Iiene

ПРОИЗВЕДЕНИЯ / КУЛТУРА

Уважаеми дами и господа,

Скъпи братя и сестри,

От все сърце ви поздравявам по случай големия празник, националния празник на азербайджанския народ, празника на културата, музиката, по случай 110-годишния юбилей от рождението на Узеир Гаджибеков.

Узеир Гаджибеков е изтъкната личност, човек с изключителен вроден талант, всеотдаен,  много високо образован,  патриот, обществено-политически деец и  виден азербайджански представител измежду световно известните знаменитости.

Узеир Гаджибеков е роден в едно от прекрасните кътчета на Азербайджан – Агджабеди и получава началното си образование в Шуша. Той носи в себе си  атмосферата на свещената Шуша,  света на Натаван, на изкуството и идеите на музиковеда Мир Мохсуна Наваба.  Завършва висшето си образование в Горийската семинария и в Санкт-Петербургската консерватория. Така той поема по  пътя на голямото, на яркото творчество, извървява го достойно и заема видно място в историята на азербайджанския народ.

Благодарение на вродения си талант, още от малък, от най-ранна възраст Узеир Гаджибеков се стреми да научи  много неща и успява. Успява да изучи историята на Азербайджан, историята на културата и музиката на нашия народ и проявява към нея изключителен интерес. Възприел всичко това, използвайки богатата съкровищница на азербайджанската култура, на 22 години той написва и представя пред света операта „Лейли и Меджнун” и така  се прославя като велик композитор и творец.

Историята на оперното изкуство в Азербайджан започва с операта „Лейли и Меджнун”. Азербайджанският народ има голяма и богата театрална история. Основател на театъра е Мирза Фатали Ахундов. А основател на азербайджанското оперно изкуство, на оперния театър е Узеир Гаджибеков. Благодарение на неговото творчество, въз основа на неговото творчество, в резултат на неизчерпаемата му дейност в Азербайджан започва да се развива голямото оперно изкуство, театърът за опера и балет, и днес ние имаме световно известно  оперно изкуство и театър за опера и балет.

По-късно Узеир Гаджибеков последователно написва прекрасни, ценни музикални произведения и става особено известен благодарение на великите си произведения – оперите „Аршин мал алан”, „О олмасън, бу олсун”, посвещава своята по-нататъшна дейност на развитието на азербайджанската музика, на азербайджанската култура. Своята голяма крачка Узеир Гаджибеков прави с операта „Лейли и Меджнун”. Въз основа на поемата на великия Мохамед Физули, използвайки произведенията му, мугамната музика, фолклора, народната музика, песните на нашия народ, той пръв  записва с ноти преминалата през вековете богатата музика на Азербайджан, пресъздава я за изпълнение от голям симфоничен оркестър, който ръководи и дирижира лично.

Историята на Азербайджан е много богата в областта на културата, науката, литературата, архитектурата. Ние притежаваме многовековна литература – Низами, Хагани, Физули, Насими, Вагиф и други гении. Ние имаме древни архитектурни паметници. Имаме древни образци на художественото творчество. Азербайджанският народ има  голям принос в съкровищницата на световната цивилизация.

Най-видно място сред тях заема прочутият в цял свят създател на музикални творби, разпространени по всички континенти Узеир Гаджибеков, който систематизира, оформя и разкрива пред света многовековната музика на Азербайджан.  До сетния си дъх Узеир Гаджибеков посвещава целия си живот на развитието на културата, на музиката на Азербайджан, на образованието и просветата. Той е  писател, публицист, учен, , философ, просветен  и обществено-политически деец, активен участник в дейността на държавата.

По време на създаването на първата демократична република в Азербайджан през 1918 година и след това Узеир Гаджибеков е един от активните участници в обществено-политическите процеси. Като изтъкната личност той им повлиява, спомага те да протичат  правилно и полага големи усилия за издигането на националното достойнство на нашия народ през онзи период, през онзи труден период.

Той се труди за развитието на първата демократична република в Азербайджан. Работи усилено за осигуряването на териториалната цялост на Азербайджан. Неговите препоръки, съвети и напътствия към азербайджанския представител, изпратен на Версайската конференция в Париж (по-малкият брат на Узеир Гаджибеков, Джейхун Гаджибеков, също е бил член на делегацията) са жив пример за това. Узеир Гаджибеков е редактор на вестника на първата независима държава Азербайджан и както  със своите статии, така и като негов ръководител има огромни заслуги за дейността на този вестник.

