Откъс от разговора на Президента на Република Азербайджан Гейдар Алиев с посланика на САЩ в Армения Джон Ордуей по време на тяхната среща - Президентски дворец, 30 октомври 2002 година


Гейдар Алиев: Уважаеми господин Посланик, добре дошли в Азербайджан. Поздравявам и посланика на САЩ в Азербайджан, отдавна не сме се виждали. Предполагам, че целта на вашата визита в Азербайджан е да получите определена информация, свързана с арменско-азербайджанския конфликт, и да ни помогнете. Ако това е така, приветствам дадената инициатива и много се радвам.

Джон Ордуей: Господин Президент, преди всичко искам да изразя признателността си за това, че отделихте време и се срещнахте с нас. Благодаря Ви. Много ни е приятно да срещнем с Вас. Както отбелязахте, наистина имаме такава цел, и тази инициатива изхожда от нас двамата, а именно от посланика Уилсън, който предложи посланиците на САЩ в Азербайджан и Армения да осъществят взаимни визити. Шест месеца по-рано господин Уилсън посети Армения и ето - сега съм в Азербайджан.

По време на моето пребиваване тук се срещах със студенти, представители на религиозни общини, опозиционни партии, депутати и официални лица. Получих много информация за Азербайджан. Опитах се да разбера същината на въпроса и позицията на Азербайджан. След това още повече се уверих в това, че всички ние трябва да мобилизираме силите си за постигане на мирно урегулиране на конфликта. Разбира се, Минската група и съпредседателите отблизо се занимават с решаването на този въпрос. Пък ние - господин Уилсън и аз - се стараем да подкрепим този процес, да изложим своята позиция.

Както съпредседателите на Минската група, така и страните - членки в групата смятат, че въпросът трябва да бъде урегулиран по мирен начин. И Вие също многократно заявявахте, че сте привърженик на решаването на въпроса по този начин. Много пъти съм чувал и президентът Кочарян да казва това. Поради това всички смятаме, че военният начин за решаване на въпроса не съществува. Затова е необходимо да се търсят политически компромиси. Но за да се урегулира въпросът, също така е необходима и политическа воля. Като резултат от решението на въпроса ще бъде осигурено развитието както на Вашата държава, така и на Армения, и на региона като цяло. От своя страна ние също ще направим всичко възможно да съдействаме за това.

Също така бих искал да отбележа, че ми е много приятно отново да съм в Баку. Бях тук и през 1986 година. Днес съм свидетел на много големи, позитивни преобразувания в Баку. По онова време функционираше структурата "Млади политически лидери на Америка". Идвал съм тук като един от нейните представители.

Гейдар Алиев: Чудесно, можете да направите сравнение.

Джон Ордуей: Разбира се, че мога. Но това дори не може да се сравнява, понеже този път виждам Баку по-благоустроен, по-хубав, по-привлекателен град.

Гейдар Алиев: Много Ви благодаря. Внимателно Ви изслушах, одобрявам визита Ви в Азербайджан и свършената тук работа. Имаме голяма нужда от това, особено Азербайджан, защото е необходимо Армения, Вашингтон, Минската група, а също така и съпредседателите, всички да разполагат с достоверна и пълна информация за днешната реалност в Азербайджан (говоря за това във връзка с арменско - азербайджанския конфликт). Не се съмнявам, че посолството на САЩ в Азербайджан, в лицето на посланика и сътрудниците на посолството, осъществяват тази задача. А самото пребиваване на посланика на САЩ в Азербайджан, в държавата, която е противоположна страна в конфликта, получаването на определена информация и нейното обобщаване, имат важно значение.

Добре знаете позицията на нашата държава, лично на Президента на Азербайджан във връзка с урегулирането на арменско-азербайджанския конфликт. Позицията е позната: много пъти заявявах, че ние се стремим, и по-нататък трябва да се стремим, към мирно решаване на въпроса. Обаче неразрешимостта на въпроса в продължение на един дълъг период, неизпълнението на обещанието да се реши въпросът по мирен начин естествено предизвикват различни мнения и настроения в обществото ни. Мисля, че тези дни Вие видяхте и чухте това.

