на конфликта през 1996 година.

Но за голямо съжаление Република Армения продължава да избягва вземането на каквото и да било решение, което почива върху Устава на ООН, принците на ОССЕ и международното право.

Тя отказва да признае териториалната цялост на Република Азербайджан , опитва се да узакони резултатите от агресията, да получи статут на независимост за Нагорно-Карабахския регион на Република Азербайджан и да го присъедини към Армения.

От началото на арменско-азербайджанския конфликт, свързан с Нагорни Карабах, в света станаха много големи събития. В постсъветското пространство се появиха нови независими държави, сред които и Република Азербайджан. Суверенитетът на нашите държави, неприкосновеността на техните граници и териториалната им цялост бяха потвърдени от цялата световна общност.

Нарушаването под каквато и да било форма на тези принципи пречи за създаването на мир и стабилност, засилва противопоставянето и отнема надеждата на народите за едно спокойно и благополучно бъдеще.

Незаконните искания по повод Нагорни Гарабах не отговарят на общоприетите норми на международното право. Ние никога няма да се съгласим с тези искания, ние не можем да допуснем на територията на Азербайджан да се създаде втора арменска държава.

И накрая, арменската страна трябва да разбере, че конфликтът, който е започнала и който продължава от осем години, създава много голяма трагедия и страдания не само за азербайджанския народ, той поставя в тежко положение и арменския народ.

Сигурен съм, че уреждането на конфликта въз основа на Устава на ООН, принципите на ОССЕ и нормите на международното право ще даде възможност да се сключи един продължителен и нерушим мир между Армения и Азербайджан, да се възстановят добрите взаимоотношения между арменския и азербайджанския народи, да се създадат най-приемливи условия за цялото население на Нагорни Карабах. Уреждането на конфликта ще осигури успешно икономическо сътрудничество в Задкавказието и ще открие възможности за успешно изпълнение на социално-икономическите задачи в нашата република, за пълно извличане на изгода от плодовете на демокрацията и свободата.

Ние не искаме война, ние искаме мир. Обръщайки се към Президента на Армения господин Левон Тер-Петросян и към целия арменски народ, аз ги призовавам към мир и сътрудничество.

Обръщайки се към държавните и правителствени ръководители, участващи в Срещата на високо равнище на ОССЕ в Лисабон, аз ги моля да направят всичко възможно, за да може арменско-азербайджанският конфликт, който е един от продължителните и разрушителните конфликти в Европа, да спре колкото може по-скоро. 

Да вземем всички мерки в името на мира на нашия континент, в името на благоденствието и стабилността на народите е наш свещен дълг. 

Благодаря за вниманието.