И през по-нататъшния период Узеир Гаджибеков винаги се намира в центъра на обществения живот в Азербайджан. Той предприема много важни стъпки, за да спаси народа от неграмотност, да повишава културното му равнище, да развива културата. С неговата дейност е свързано създаването на музикалното училище в Азербайджан, появата на висшето музикално образование, широкото развитие на изкуството.

Благодарение на школата, създадена от  Узеир Гаджибеков, в Азербайджан изгрява плеяда от композитори. Мога да кажа, че Узеир Гаджибеков е първият композитор в историята на Азербайджан. Всички по-късни са негови ученици, следващите поколения получават образованието си, израстват, приобщават са се към композиторското изкуство и създават нови музикални творби под влиянието на неговите произведения, на неговото творчество.

В композициите на Узеир Гаджибеков голямо значение придобива не само музиката, но  и нейното обществено-политическо и нравствено съдържание.  В тях се възпява човешката свобода, чистотата и искреността в отношенията между хората. Така е и в „Лейли и Меджнун”. Така е и в „Аршин мал алан”. Така е и в „Мешеди Ибаде” и, най-сетне -  в шедьовъра на Узеир Гаджибеков „Кьороглу”, и в другите му произведения. Една от основните особености в творчеството на Узеир Гаджибеков е, че той създава не само музиката, но и цялата тематика на творбите. Характерът на темите, над чийто смисъл и съдържание той е размишлявал и които е избирал, на музиката, създадена върху основата на тях, на цялата им драматургия никак не е случаен. Операта „Лейли и Меджнун” също не е създадена случайно. Хуманните, човеколюбивите чувства, свободомислието, чистата, светла любов в поемата, написана от нашия велик поет Мохамед Физули по легендата „Лейли и Меджнун”, така са привлекли Узеир Гаджибеков, така са го заинтригували, че за своето първо произведение той се спира на  творчеството на Мохамед Физули, избира тази тема и въз основа на нея създава безсмъртната си творба. Вече 87 години тя се представя на азербайджанска сцена и сме сигурни, че ще живее векове.

В оперетите „Аршин мал алан” и „О олмасън, бу олсун” Узеир Гаджибеков си поставя за цел не само да дари на хората удоволствие от прекрасната музика, да ги разсмее с персонажите и да ги развесели, но и още нещо. Стремежът му е чрез критика и разобличаване на отрицателните черти в живота народа ни – консерватизма, невежеството на някои обичаи, заради които нашият народ е изоставал, и чрез най-влиятелното средство – музиката – да го поведе напред, да повиши културата и нравствеността му. С помощта на музикално произведение това, естествено, става по-бързо.

Между другото, искам да изкажа една своя мисъл. Всяка творба въздейства на хората и несъмнено спомага положително за формирането и развитието на характерите, за повишаването на културното равнище на хората. Но въздействието на музикалното произведение е по-силно от това на другите изкуства . Като имаме предвид, че в началото на нашия век по-голямата част от население у нас е неграмотно, не може да чете, а и книгите са малко, липсват кино, телевизия и други,  можем да си представим колко голяма е заслугата на Узеир Гаджибеков, който успява да предаде своите мисли и думите на Мохамед Физули чрез операта, чрез музиката на оперетите „Аршин мал алан”, „О олмасън, бу олсун” и останалите, и следователно колко огромен е приносът  му за нравственото и културното израстване на нашия народ.

Както вече казах, във всичките си творби Узеир Гаджибеков възпява свободата на човека, свободата на народите, бунтува се срещу деспотизма, насилието и тиранията. Използването на великия дастан на нашия народ „Кьороглу” от Узеир Гаджибеков е много голямо и незаменимо събитие в историята, културата, в изкуството на Азербайджан.

През вековете дастанът „Кьороглу” се е предавал от поколение на поколение и е стигнал чак до наши дни. Той винаги е подтиквал хората към героизъм, към храброст. Създавал е героични, храбри , патриотични настроения. Дастанът „Кьороглу” винаги е призовавал към свобода, към борба в името на свободата и против насилието. Хората го обичат, защото в него са събрани най-ценни мисли за живота и за бъдещето на народа. Още веднъж повтарям: Създадената  от Узеир Гаджибеков опера „Кьороглу” е голямо революционно събитие в нашата култура, което допринася  дастанът „Кьороглу” и самата  опера  да достигнат в по-действена форма не само до нашия народ, но и до цялата световна общност.