Аз и днес повтарям, че проблемът трябва да се реши мирно. Обаче задачата не е изпълнена досега, което в значителна степен усложнява положението на Азербайджан в сравнение с Армения. Без да споменавам вътрешната политикоикономическа ситуация в Армения, искам да кажа, че нито един метър от арменската територия не е окупиран. В Армения няма хора, които са станали преселници в своята земя. Никой не живее в палатки. А най-важното е, че Армения изцяло контролира своята терито­рия. Териториалната цялост е основа на всяка суверенна държава. Териториалната цялост на Армения е запазена от момента на придобиването на държавна независимост досега. В Азербайджан пък всичко е по съвсем друг начин. Териториалната цялост на нашата държава е нарушена и ние до ден днешен не можем да я възстановим. Това я разликата. Разбира се, удължаването на периода за решаване на въпроса не отговаря и на интересите на самата Армения. Обаче в резултат на това Армения не е в такова тежко положение, в каквото сме ние. Затова президентът Кочарян в процеса на преговорите понякога ми казва, че щом досега сме живели така, можем да живеем така и по-нататък. Нагорен Карабах е пряко свързан с Армения, от друга страна, той се е самопровъзгласил за "независима държава". Но нито една държава не признава тази независимост. Обаче някои политически дейци посещават Нагорен Карабах и го признават за независима държава, има и такива факти.

Днес ми съобщиха, че, както е отразено в арменския печат, 46 конгресмени в САЩ са обявили, че признават Нагорен Карабах. Те честитят на Аркадий Гукасян изборите, проведени в Нагорен Карабах, и заявяват, че Нагорен Карабах е изцяло "демократична държава", и дори призовават други страни да признаят независимостта на Нагорен Карабах.

Преди няколко дни ми съобщиха, че в Англия, но не съм сигурен къде, в палатата на лордовете или някъде другаде, по инициатива на някои от тях, се планира обсъждане на въпроса за независимостта на Нагорен Карабах.

Като Ви казвам това, не бих искал да си помислите, че упреквам Съединените Американски Щати. Споменавам това не за да ми обясните например, защо конгресмените постъпват по този начин. Това нещо го разбирам, какво бихте могъл да кажете? Говоря за това, защото Нагорен Карабах и Армения могат да живеят така. А Азербайджан не може. Ето каква е разликата. Затова ние се отнасяме с уважение дори към най-незначителната сила, която може да помогне да решим въпроса. Необходимо е да "излезем" от тази ситуация. Въпросът трябва да бъде решен мирно, или народът трябва да възобнови войната и да освободи земята си. Друг начин няма. Ние се отказваме от войната, смятаме я за неприемлива. Това означава, че остава само един начин: мирният. Но какво още може да се направи по мирен начин, какви мерки трябва да се вземат? Нашата беседа засяга тъкмо това.

Джон Ордуей: Господин Президент, преди всичко разрешете да Ви съобщя, че външната политика на Съединените Американски Щати се определя не от конгреса, а от Президента. А Президентът Буш няма намерение да признава структура, която се нарича

"Нагорен Карабах". Както знаете, а също така и всички останали, че нито една държава не признава Нагорен Карабах за независима държава.

Гейдар Алиев: Господин Посланик, отбелязах, че това не ме тревожи. Известно ми е, че господин Буш, и всички други държави никога няма да признаят независимостта на Нагорен Карабах. Този въпрос не ме притеснява. Споменавам това като факт, да знаете, че Нагорен Карабах и Армения могат да живеят в това положение. Що се отнася до политиката, знам към какъв политически курс се придържат в САЩ. Обаче Президентът не успява да склони конгреса да отмени 907-ми член. Конгресът определя външните асигнации. Тази година той отново предостави финансова помощ на Нагорен Карабах и Президентът утвърди това. В крайна сметка и вас, посланиците на САЩ в чужбина, ви утвърждава конгресът. По този начин конгресът не се дистанцира от външната политика. Просто Ви отговарям. Но нека да не се спираме на това и преминем към основния въпрос.

Преведено от вестник "Бакински работник", 31 октомври 2002 година