Реч на Гейдар Алиев на събранието от 21 януари 1990 година, посветено на трагедията от 20 януари 1990 година, проведено в Постоянното представителство на Република Азербайджан в Москва


Уважаеми другари, дами и господа,

Както знаете, аз дълги години оглавявах партийната организация на Азербайджан, бях избран за член на Политбюро на ЦК на КПСС и работих като Първи заместник-председател на Министерския съвет на СССР. Вече повече от две години съм пенсионер, получих тежък инфаркт и се пенсионирах по болест. От декември 1982 година напуснах Азербайджан. Днес за първи път престъпих прага на Постоянното представителство на Азербайджанска СССР в Москва. Тук ме доведе трагедията, случила се в Азербайджан. Научих за нея вчера сутринта и, естествено, не можах да остана равнодушен към това събитие. Дойдох най-вече за да мога тук, в Постоянното представителство, което е малък остров азербайджанска земя в Москва, да изразя съболезнованието си към азербайджанския народ във връзка с трагедията, взела големи жертви. Най-напред искам да изразя отношението си по този въпрос. Моля Постоянния представител на Азербайджан в Москва Зохраб Ибрагимов да сведе думите ми, дълбоката ми скръб и искрените ми съболезнования до азербайджанския народ. За жалост, аз сега не разполагам с друга възможност.

Що се отнася до събитията в Азербайджан, аз ги смятам за незаконни, неприсъщи на демокрацията и напълно в разрез с принципите на хуманизма и изграждането на правова държава в нашата страна. Има определени причини за създалата се обстановка в Азербайджан. Не искам да се спирам на подробностите, това би отнело много време. От две години вече продължава междунационалният конфликт между Азербайджан и Армения, възникнал във връзка със събитията в Нагорни Карабах и около него. Две години са достатъчно време, за да могат ръководителите на Азербайджан и Армения, висшето партийнополитическо ръководство на страната да уредят този въпрос, да сложат край на междуособната война и на междунационалните конфликти и да създадат условия за свободен живот на всеки човек, независимо от националната му принадлежност в нашия общ федерален Съветски съюз.

Смятам обаче, че през тези две години не бяха предприети достатъчно мерки в тази насока. Ако в началото на усложненията в Нагорни Карабах най-вече висшето партийно политическо ръководство на страната беше предприело необходимите мерки, днес нямаше да наблюдаваме ескалиране на напрежението и загубите и от двете страни, претърпени през тези две години, нямаше да наблюдаваме военната акция от нощта на 19 срещу 20 януари 1990 година, която взе човешки жертви.

Разбира се, вина за това носи най-вече бившият първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Азербайджан Везиров. През времето, когато заемаше този висок пост, той не направи нищо за стабилизиране на обстановката в Азербайджан. Напротив, с неправилните си действия, с порочния си стил на работа, с неправилното си политическо лавиране той се противопостави на народа, не си спечели никакъв авторитет и създаде пропаст между себе си и народа. Народът негодуваше. На проведените в продължение на няколко месеца в Баку и други градове и райони в Азербайджан митинги се издигаха искания за оставка на партийното ръководство на Азербайджан. Ставаше дума най-вече за оставката на Везиров. Необяснимо защо този въпрос още не беше решен и едва вчера, след като в Баку нахлуха войски и предприеха разгром, Везиров всъщност избяга от Азербайджан. Това е голяма грешка. Най-голямата грешка е, че такъв неподходящ за целта човек навремето си беше назначен за първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Азербайджан. Но работата не е само там.

Сега бих искал да се спра на трагедията, станала в нощта на 19-и срещу 20-и януари, която продължава и днес. Мисля, че в Азербайджан имаше резерви за политическо уреждане на въпроса. Ръководството на Азербайджан, а също така висшето политическо ръководство на страната не използва всички тези възможности. Посегателството срещу границата можеше да се предотврати. Защото преди 3 месеца хората издигаха своите искания, свързани с граничната зона. Но никой не пожела да се срещне с тях, да проведе разяснителна работа и да вземе съответните мерки.

Пак повтарям, възможностите за успокояване на хората не са изчерпани. Ако преди 2-3 месеца въпросът с укрепването на партийното ръководство в Азербайджан беше решен, може би нямаше да се формира такава обстановка и нямаше да има нужда от въвеждането на войски. Но при всички случаи смятам, че е имало възможности за политическо уреждане на въпроса и за диалог с народа. Но те не бяха използвани и в нощта на 19 срещу 20 януари в Баку бяха въведени големи контингенти на Съветската армия и на войските на МВР на СССР. До какви трагични последици доведе това вече много добре знаем. Смятам, че поведението на хората, взели подобно решение, е политически погрешно. Допусната е груба политическа грешка. Те просто не познават истинската обстановка в републиката и психиката на азербайджанския народ. Не са имали достатъчно контакти с различните прослойки от хора. Не са могли да си представят, че нещата ще се превърнат в такава трагедия.

Всичко това е трябвало да се предвиди и да се вземат необходимите мерки, да се прецени кое е по-важно и кое е по-наложително. Между другото, пристигнаха съобщения, че са загинали и доста военнослужещи. Пита се какво е виновен руският младеж, изпратен по погрешно решение на висшето партийно ръководство на страната, за да участва в потушаването на така наречения метеж в Азербайджан?

В Азербайджан е въведен голям военен контингент отвън. Между другото, много добре знам колко войски има в Азербайджан. Там и бездруго са дислоцирани голям брой войски: 4-а армия, Каспийската военноморска флотилия, една дивизия десантни войски, войски на противовъздушната отбрана, вътрешни войски на МВР. Защо е трябвало да се въвеждат още войски? При нужда е можело да се използват намиращите се там военни сили. Ръководството на Азербайджан, взело такова решение, и най-вече Везиров, който напусна страната, трябва да носи отговорност за това. Отговорност трябва да носят и хората, които са дезинформирали висшето политическо ръководство. Според мен висшето политическо ръководство на страната не е имало достатъчна, обективна и навременна информация. То е било заблудено, в резултат на което е било взето такова решение.

Всички, които са съпричастни с трагедията, трябва да си понесат наказанието.