Узеир Гаджибеков и до днес е прочут като велик композитор, музикант и учен. Когато празнуваме неговите юбилеи, ние винаги отбелязваме и тези страни от творчеството му.

С чувство на дълбоко задоволство искам да спомена, че аз често съм бил един от организаторите на юбилеите на композитора и техен участник. Нашият народ никога не е забравял Узеир Гаджибеков. Той винаги е бил обичан, още приживе. И след смъртта му ние продължаваме да го обичаме. Народът ни го  носи в сърцето си, а нашата култура е немислима без неговото творчество. Затова  всяка година ние отбелязваме рождената му дата.

Помня, че  през 1975 година много тържествено отбелязвахме 90-годишния юбилей на Узеир Гаджибеков. Направихме го и в Азербайджан, и според възможностите си – и в столицата на Съветския съюз, и в другите републики, и в света. Къщата, в която е живял Узеир Гаджибеков в Азербайджан, в Баку, стана първият дом-музей на културен деец. Домът-музей на Узеир Гаджибеков отвори врати през 1975-та, преди 20 години. Ние сме много доволни, че вече 20 години този дом-музей служи за развитието, за извисяването на културата на азербайджанския народ. От деня на създаването му домът-музей се ръководи от близкия съратник на Узеир Гаджибеков Рамазан Халилов. За големите му заслуги аз подписах указ за награждаването му с най-високия орден на Азербайджан – орден „Слава”.

Рамазан Халилов е много щастлив човек, той е на 95 години, но и днес  е деен. Той е вървял рамо до рамо с Узеир Гаджибеков, той за нас е символ. Затова ни е скъп и за щастие и днес е жив. Предполагам, че ние ще отбележим и неговото 100-летие.

През 1985 година и в Азербайджан, и в Москва – столицата на Съветския съюз, тържествено бе отбелязан 100-годишният юбилей на Узеир Гаджибеков. Тогава в една от най-големите зали на Москва – Колонната зала, представители на всички републики на Съветския съюз разказаха свои спомени за него. Ние бяхме много горди да ги чуем и да бъдем свидетели на събитието.

Днес честваме 110-тата годишнина на Узеир Гаджибеков. Лично аз съм много щастлив, че съм ръководил и съм участвал в организирането и провеждането на 90, 100 и 110-годишните му юбилеи.

Думите в научните трудове, посветени на Узеир Гаджибеков, и особено  по-голямата част от изказванията на юбилейните церемонии засягат  дейността му в областта на музиката. Неслучайно на тези юбилеи винаги се изказват музиковеди, композитори, музиканти. Може би за първи път на юбилейна церемония за Узеир Гаджибеков реч произнася президентът на Азербайджан. Това съвсем не е случайно. Защото Узеир Гаджибеков е велик композитор, музикант и в същото време голям учен, философ, просветител. Творбите на Узеир Гаджибеков и непосредствената му  дейност са изиграли голяма роля във възникването, формирането и развитието на чувствата за национално възраждане, пробуждане, национално самосъзнание. Вдъхновени от произведенията на Узеир Гаджибеков, азербайджанците – нашата младеж, нашите граждани -  още повече обикват родина ни. Слушайки музиката му, повлиян от мислите, които пораждат неговите творби, всеки от тях  още повече се привързва към своята родина, страна и народ.

Узеир Гаджибеков е велик гражданин. Още веднъж отбелязвам, че творчеството му през 1918-1920 година –през тежкия период на първата независима република Азербайджан -  е уникално. Дейността на Узеир Гаджибеков е извънредно значима и незаменима и през следващия период.

Както виждаме от историята, Узеир Гаджибеков е живял през периодите на три управления. Периодът, когато е роден, когато е станал деец на културата, е период на Царска Русия в Азербайджан. След това, през 1918 година в Азербайджан е създадена първата демократична република. Периодът на независима Република Азербайджан продължава около две години. По-късно се установява съветска власт и тя съществува до 1991-1992 година. През всичките тези три етапа Узеир Гаджибеков служи на народа си независимо от характера и формата на управление. Днес с основание можем да кажем, че е разсъждавал така: каквато и да е властта, човек, който вярно служи на своя народ, който се стреми да издигне равнището на своя народ, не бива да се съобразява с нищо. Узеир Гаджибеков е постъпвал точно така.

Доскоро, когато е ставало дума за жизнения път на Узеир Гаджибеков, когато се е говорело за неговите творби, не се е споменавало за обществено-политическата му дейност по онова време, от началото на века до 1920 година. Понякога тайно се е говорело, че Узеир Гаджибеков е бил член на мусаватското правителство и т.н., че това не е нужно да се подчертава. През следващия период, от 1920-а до 1948 година, до своята смърт, Узеир Гаджибеков живее през периода на съветската власт. Той също е много ползотворен за него, много продуктивен, много ценен, значим за нашия народ.

След като днес в нашата република обществено-политическата система се промени, не бива отново да страдаме от някогашните скрупули, да преувеличаваме значението на един период и да премълчаваме за друг. От 1885 година, от рождението си, до 1948 година, тоест до смъртта си, при всяка система и при всяка власт той е виден син на азербайджанския народ.  И винаги, според възможностите си, е водил своя народ напред.

Когато говорим за дейността на Узеир Гаджибеков до 1920 година,  трябва високо да оценяваме и неговата по-късната дейност. Той  има уникален принос за разцвета на азербайджанската култура. Днес с чувство на гордост можем да кажем, че, и след 20-а година на ХХ век културата у нас се е развивала, че имаме огромна армия от културни дейци, че народът ни е вече грамотен, че културното му равнище е на висота. И че тук ролята на Узеир Гаджибеков е незаменима .

През 1937 година Узеир Гаджибеков представя пред света операта си „Кьороглу”. Още веднъж ще отбележа, че това е голямо, революционно събитие в историята на нашия народ, на нашата култура. Културата на Азербайджан влиза тогава в столицата на Съветския съюз – Москва с произведението „Кьороглу”. Съветският съюз беше огромна държава. В столицата на Русия с нейната древна история, Узеир Гаджибеков е посрещнат в двореца Кремъл с голямо уважение и почит. Ако  някога той получава образованието си в Петербургската консерватория, то през 1937 година е посрещнат в най-бляскавия дворец на руските царе – Кремълския. Което за нас е голямо историческо събитие и не бива да се забравя.

По времето на Великата отечествена война – 1941-1945 година, за да повдигне  патриотичния дух на нашия народ, Узеир Гаджибеков написва прекрасни произведения – маршове и песни, с което спомага за победата над фашизма. Той дори купува с лични средства един самолет и го изпраща на фронта. Същият  Узеир Гаджибеков!

Узеир Гаджибеков участва в обществено-политическия живот на Азербайджан и в началото на века, и в 1918-1920 година, и от 1920 до 1948 година. Тогава е член и на парламента на Азербайджан, и на парламента на Съветския съюз. Съветският съюз бе голяма държава, имаше  парламент (какъв точно – е друг въпрос), той е бил депутат  и е смятал тази длъжност за голяма чест. Узеир Гаджибеков е наш – с цялото си същество, с цялото си творчество.

Една от най-големите му заслуги  е,  че  създава първия химн на Република Азербайджан. По-късно химнът е сменен. През 1945 година е написан нов химн на Съветската социалистическа република. Негов автор отново е Узеир Гаджибеков. Накрая, след като Азербайджан получи  независимост, ние възстановихме създадения от Узеир Гаджибеков през 1919 година любим на всички ни държавен химн. Такава е историята на Азербайджан. Такива са етапите от жизнения път и творчеството на Узеир Гаджибеков.

Всеки живян от Узеир Гаджибеков ден ни е скъп. Всяка негова творба, всяка нотна страница са ценни за нас. Обществено-политическата дейност на Узеир Гаджибеков е ценна за нас от началото до края й. Защото е спомогнала азербайджанският народ да се възроди, да развие своята културата, да опознае себе си. Тези заслуги никога не могат да бъдат забравени. Тези заслуги са незаменими.

Затова творчеството на Узеир Гаджибеков е национално достояние на азербайджанския народ. Личността на Узеир Гаджибеков е гордост за азербайджанския народ, наша национална гордост.

Младостта си Узеир Гаджибеков прекарва в Шуша. Шуша е скъп, свещен за всеки азербайджанец град. Узеир Гаджибеков винаги се е борил за териториалната цялост на Азербайджан. Когато четем статиите му, написани през 1919-1920 година, си мислим: колко актуални са тези думи за днешния ден! Днес се възобновява тогавашната ситуация. Агресията на Армения срещу Азербайджан, опитът й да присвои наши земи, борбата на нашите патриоти да защитят страната ни – всичко и тогава е било същото.

По онова време Узеир Гаджибеков е работил върху проблема, но днес, за жалост, историята се повтаря. Всички ние, следвайки пътя, прокаран от хора като Узеир Гаджибеков, се стремим да запазим независимостта на Азербайджан, териториалната му цялост.

Затова и в родния край на Узеир Гаджибеков (целият Азербайджан е негов роден край, но младостта си той прекарва в Шуша) е създаден дом-музей. Някои от присъстващите тук, сигурно са го посещавали. Аз също неведнъж съм го посещавал. В Шуша също така е издигнат паметник на Узеир Гаджибеков. Там е издигнат не само негов, но  паметници и на други наши изтъкнати личности като Бюл-Бюл, Натаван и др.

През май 1992 година Армения окупира Шуша. Окупаторите разрушиха много паметници, включително и културни. Те не само посегнаха на паметниците на Узеир Гаджибеков, на Бюл-Бюл  и Натаван, те проявиха зверство, те стреляха по тях . С много трудности успяхме да си ги върнем от плен, те бяха пренесени в Азербайджан през Грузия и сега са експонати в Музея на изкуствата. Посетителите му виждат колко белези от  автоматни и пушечни изстрели има по паметника на Узеир Гаджибеков. Тези врагове някога са се опитали да стрелят по самия Узеир Гаджибеков, но не са успели. Сега стрелят по паметника му. Това за нас са тежки събития, които ни причиняват страдания. Но такава е истината и тя ни разкрива едно същинско варварство. Няма граница за фашизма, за зверствата. Действията на арменските окупатори говорят точно за това.

Но нека арменските окупатори не си мислят, че творчеството на Узеир Гаджибеков, Бюл-Бюл, Натаван може да бъде унищожено с куршуми, не! Нека не си мислят, че окупацията на Шуша може да продължава вечно! Не, няма!

Отбелязвайки днес 110-годишния юбилей на Узеир Гаджибеков, ние сме уверени, че неговото наследство ще бъде живо, и всички места, където той е живял, ще станат места за поклонение. Ние сме уверени, че азербайджанските земи ще бъдат освободени от арменска окупация. Ние сме сигурни, че Шуша ще бъде освободена.Сигурни сме, че целият Карабах и всички наши окупирани земи ще бъдат освободени. Независим Азербайджан ще стане владетел на всички свои територии, на своите граници.

Имаме основание да го смятаме. Ето, вече шестнайсет месеца продължава режимът за прекратяване на огъня между Армения и Азербайджан. По такъв начин, по мирен път ние се стремим да освободим нашите земи и да осигурим нашата териториална цялост. Предприетите мерки, дейността на международните организации, нашата дейност в рамките на международните организации и последователно провежданата от нас политика го потвърждават.

Големите държави по света също полагат усилия за мирното разрешаване на този въпрос, международните организации осъществяват дейност в рамките на Минската група. Уверен съм, че те занапред ще усилят дейността си. Защото нито една държава не бива да одобрява окупацията. Никоя държава не бива да одобрява сепаратизма. Никоя държава не бива да одобрява агресията. Ако това е така, ако има справедливост, ако международните норми и занапред бъдат утвърждавани в света, а нашето дело е справедливо, ние ще допринесем тези въпроси да се решат правилно.

Творчеството на Узеир Гаджибеков винаги е призовавало хората към патриотизъм и днес приканва гражданите на Азербайджан към патриотизъм. Ако днес почитаме паметта на Узеир Гаджибеков, още веднъж високо оценяваме творчеството му, ние трябва още повече да увеличаваме, да развиваме в себе си патриотичните чувства, които са върхът на това творчество. С такива чувства трябва да се подготвяме за бъдещето.

Ние трябва да бъдем господари на своите земи. Трябва да решаваме въпросите по мирен път. Каквото и да ни струва това. И Шуша, и Карабах, и всички наши окупирани земи ще бъдат освободени на всяка цена – благодарение на волята на азербайджанския народ, благодарение на храбростта на героичните синове на Азербайджан териториалната цялост на Азербайджан ще бъде реалност.

С тези пожелания, с тези мисли  пожелавам на вас, на целия азербайджански народ, щастлив живот и нови успехи. Прекланям глава пред паметта на великия Узеир Гаджибеков. Изразявайки своето уважение и почит към паметта му,  днес отново призовавам нашия народ към единство.

Призовавам всички към храброст, героизъм, патриотизъм в името на запазването на наследството на Узеир Гаджибеков, в името на запазването на нашата култура и нравственост. Благодаря ви!

© aliyev-heritage.org